Детството е незабравимо време, пълно с истории, които са както

Детството е незабравимо време, цялостно с истории, които са както занимателни, по този начин и докосващи.

Ние намерихме най-топлите истории, които хората са разгласили онлайн. Те носят малко носталгия по миналите прелестни времена.

***

Веднъж едно момченце в детската градина пристигна при мен, до момента в който беше време за следобеден сън. Преструвах се на заспала и не помръднах. Той легна до мен, целуна ме по бузата и безшумно ми сподели „ Обичам те “. И се върна в леглото си. Сега съм на 27, само че това детско самопризнание си остава най-романтичното нещо, което някой ми е казвал.

***

Когато вървях на посетители на дядо отвън града, всичките му съседи имаха табелки с надпис „ Опасно куче “ на портите си. Веднъж се ядосах на дядо по някаква причина и до момента в който той беше на работа, аз написах на портата му „ Опасен дядо “.

***

Едно момиче си донесе новата кукла в детската градина и беше толкоз красива, че даже момчетата я харесаха. Всички желаеха да си играят с нея, само че аз я счупих. Момичето се разплака, несъмнено, по тази причина взех решение да и подаря нова сходна кукла. Помолих родителите ми да ми я купят за рождения ден вместо подарък. Те се съгласиха и аз ѝ подарих куклата за рождения си ден. Радостта на момичето беше най-хубавото нещо, което бях виждала до оня миг. На вечеря татко ми ми даде същински подарък, единствено за мен. Той ми сподели, че съм постъпила вярно и по тази причина заслужавам да получа подарък.

***

Когато бях на 8 си припомням, че котката ни роди котенца. След Коледните празници, когато не можех да стана от леглото заран, майка ми събираше дребните котенца и ги носеше в леглото ми. Те се качваха от горната страна ми, гушкаха се и вършиха всичко толкоз уютно. Това е един от най-хубавите мемоари от детството ми.

***

Когато брат ми беше дребен живяхме в къща на село и той постоянно отиваше в задния двор, с цел да се пече на слънце. Взимаше шезлонг, слагаше си банския, лягаше и се завиваше с одеяло. Когато мама му сподели, че по този начин няма да хване загар, той ѝ отговори: „ Ако не се завия, комарите ме хапят! “

***

Аз и най-хубавият ми другар живяхме в един и същи блок, на един и същи етаж, само че ни деляха два хода. Когато бяхме дребни нямахме мобилни телефони, по тази причина взехме решение да си създадем „ поща “ като опънем едно въже сред прозорците. Не беше доста елементарно, само че успяхме. Беше доста занимателно: закачаш записка на единия завършек на въжето, дърпаш другия и бележката ти пътува. Бяхме доста щастливи с изобретението си и си пишехме непрекъснато. На сутринта този, който се разсъни първи, би трябвало да изпрати първата записка. Спомням си по какъв начин се събуждах и бягах до прозореца, с цел да видя дали имам записка за „ Добро утро “. Липсват ми тези дни.

***

Когато бях дребен постоянно си играех в пясъчника с приятелката ми. Тя ми описа по какъв начин един път издълбала толкоз дълбока дупка, че можела да види метрото и влаковете. Повярвах ѝ и започнах да копая и стоях толкоз до късно, че се наложи родителите ми да ме приберат. Бях толкоз отчаян, когато ми споделиха, че в нашия град няма метро!

***

Когато си взимах душове като дете, си пълнех устата с вода, изплювах я и се преструвах, че съм шадраван. Правех се на разнообразни типове „ фонтани “. Някои деца мечтаеха да станат доктори, други да летят в космоса, а аз мечтаех да стана шадраван.

***

Когато бях на 3, родителите ми пребоядисаха пода. Не забелязах и притичах през боята, като оставих отпечатъци в нея. Сега съм на 21. Наскоро, до момента в който местехме дивана, забелязах старите си петна. Оказа се, че родителите ми не са ги пребоядисали съзнателно, с цел да мога да ги видя, когато порасна.