Подарете на децата си време вместо вещи!
Децата на модерния родител са специфични. Те получават движимости вместо персонален образец. Вещи вместо обич. Вещи вместо ВРЕМЕ. Те имат смарт телефон вместо колело. Те знаят британски вместо български. Те гледат филми, вместо да четат книжки. Те играят на таблета си, вместо да оцветяват. Те знаят всички супергерои от детските, само че нито един народен воин. Те знаят марките и моделите на мобилните телефони, само че не и някое стихотворение.
Тези деца са привикнали да мерят любовта на родителите си във движимости. „ Колкото повече дарове и занимания, толкоз повече обич значи ”, си мисли детската глава. Ако нещо се счупи, то ще бъде сменено от друго. По този метод и самата движимост се обезценява, тъй като придобиването й и/или замяната й не съставляват особена компликация. Едно време подаръците се купуваха за рождени дни и Коледа. Днес дарове се получават по всевъзможни мотиви - най-малко един имен ден, тъй като актуалните деца са и със модерни имена, състоящи се най-малко от две-три собствени; на всеки Черен петък (нещо като народен празник); на всеки ден с промоция – да вземем за пример рожден ден на някой търговски център или друго; на всеки празник на друго дете, на което купуваме подарък, с цел да не се усеща ощетено или подценено нашето; тъй като слуша; тъй като не слуша; тъй като е тъжно; тъй като е весело; тъй като има сополи; тъй като няма сополи… Вещи, движимости, движимости, които от ден на ден изтикват хората в ъглите на личното им жилище, а те стартират да се ширят гордо на всички места – върху масата и под масата, на дивана и под дивана, в дрешника, отвън дрешника, над дрешника, под дрешника. Имате цялостно съображение в скоро време да им желаете наем или напряко да ги помолите да се изнесат в независим апартамент. А най-лошото е, че всички тези движимости незабелязано стават част от интериора и децата стопират да ги виждат. Те стават НЕПОТРЕБНИ. Почти толкоз непотребни, колкото са били и преди да ги купим.
Живеем в капиталистическо общество. Хората сме се трансформирали в чисти потребители, консуматори на страсти. Седим до другари в кафенето и роботизирани цъкаме по телефона емотикони, изпращаме сърчица, смеем се с гифчета, до момента в който лицата ни остават безизразни. Реалното другарство е натъпкано някъде надълбоко в джоба ни под слушалките и портативната батерия на айфона. Същевременно се караме на децата си, че не четат, че получават двойки в учебно заведение. Сърдим се на учителите, че ги подценяват или че не ги учат на нищо. Как да четат деца, които виждат пред себе си родители, втренчени по през целия ден в екраните на телефоните, таблетите, преносимите компютри си?! Как да четат деца, които виждат образеца на родители, които избират да заведат детето на кино и най-добре да го оставят в салона, до момента в който те обикалят из магазините, вместо да отделят два часа на детската площадка, с цел да споделят време с него. Как да четат деца, които вечерят пред тв приемника? СПОДЕЛЯНЕ! Това му липсва на актуалния човек. Но не шерване на фотография в обществената мрежа или някоя кауза/събитие/спомен (или сармите по Коледа) – в това сме доста положителни. Липсва ни СПОДЕЛЯНЕ НА ВРЕМЕ ЗАЕДНО, на страсти, на развлечение, на думи…
Деца, които познават единствено такава среда, още от 13-ата си година напълно естествено стартират да придвижват тези псевдоценности върху зрелия си живот. Те самите израстват като потребители, които са привикнали да получават всичко наготово; оказват се напълно неподготвени за действителния живот; не умеят да ценят добитото, тъй като носят схващане, че то просто им принадлежи; не почитат нито непознатия труд, нито непознатото време. А един ден ще завещаят това на своите деца.
Можем ли да подарим на хората, които обичаме, ВРЕМЕ?
Можем ли да възпитаваме децата си и да допуснем, че те не всеки път са прави, че те не са най-хубави, най-послушни, най-умни, най-невероятни; че от време на време някой има право да се скара на нашето дете, да си разреши да го поучава? Можем ли да приемем, че онази двойка или забележка въпреки всичко е заслужена?
Да, децата на модерния родител са специфични. Те са потомство на заместеното време и сменената овеществена обич. Така монотонно си върви животът по тези добре смазани коловози, че от време на време забравяме най-голямата истина – пътят към пълноценното благополучие, личностното израстване, прочувствената просветеност е демодиран. Споделяйте време вместо движимости! Да си съвременен е демоде!
Автор: Цветелина Велчева
