Защо е важно да коригираме поведението, а не емоциите при децата
Децата имат присъщ артистичен гений. Те по природа са прекомерно трагични, а страстите им постоянно ни се костват нерационални и несъвместими с дадена обстановка. Децата възприемат света по метод, който може да се харесва само на тях, да усещат каквото си желаят и да показват страстите си както пожелаят. Това напълно не значи, че те имат правото да се държат неуважително или неприятно към заобикалящите ги.
Децата са част от обществото и с цел да се усещат добре в него, те би трябвало да бъдат научени да съблюдават някои съществени правила, с цел да не накърняват възприятията, страстите и физическата цялост на близките. Социално виновното държание се възпитава от ранното детство от родителите, вкъщи. Успоредно с това децата би трябвало да са наясно, че имат право да показват своите усеща, да демонстрират по кое време са ядосани, тъжни, уплашени, разчувствани и така нататък, тъй че, всяко възприятие да бъде претърпяно и осъзнато.
Напълно неправилно е да се стремим да държим детето надалеч от отрицателни страсти. Ако едно дете счита, че „ не трябва да е тъжно “, то ще прави всичко по силите си, с цел да избегне скръбта, само че това няма да му помогне да се усеща по-добре. Това не е здравословно, тъй като в действителност скръбта е лековит развой.
По същите аргументи децата, на които се внушава, че не би трябвало да показват страстите си, изключително, в случай че те са отрицателни, може да изпаднат в изолираност, да отхвърлят да приказват за себе си и за възприятията си. В реалност гневът не е толкоз неприятен, колкото славата му. Ако той не съществуваше, никой от нас не би могъл да се оправи с някои от страстите си, без значение дали това е здравословен или вреден избор.
Целта не е да променяме или възпираме страстите на децата, а да поправяме държанието, подбудени от тях.
Това може да бъде елементарно реализирано, в случай че споделяме неща като тези:
- Не драматизирай.
- Не се ядосвай за дребни неща.
- Спри да плачеш и ще ти дам това, за което плачеш.
- Не се хвани като бебе.
- Как може да се притесняваш за толкоз неуместно нещо.
Как да разграничим страстта от държанието?
На първо място е нужно да се научим да разграничаваме това какво прави детето, от това по какъв начин то се усеща.
Например:
Гневът е страст, удрянето е държание.
Тъгата е възприятие, ревът с глас държание.
Невъзможно е да убедим детето, че не би трябвало да има чувства, само че е добре да му покажем по какъв начин да се оправя с неприятните страсти.
Например: Ако покажем на детето, че да усеща яд е обикновено, наложително би трябвало да продължим и да го научим, че хвърлянето на играчки и удрянето с юмручета от яд не е здравословно.
Често доста от нас считат, че възпитаването на душевен мощно и устойчиво дете е обвързвано с това то да бъде отгледано като незадоволително търпелив човек. Това е доста неправилно разбиране. На процедура душевен постоянните деца са тези деца, които разпознават другите страсти и умеят да изберат здравословните способи да се оправят с възприятията си, без да заплашват близките.
Децата са доста по-устойчиви от възрастните, те без никакви усложнения могат да се оправят с негативните страсти, неприятните усеща и тревогата.
Когато децата са уверени, те без боязън и съмнение могат да се изправят пред страховете си и без съмнение ще търсят и намират способи да ги преодоляват. Ако обаче оставим детето да мисли, че самата тревога е нещо неприятно, то доста евентуално да продължи да прави неща, които единствено ще го принудят да се усеща още по-тревожно.
Децата би трябвало да са наясно, че негативните страсти са част от живота на и освновен урок, който би трябвало да научат е, че от време на време се постанова да се държиш тъкмо противоположното на това, което чувстваш.
Например:
Възрастните от време на време се усещат тъжни, само че все пак отиват на работа.
Децата би трябвало да схващат, че всеки е заставен от време на време да направи или да не направи нещо и постоянно този избор няма нищо общо с страстите и възприятията.
Да научим детето да ръководи страстите си е скъпо.
Когато научим детето, че страстите му са естествена реакция на мозъчната активност и че всичко е наред, то е доста евентуално единствено да откри обществено подобаващ метод да се оправи с тях, а държанието ще се поправя от единствено себе си.
Как да помогнем на детето да добие визия за възприятията си:
Обазначаване на страстите.
Детето може и е добре да бъде научено да посочва възприятията си. По този метод то ще може и да ги развива.
Например: „ Виждам, че се чувстваш същински отчаян, че през днешния ден няма да излезем в парка. “
Здравословното умеене за справяне с тази обстановка е да внушим на детето, че то може да се оправи с дискомфорта от това по позитивен метод.
Всяко дете би трябвало да е наясно,че тъгата не пречи на рисуването, както и гневът на играта на открито. Именно в това се състои и смисълът на контролът върху възприятията. Ако едно дете е в неприятно въодушевление, то би трябвало да чуе от нас, че има избор. Единият е да остане в неприятно въодушевление и в стаята си или да промени настроението си към положително и да поиграе на открито.
Ако едно дете се държи неуместно, то наложително би трябвало да разбере, че от това ще има последствия. Ако по-голямото дете в фамилията счупи играчката на брат си, тъй като е ядосано, то би трябвало да е наясно, че държанието му няма по какъв начин да остане неусетно. В сходни моменти би трябвало ясно да покажем на детето, че би трябвало да бъде осъдено, само че не поради това, което изпитва, а поради това, което възприятията му го карат на прави.
Емоциите не трябва да оправдават дейностите. Ако детето ни каже, че не е в положение да си напише домашното, тъй като е смутено или тъжно, това не е мотив да отменим или отложим писането на домашното. Това е пътят, по който да покажем на детето, че то е отговорно за държанието си.
В никакъв случай не трябва да разрешаваме държание учредено на възприятията.
Разбира се, има случаи, в които са възможни изключения, когато са налице изключителни обстановки в фамилията.
Инфо: http://purvite7.bg
