Децата компенсират липсата на концентрация чрез креативност
Децата, на които им е мъчно да се концентрират при изпълняването на разнообразни задания, постоянно ги бива в откриването на скрити „ трикове “, които улесняват работата. Те се натъкват на тях, като трансформират непринудено тактиката си, сочи ново проучване, отдадено на държанието на учене при децата. То е извършено от Института по човешко развиване „ Макс Планк “ в Берлин.
Децата, за разлика от възрастните, не могат да се концентрират изключително добре, помнят по-малко и вниманието им не се задържа изключително дълго върху обещано нещо. Това е директно разследване от стадия на когнитивно развиване, в който се намират. Ето за какво експертите считат, че като цяло децата не ги бива изключително в разрешаването на задания. Настоящото проучване обаче, извършено от изследователската група NeuroCode, демонстрира, че тази „ разфокусираност “ в действителност е преимущество – децата са положителни в обработката на не чак толкоз съответстващата информация и я употребяват, с цел да открият непринудено нови и изобретателни тактики при разрешаването на дилемите.
Понякога възрастните също трансформират непринудено тактиките си в сходни обстановки. Това е самобитен „ Аха! “ миг, който прави улеснява откриването на решение. Научната публикация, оповестена в PLOS One , демонстрира, че въпреки и децата да се оправят доста по-зле при разрешението на задания по обичайния метод (например като концентрират вниманието си върху нея), те могат да я преборят съвсем толкоз дейно, колкото и възрастните, с помощта на спонтанните промени в тактиката.
„ Нашите резултати демонстрират, че въпреки и децата да не са чак толкоз съсредоточени, колкото възрастните, и да се разсейват по-лесно, те са изненадващо гъвкави при откриването на напълно нови решения “, споделя психологът и невроучен Николас Шук, началник на групата NeuroCode. „ Тези резултати са изключително значими за проучванията, отдадени на държанието на учене при децата (особено като се има поради, че тяхното умеене да се концентрират към момента не е изцяло развито) “, добавя Шук.
Изследването, което започва още през 2013 година и продължава и до ден сегашен, употребява следния способ: 47 деца на възраст 8-10 години и 39 младежи (20-35 години) би трябвало да изпълнят една и съща задача, обвързвана с взимането на решение. В нея участниците би трябвало да дефинират позицията на дадена шарка, като евентуалните отговори са два. Първоначално те не регистрират обстоятелството, че цветът може да им помогне в откриването на верния отговор, това става явно на по-късен стадий. Освен това участниците не са осведомени, че съществуват и други фактори, които могат да повлияят на евентуалните тактики за откриването на решение. Те би трябвало да си ги разпознават сами за себе си.
NeuroCode открива, че децата, за разлика от младежите, се оправят доста по-зле. Те дават по-голям брой неверни и недомислени отговори. Онази част от децата обаче (27,5 %), която открива и ползва помощната тактика с цвета, е извънредно сходна с тази на младежите (28,2 %).
Когато децата употребяват само постановените първоначално тактики и правила, които изискват централизация и твърдоглавие, те се оправят по-зле. Сходен брой деца и възрастни обаче откриват и ползват правилото с цвета. Ето за какво, въпреки и децата да се оправят по-зле във всички сфери на когнитивния надзор, те не отстъпват съвсем по нищо на възрастните във връзка с така наречен „ Аха! “ миг.
„ Нашите открития дават доказателства, които демонстрират, че възпитателите, родителите и учителите не би трябвало да упорстват толкоз доста на строгите правила и да учат [децата] да вземат решение проблемите единствено по един съответен начин… Можем да имаме повече религия в детските изобретателни тактики за позволение на проблемите “, споделя Аника Льов от NeuroCode.
Източник: Medical Xpress
