Детски плач след първи глътки въздух. Родило се е ново

Детски рев след първи глътки въздух. Родило се е ново малко дребосъче. И като всяко живо създание посреща света с първично доверие. Съвсем скоро, обаче, детето се сблъсква с първата операция в живота си – биберона. И като при всяка операция се случват две неща–някой ти дава празно заричане, че ще задоволи  твоя потребност, само че тайничко прокарва   и задоволява своите потребности. В случая е потребността на мама или на различен възрастен от тишина и успокоение. Така всяко дете пораства и се сблъсква с голям брой условности, които постепенно пречупват волята му. Така операцията ден след ден хваща за врата свободния му избор и го лишава от естествени благоприятни условия. Расте и се мъчи да се напасне към шаблоните на обществото, с цел да срещне утвърждението, което зарежда самооценката, с цел да получи обич, доверие, одобрение.

Едва ли има човек, който да не е живял в операция, и надали някой не я е правил. Всъщност, да манипулираме се научаваме към петата година от живота си, и от жертви се научаваме да бъдем и палачи. А операции се сипят от всички страни-от значимите ни хора, просветителната система, религията, рекламите, политическите партии и така нататък И по този начин до последната глътка въздух-манипулираме и ни манипулират. Формулата на операцията е простичка: манипулаторът желае нещо от различен, само че в никакъв случай не го декларира ясно, тъй като и той самият може  да не осъзнава това, нито пък желае да предложи нещо в подмяна, макар, че дава празни очаквания. И постоянно постигането на задачата е през психическата накърнимост на манипулирания – а входовете са три. Наричат се Срам, Страх и Вина.  Вина, че сме разочаровали някой. Страх,, че ще ни лишат от принадлежност и обич. Срам, че ще ни осъдят, а в случай че не ни осъдят, ние ще се самоосъдим.

Понякога, след отрезвяващ опит се разсънваме. И, о какъв брой сме гневни! На себе си. Че сме позволили операция. На другия. Че ни е подмамил.

Познати са ни ред манипулативни фрази, които ни пробутват от най-ранно детство, и след това ние ги пробутваме на другите. ”Какво ще си помислят хората? ”; „ Какво ще върша без теб? ”; „ Как може да си подобен егоист-егоистка? ”; „ Няма да те обичам, ако… ”; „ Искаш да ме съсипеш ли? ”; „ Прави каквото искаш, но… ” и така нататък   В тези обстановки и в двете позиции има облага: манипулаторът се възползва от  контрола на властническата си позиция, а манипулираният черпи дивиденти от  подчинената си позиция, само че неумишлено жадува да тиранства.. Понякога операцията на „ положителния ” в тази игра е по-опасна от властническата операция на тиранина..Защото постоянно „ положителният ” е видимо пострадал, само че е в пред  стартова подготвеност за безжалостно нахлуване при усетена непозната уязвимост.

А какво да кажем, за ежедневните публични операции, на тематика какъв брой слаби, какъв брой високи да бъдем, по кое време се трансформираме в остарели моми и ергени, по кое време и с какъв брой деца и заслуги сме се отсрамили или отчели пред обществото. И по този начин до безспир. Порочният кръг се върти.

Една от многото добили известност в последно време операции на публичното мнение е тази с думата „ рецесия ”. Да, рецесия има, само че в случай че разгледаме живота, то той е низ от рецесии и спокойни интервали. Кризите постоянно настъпват, когато има пренасищане в една или друга сфера и когато нормалният метод на държание не води до нормалния триумф. Потребностите са или задоволени, или условията са пораснали. И това е годно както за рецесиите в персонален, по този начин и за рецесиите в публичен или стопански проект. А операции от сорта на: „ Ако всички се потрудим известно време, нещата ще се оправят. ”; „ Да затегнем коланите ”; „ За известно време да забравим персоналните стремежи ” поддържат статуквото такова каквото е, карат хората да живеят на цялостни обороти, вдъхват вяра да се живее по остарелия метод, единствено,че ограничавайки потребностите си, да блъскаме до безсилие за отплата, да изпадаме в самосъжаление, да се опасяваме, че в случай че не сме съвършени ще останем без работа и така нататък

Докато един ден не се осъзнаем, че тези манипулативни фрази просто промиват душeвността на манипулираните и оказват помощ да се резервира властта на манипулаторите. Те внушават, че по време на рецесия всичко върви зле, натягат тревогата и страховете. А страхуващият се човек е елементарен за ръководство. Достатъчно е повече схващане на логиката на рецесията. Това време е мъчно, само че не значи, че всичко е зле. Струва си да забележим кои са нещата в живота ни, даже и дребни, които вървят. Това се назовава сменяне на вероятността. Всеки ден да осъзнаваме по какъв начин рецесията изкарва на повърхността нови потребности, освен материални, само че и духовни, ускорява  нуждата от топлота и обязаност. Доказано, е, че хората, които осъзнават,че огромното преимущество на рецесиите е това, че те минават, доближават качествено ново равнище на развиване. Те резервират мотивацията си за живот и развиване, вместо да  следват всеобщата неуравновесеност на самосъжаление. Всъщност,  такива хора потвърждават на процедура, че думата „ рецесия ”  е еднопосочна на „ време за предефиниране на понятия, полезности, правила според от новия стадий на развиване.

Та, операцията е боязън да се живее с истината. За себе си и за другите.

Манипулацията е неистина. Лъжа, която споделяме на другите, мамейки и себе си. Не са нужни обстоятелства. Просто проверете чувството на телата си. След операцията усетът в устата е безвкусен, душата се усеща гнусно, а тялото като че ли изнасилено. Цената е висока и за двете страни. Сега е на ниска цена, след това излиза солено.

А истината е естествено и просто нещо. 

И тя не е съобщаване на обстоятелства, а заявяване на същинските усеща, прекарвания и потребности по един или различен мотив. Тогава и не разрешаваме да ни манипулират. Цената може да е изгубени няколко другарства. А до каква степен са били другарства, щом обръщат тил на същинското ни “АЗ ”? 

Човек си коства да намерения.

А решението може да бъде просто – истина против неистина и операция.

И храброст да живееш със декларираната истина. 

Кремена Станилова