Децата трябва да се хранят здравословно, спор няма по този

Децата би трябвало да се хранят здравословно, спор няма по този въпрос. Изумителното е, че през днешния ден знаем повече за храната от всеки интервал в еволюцията, само че се храним най-нездравословно. Значи някъде по веригата нещо се къса. Хем знаем, хем не го прилагаме. Мислите, че всичко в общи линии ви е ясно и успявате да се придържате към правилата? От опит знам, че всичките ни правила и стройни теории се тестват челно когато станем родители.

Днес нещата стоят по този начин, че здравословното хранене за децата прави тях и родителите им в прочут смисъл новобранци. В едно общество, в което се натъртва на тестото и сладкото, по площадките всеобщо има " джънк фууд " и шерването на пуканки и солетки е еднакво на шерването на играчки – т.е. то взе участие във възпитателния развой - тези, които имат разнообразни правила, биват изолирани. И с възрастта на децата става по-зле да се придържаш към концепциите за здравословнто хранене. В най-достъпните за учениците места за хранене има всичко друго, с изключение на здравословна храна, а по малкия екран се толерират реклами на кренвирши и шоколад като „ верния избор ” пред домашна вечеря и домакински кекс. Институциите нямат съответно отношение въобще и са оставили тематиката на домашното образование и на нежния умишлен, детски избор.



И до момента в който до една възраст тези родители могат да управляват храната на децата и тяхната среда, идва предучилищният и учебният интервал, когато децата се сблъскват с всичко това, от което родителите им са ги предпазвали до момента. И за пръв път те се усещат изцяло безпомощни пред тези деца, които натъртват без ограничавания на некачествената храна. Вариантът с храна от у дома, несъмнено, съществува и е прелестно той да се толерира и насърчава от учебните институции. Така, както е в развитите страни – да има място и време за домашната храна. За да могат да се оправят с кутии, салфетки, вилици, прибиране назад в чантите и разчистване. Да им се помогне, в случай че би трябвало, с цел да свикнат от началото да се хранят с достолепие и въодушевление в учебно заведение.

И в случай че родителите решат да поставят храна за учебно заведение, става една немалка суматоха вечер или заран, обмисляне на менюто, което си е едно значително изпитание. И тук децата ненадейно саботират безусловно всичко - това, на което са привикнали, на което ги учим за здравословното и просто отхвърлят да ядат домашната ни храна. А това в този миг си е същински потрес за всеки угрижен родител. Постепенно стартират похождения до лавката и пробойните в хранителната им просвета са факт.



Защото детето въпреки всичко не харесва домашната храна

От позор. Да, децата постоянно се срамят от храната си. Те непрекъснато се съпоставят с другите, а в непозната среда стремежът да са като всички изключително се ускорява. Оформянето на другарски кръгове включва и храненето. Кой какво носи, дали е рекламирано, „ съвременно ”, има ли лепенки, играчки, кодове за игри – всички маркетингови тактики работят и се тестват тъкмо в неофициалната детска среда.

Защото лишава време за игри. Пицата се продава на парче в картонена поставка и салфетка. Отгоре има подозрителен салам, кетчуп за доматена основа, кашкавал с растителен генезис и гъби от буркан. Но тя се държи с една ръка, може да се яде в придвижване и нормално е толкоз остаряла, че няма заплаха нищо да се разпилее. А домашната храна отваряш кутии, внимаваш да не изцапаш, би трябвало ти вилица, място на което да разположиш всичко това. Става постепенно и до момента в който другите към този момент скачат – ти още се мотаеш с кутиите.

Защото са любопитни към " джънк фууд " -а. Може би като по-малки сте дърпали ръцете им от пръчиците и поничките, отговаряли сте вместо него: „ той не яде такива работи ”, само че в този момент детето е отвън опеката и може да прави каквото си желае, без някой да го лимитира. И желае да опита усета на всичко, което сте му забранявали.



Как да подтикваме детето да избере домашната храна

Обсъдете го с класа на родителска среща или с класната в персонален диалог. Може би повече родители мислят като вас и родителските срещи са идеалното място, на което правилата нормално изплуват. Класният началник и вие като болшинство може да измислите някакво решение децата да бъдат подтиквани да си изяждат до дъно домашната храна.

Поднасяйте атрактивна храна, от която децата да не се срамят, а да демонстрират с горделивост. И това не е по никакъв начин маловажно. Навикът е значимо нещо и основите му се поставят още при започване на образователната година. Инвестирайте в качествени артикули, които детето в действителност обича, а не просто това, което ви се намира в хладилника, даже да е здравословно по принцип – те ще оценят отношението и старанието ви.

Нека храната бъде комфортна за ястие. Да се хваща в ръка, най-вече да се боцка с пластмасова виличка, да няма сосове, мощни подправки. Оставете рибата, супите (но може крем чорба или таратор в шише) за вкъщи. Нека в учебно заведение има домашни дюнери, наздравици с диетични хлябове, плодове, които са лесни за ястие (без да се постанова да се белят)

Допускайте взаимни отстъпки. Ако до момента не сте правили никакъв компромис с храненето на детето, обмислете да има все някакъв. Това важи и въобще. Една неотстъпчивост постоянно среща опозиция, само че склонността да се затворят очите за нещо – печели благосклонност. На пазара има по-здравословни опаковани храни, може да оферирате за следобяд с изключение на ядки, късче черен шоколад.

Бъдете гъвкави и се съобразявайте с усета на детето. Ако не му харесва една храна, не му я предлагайте, питайте го какво му се яде, какво не и проверявайте умерено чантата с храната. Не е наложително всеки ден всичко да е изядено. Ние също не го вършим – хапваме от освен това, от друго – по-малко. Не настоявайте ненужно.

Успокойте се. Влагането на напрежение за нещо такова като обяда е изцяло отблъскващо детето, което инстинктивно заобикаля напрежението и се съпротивлява против източника му. Ако за 7 години вие сте се хранили относително здравословно – то тези старания няма да отидат на вятъра. Имате най-малко едно преимущество – детето ви познава избора и един ден, без вас в близост, ще го направи в интерес на здравословната храна – домакински обяд в кутия.

Златното предписание: говорете с детето. Няма спор, който да не може да бъде преодолян с връзка. Кое не му харесва, за какво по-точно (може да има отправена насмешка или неприличен случай) какво мисли то самото за храната. Съобразявайте се и поднасяйте информацията за полезното/вредното по занимателен и некатегоричен метод. Важното е храненето да не е ябълка на раздора, а още една тематика, по която да приказваме умерено и без принуждение с детето.