Между два огъня – когато детето е посредник между родители
Децата в ролята на " вестоносци " и по какъв начин това ги натоварва
ДНЕС+ разгласява поредност от материали, които ще преглеждат проблеми, свързани с българските деца, които живеят в изискванията на наставнически спор.
Когато родителите се държат като деца и мислят само за превъзходство над другия, не осъзнават, че вредят на детето си, поставяйки го сред тях. То е в невъзможност да избира, тъй като в множеството случаи обича и двамата си родители по равно.
Тази роля има своята цена. Постепенно детето стартира да потиска личните си усеща, тъй като има вяра, че неговата болежка не е толкоз значима, колкото разногласието сред родителите. В опит да бъде „ положително “ и „ потребно “, то губи своята детска спонтанност и се трансформира в дребен възрастен, който се опасява да сгреши.
Психолозите предизвестяват, че такива деца постоянно развиват тревога, виновност и възприятие на беззащитност. Те порастват с убеждението, че любовта би трябвало да се „ заслужи “, че близостта постоянно е съпроводена с болежка и напрежение. В зрелост това може да се прояви като компликации в общуването, боязън от спорове или блян постоянно да удовлетворяват потребностите на другите.
Решението не е елементарно, само че е допустимо. Важно е родителите да осъзнаят, че децата не трябва да бъдат медиатори. Всички диалози, свързани с спорове, би трябвало да се водят сред възрастните, надалеч от детските уши и сърца. Детето има право да обича и двамата си родители, без да избира страна.
Когато възрастните поемат своята отговорност, освобождават детето от тежестта да бъде „ вестоносец “. И тогава то може да се върне към най-естествената си роля – да бъде дете: да играе, да мечтае, да се смее без боязън.
Не всяка болежка може да се види. Понякога тя живее безшумно – скрита зад усмивка, зад триумфите в учебно заведение или зад привидното „ всичко е наред “. Така наподобяват децата, които израстват в среда на продължителен наставнически спор – деца, които носят невидими прочувствени рани.
Когато в фамилията напрежението е непрекъснато, когато гласовете се покачват, а любовта се трансформира в поле на борба, детето не просто участва – то взе участие с всяка клетка на своето създание. Хроничният спор основава чувство за неустановеност и тревога, която може да се трансформира в дългогодишен модел на държание. Детето стартира да има вяра, че светът е непредсказуем, че околните могат да се извърнат един против различен във всеки миг.
Тези деца постоянно развиват признаци, които възрастните неправилно одобряват за „ неприятно държание “ – нервност, сложна централизация, експанзия или затваряне в себе си. В реалност това са защитни реакции против прочувствената болежка. В по-късен стадий могат да се проявят и като тревожни разстройства, компликации в построяването на доверие или даже физически признаци – главоболие, стомашни болки, бодърствуване.
Психолозите назовават това „ невидима контузия “ – тъй като няма белези по кожата, само че има белези в сърцето. Лечението изисква самообладание, емпатия и професионална поддръжка. Най-важното обаче е родителите да осъзнаят, че споровете, въпреки и неизбежни от време на време, не би трябвало да се водят пред детето. То не е очевидец, нито арбитър – то е просто дете.
Затова работата на експертите е освен да „ поправят “ следствията, само че и да построяват просвета на съгласие и почитание сред родителите. Всяко дете има право да пораства в среда, където думите не нараняват и мълчанието не боли, то има потребност от сигурност и обич.
Нека не забравяме: най-дълбоките рани са тези, които не се виждат. А заздравяването им стартира, когато възрастните се научат да слушат – освен какво споделя детето, а по какъв начин мълчи.
Материалът е част от рубриката " Детето в центъра " - поредност на Фондация " Владиславово ", която насочва вниманието към прекарванията на детето и потребността да бъде чуто и предпазено.
Детето в сянката на
Как въздействат родителските спорове на прочувствения свят на детето
Андрияна Русева, Фондация " Владиславово ": Когато родителите се разделят,
Фондацията дава услугата „ Контактен център “ в своите Комплекси за обществени услуги в регион „ Аспарухово “ и „ Владиславово “, и е единственият снабдител на територията на Варна с този тип активност.
ДНЕС+ разгласява поредност от материали, които ще преглеждат проблеми, свързани с българските деца, които живеят в изискванията на наставнически спор.
Когато родителите се държат като деца и мислят само за превъзходство над другия, не осъзнават, че вредят на детето си, поставяйки го сред тях. То е в невъзможност да избира, тъй като в множеството случаи обича и двамата си родители по равно.
Тази роля има своята цена. Постепенно детето стартира да потиска личните си усеща, тъй като има вяра, че неговата болежка не е толкоз значима, колкото разногласието сред родителите. В опит да бъде „ положително “ и „ потребно “, то губи своята детска спонтанност и се трансформира в дребен възрастен, който се опасява да сгреши.
Психолозите предизвестяват, че такива деца постоянно развиват тревога, виновност и възприятие на беззащитност. Те порастват с убеждението, че любовта би трябвало да се „ заслужи “, че близостта постоянно е съпроводена с болежка и напрежение. В зрелост това може да се прояви като компликации в общуването, боязън от спорове или блян постоянно да удовлетворяват потребностите на другите.
Решението не е елементарно, само че е допустимо. Важно е родителите да осъзнаят, че децата не трябва да бъдат медиатори. Всички диалози, свързани с спорове, би трябвало да се водят сред възрастните, надалеч от детските уши и сърца. Детето има право да обича и двамата си родители, без да избира страна.
Когато възрастните поемат своята отговорност, освобождават детето от тежестта да бъде „ вестоносец “. И тогава то може да се върне към най-естествената си роля – да бъде дете: да играе, да мечтае, да се смее без боязън.
Не всяка болежка може да се види. Понякога тя живее безшумно – скрита зад усмивка, зад триумфите в учебно заведение или зад привидното „ всичко е наред “. Така наподобяват децата, които израстват в среда на продължителен наставнически спор – деца, които носят невидими прочувствени рани.
Когато в фамилията напрежението е непрекъснато, когато гласовете се покачват, а любовта се трансформира в поле на борба, детето не просто участва – то взе участие с всяка клетка на своето създание. Хроничният спор основава чувство за неустановеност и тревога, която може да се трансформира в дългогодишен модел на държание. Детето стартира да има вяра, че светът е непредсказуем, че околните могат да се извърнат един против различен във всеки миг.
Тези деца постоянно развиват признаци, които възрастните неправилно одобряват за „ неприятно държание “ – нервност, сложна централизация, експанзия или затваряне в себе си. В реалност това са защитни реакции против прочувствената болежка. В по-късен стадий могат да се проявят и като тревожни разстройства, компликации в построяването на доверие или даже физически признаци – главоболие, стомашни болки, бодърствуване.
Психолозите назовават това „ невидима контузия “ – тъй като няма белези по кожата, само че има белези в сърцето. Лечението изисква самообладание, емпатия и професионална поддръжка. Най-важното обаче е родителите да осъзнаят, че споровете, въпреки и неизбежни от време на време, не би трябвало да се водят пред детето. То не е очевидец, нито арбитър – то е просто дете.
Затова работата на експертите е освен да „ поправят “ следствията, само че и да построяват просвета на съгласие и почитание сред родителите. Всяко дете има право да пораства в среда, където думите не нараняват и мълчанието не боли, то има потребност от сигурност и обич.
Нека не забравяме: най-дълбоките рани са тези, които не се виждат. А заздравяването им стартира, когато възрастните се научат да слушат – освен какво споделя детето, а по какъв начин мълчи.
Материалът е част от рубриката " Детето в центъра " - поредност на Фондация " Владиславово ", която насочва вниманието към прекарванията на детето и потребността да бъде чуто и предпазено.
Детето в сянката на
Как въздействат родителските спорове на прочувствения свят на детето
Андрияна Русева, Фондация " Владиславово ": Когато родителите се разделят,
Фондацията дава услугата „ Контактен център “ в своите Комплекси за обществени услуги в регион „ Аспарухово “ и „ Владиславово “, и е единственият снабдител на територията на Варна с този тип активност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ