Разкриване на тайните на изкуството: Анализ на рисунките през погледа на арт терапевт
Детската рисунка е превъзходен асистент в лечебния развой или в правенето на психическа оценка. Основната причина за това е, че на листа излизат чувства, страсти и усеща, които детето не е способно да изрази и дефинира в диалог и осъзнато шерване.
Освен в професионално направление, рисунката на нашето дете може да бъде доста дословен ориентир за чувството му в света и средата, в която пораства. Особено потребна е, когато става въпрос за по-труден интервал – пускане на детска градина, започване на учебно заведение, раждане на братче или сестриче или друга смяна в фамилията.
Информацията, която можем да получим единствено от няколко рисунки, може да се окаже скъпа в разбирането на света и метода, по който дребният човек се усеща в него, споделя арт терапевтът, учредителен психолог и поведенчески съветник Ивета Рангелова приказваме в новия епизод на „ Ох, на мама! Podcast ”.
Едновременно с това обаче е нужно да имаме поради, че рисунката е моментно отражение на страстите и ползите на детето. Именно поради това можем да приказваме за значими сигнали в посланието, което виждаме на листа, едвам тогава, когато тези знаци се трансфорат в наклонност или непрекъснато присъстващи във всяка рисунка за по-дълъг интервал от време.
Размер и място на фигурите
В логика на психиката на изкуството има избрани насоки за това каква информация ни дава детската рисунка. Особено значими са две неща - размерът на фигурите и мястото, което заемат на листа.
Най-общо можем да кажем, че когато главната фигура е в центъра на листа, това е знак, че детето усеща убеденост и естетика във връзката си със заобикалящия го свят. Когато рисува себе си е изключително показателно къде се нарежда и с какъв размер е личният му облик. Това разкрива какъв брой значимо се усеща и по какъв начин се възприема по отношение на останалите.
Ако самото то се рисува доста по-голямо от останалите фигури, това може да бъде знак за липса на престижи в живота му. Децата имат по този начин наречения " здрав нарцисизъм " в първите години от живота си, който ги слага преди всичко в техните показа. И това е извънредно здравословно да бъде по този начин в този интервал. Но от време на време това чувство се развива в прекаленост и е нужно да бъде работено в тази посока, с цел да се слагат здравословни за детето граници.
В противоположните случаи, когато личният облик е доста преместен от центъра или мощно смален като размер по отношение на другите обекти – това приказва за чувство за непълноценност или отменяне от средата, в която се намира. И още веднъж да напомним, тези знаци са притеснителни, когато са в непрекъсната повтаряемост. Ако се появяват понякога, не трябва да се тормозим, а да погледнем изобретателно даже в разбора на детската рисунка.
Полезно е да се запитаме - има ли нещо, което сега би могло да въздейства на детето ми да се усеща по този начин?
Относно разположението на листа има още няколко любопитни насоки в разбора на детската рисунка. Когато се заема най-вече горната част на листа това разкрива мечтателност, податливост за отделяне от действителността и решително гонене на личните цели.
Долната част на листа демонстрира доста интензивно рационално мислене, а също и блян към сигурност. Лявата част е непокътната за артистичните натури, само че също и интровертните настройки, по-затворените хора. Там е и мястото, което разкрива желанието на рисуващия да заобикаля споровете. Дясната част на листа е индикатор за екстровертна настройка, за свободно другарство с близките, а също и за податливост към повече несдържаност.
В рисунката на фамилията се вижда безусловно какви чувства поражда то в детето. Близостта на фигурите приказва за хармонични взаимоотношения. Размерът на фигурите демонстрира най-често значимостта на обособените членове. По-големите фигури са в по-тясна и значима връзка все още с детето.
В разбора можем да си зададем следните въпроси и да разтълкуваме какво ни демонстрират фигурите на листа.
• Дали членовете на фамилията са еднотипни или някой се отличава като облик?
• Дали децата са към родителите или са застанали сред тях?
• Дали има разделени на „ тимове “ обединения в фамилията, което е отразено и на листа?
Това е добра посока за работа в цялата фамилна среда. Когато имаме компликации в прекосяването на избран стадий от живота си или във възпитанието на детето си – можем постоянно да си помогнем с една игра „ Да нарисуваме нашето семейство? “.
Информацията, която откриваме в рисунката на децата си, е доста потребна за нас като родите. Тя ни дава дословни знаци, от които от време на време имаме потребност, с цел да вършим най-удовлетворяващите избори за нас и нашето дете.
Освен в професионално направление, рисунката на нашето дете може да бъде доста дословен ориентир за чувството му в света и средата, в която пораства. Особено потребна е, когато става въпрос за по-труден интервал – пускане на детска градина, започване на учебно заведение, раждане на братче или сестриче или друга смяна в фамилията.
Информацията, която можем да получим единствено от няколко рисунки, може да се окаже скъпа в разбирането на света и метода, по който дребният човек се усеща в него, споделя арт терапевтът, учредителен психолог и поведенчески съветник Ивета Рангелова приказваме в новия епизод на „ Ох, на мама! Podcast ”.
Едновременно с това обаче е нужно да имаме поради, че рисунката е моментно отражение на страстите и ползите на детето. Именно поради това можем да приказваме за значими сигнали в посланието, което виждаме на листа, едвам тогава, когато тези знаци се трансфорат в наклонност или непрекъснато присъстващи във всяка рисунка за по-дълъг интервал от време.
Размер и място на фигурите
В логика на психиката на изкуството има избрани насоки за това каква информация ни дава детската рисунка. Особено значими са две неща - размерът на фигурите и мястото, което заемат на листа.
Най-общо можем да кажем, че когато главната фигура е в центъра на листа, това е знак, че детето усеща убеденост и естетика във връзката си със заобикалящия го свят. Когато рисува себе си е изключително показателно къде се нарежда и с какъв размер е личният му облик. Това разкрива какъв брой значимо се усеща и по какъв начин се възприема по отношение на останалите.
Ако самото то се рисува доста по-голямо от останалите фигури, това може да бъде знак за липса на престижи в живота му. Децата имат по този начин наречения " здрав нарцисизъм " в първите години от живота си, който ги слага преди всичко в техните показа. И това е извънредно здравословно да бъде по този начин в този интервал. Но от време на време това чувство се развива в прекаленост и е нужно да бъде работено в тази посока, с цел да се слагат здравословни за детето граници.
В противоположните случаи, когато личният облик е доста преместен от центъра или мощно смален като размер по отношение на другите обекти – това приказва за чувство за непълноценност или отменяне от средата, в която се намира. И още веднъж да напомним, тези знаци са притеснителни, когато са в непрекъсната повтаряемост. Ако се появяват понякога, не трябва да се тормозим, а да погледнем изобретателно даже в разбора на детската рисунка.
Полезно е да се запитаме - има ли нещо, което сега би могло да въздейства на детето ми да се усеща по този начин?
Относно разположението на листа има още няколко любопитни насоки в разбора на детската рисунка. Когато се заема най-вече горната част на листа това разкрива мечтателност, податливост за отделяне от действителността и решително гонене на личните цели.
Долната част на листа демонстрира доста интензивно рационално мислене, а също и блян към сигурност. Лявата част е непокътната за артистичните натури, само че също и интровертните настройки, по-затворените хора. Там е и мястото, което разкрива желанието на рисуващия да заобикаля споровете. Дясната част на листа е индикатор за екстровертна настройка, за свободно другарство с близките, а също и за податливост към повече несдържаност.
В рисунката на фамилията се вижда безусловно какви чувства поражда то в детето. Близостта на фигурите приказва за хармонични взаимоотношения. Размерът на фигурите демонстрира най-често значимостта на обособените членове. По-големите фигури са в по-тясна и значима връзка все още с детето.
В разбора можем да си зададем следните въпроси и да разтълкуваме какво ни демонстрират фигурите на листа.
• Дали членовете на фамилията са еднотипни или някой се отличава като облик?
• Дали децата са към родителите или са застанали сред тях?
• Дали има разделени на „ тимове “ обединения в фамилията, което е отразено и на листа?
Това е добра посока за работа в цялата фамилна среда. Когато имаме компликации в прекосяването на избран стадий от живота си или във възпитанието на детето си – можем постоянно да си помогнем с една игра „ Да нарисуваме нашето семейство? “.
Информацията, която откриваме в рисунката на децата си, е доста потребна за нас като родите. Тя ни дава дословни знаци, от които от време на време имаме потребност, с цел да вършим най-удовлетворяващите избори за нас и нашето дете.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ