Как да помогнем на детето си да се справи с гнева, като му зададем само един въпрос!
Детските нервности се следят при всички деца. Възможно ли е да се направи нещо
по въпроса или просто би трябвало да се изчака, до момента в който детето порасне? Майка от Бразилия
споделя опита си – той е елементарен и работи.
Аз не съм психолог и не съм специалист по детска експанзия, аз съм елементарна майка на 5-
годишна щерка. Независимо от това, коства ми се, че открих "формула ", която желая да споделя с вас, по какъв начин е допустимо най-бързо, да промениш мислите на детето, което е на път да стартира скандал заради някаква дреболия.
Първо, ще опиша малко от нашата персонална история. Дъщеря ми отиде в детската
градина и беше доста ядосана поради това. Каза, че в никакъв случай няма да свикне да върви на
детска. Вкъщи също не беше всичко наред: Алиса от ден на ден правеше нервности по
всякакъв мотив, за всякадреболия. В детската ни предложиха да отидем при психолог
с вярата, че това по някакъв метод ще възстановява обстановката.
Психологът в действителност ни даде доста потребни препоръки и един от тях беше доста
фантастичен и в това време елементарен. За него желая да опиша.
Психологът ми изясни, че би трябвало да оставим децата да схванат – че ние почитаме
това, което те усещат. Така че, по време на рецесия, каквато и да е повода, е
необходимо да се помогне на детето (това се отнася за деца на възраст над 5 години)
да помислим и да разберем какво се случва с него. Когато ние ще им позволим да
участват в разрешаването на казуса, можем да спрем тяхната нервност.
Ще разгледаме образец на обстановката: детето е готово да стартира скандал. Причината
за това няма значение – дали ръката на куклата е паднала, дали е време да си ляга или дали домашните не му се получават или просто не желае да ги прави, какво ще питаш?
Ние гледаме детето в очите и зададаваме един въпрос със спокоен глас:
“Това за теб е огромен проблем, междинен проблем или дребен проблем? ”
Когато щерка ми започваше да мисли какво се случва с нея, това и действаше доста
добре, най-малко тук вкъщи. Задавам този въпрос, тя дава отговор, и ние намираме метод да
решим казуса и самата тя предлага къде да търсим решение.
Малкият проблем нормално е най-бързият за решение и най-лесният. Средните
проблеми се вземат решение, само че би трябвало време. Това оказва помощ да се разбере, че има неща, които
отнемат време.
Ако казусът е сериозен, и вашето дете счита, че за него това е значимо, не го подценявайте, даже в случай че това за вас наподобява неуместно, би трябвало да
обърнете повече време за решаването на този въпрос. Понякога е належащо да
помогнем на детето ни да разбере, че в живота не всичко се случва по метода, по който желаеме.
Ето един случай, при който този способ сработи съвършено. Избирахме облекла за
училище, а Алиса нормално е доста суетна при избора им, изключително когато на открито е
студено. Накратко, тя искаше да облече обичаните си панталони, само че те се праха. Тя
започна да се мръщи, тогава я попитах: “Алиса, това е огромен, междинен или дребен
проблем? ”
Тя ме погледна и безшумно сподели: – Малък. Ние към този момент знаем, че дребните проблеми са лесни за решение. Помолих я да предложи решение (знаех, че има потребност от време да помисли) и тя сподели: ” Ще избера други панталони ”. Отговорих й ” Ти имаш няколко типа панталони ”. Тя се усмихна и отиде да избере други панталони. Поздравих я за това, че е съумяла сама да си реши казуса, тъй като е доста значимо в този миг детето да бъде похвалено за това.
Аз не мисля, че има някакви вълшебни трикове в развъждането и възпитаването на
децата. Възпитанието на детето в разнообразни стадии на развиване е същинска задача. Да,
понякога избираме неверния път, тогава би трябвало да имаме мъдростта да се върнем
обратно и да опитаме по различен метод.
След като претърпях доста проблеми по отношение на нервността на детето ми, най-сетне видях светлината в края на тунела и в действителност желая да споделя този опит и с други родители. Надявам се, че ще ви помогне.
