Децата, израснали с кучета, са по-защитени от астма
Децата, които порастват в дом с куче, са с близо два пъти по-ниска възможност да развият астма в ранна възраст, сочи ново изследване, показано на Конгреса на Европейското респираторно сдружение в Амстердам. В същото време наличието на котка в дома не демонстрира сходен резултат.
Изследователи от болничното заведение „ Sick Children “ в Торонто анализирали прахови проби от домовете на 1050 бебета на възраст сред три и четири месеца и наблюдавали здравето им до петгодишна възраст. За този интервал 6,6% от децата били диагностицирани с астма.
Анализът посочил, че бебетата, изложени на по-високи равнища на алергена Can f1 – протеин, отделян в кожата и слюнката на кучетата – имат 48% по-нисък риск от развиване на болестта.
Освен това те посочили по-добра белодробна функционалност,
измерена посредством общоприет тест за количеството въздух, издишан за една секунда след надълбоко поемане. Защитният резултат бил изключително изразен при деца с по-висок генетичен риск за влошена белодробна функционалност.
В същото проучване не е открита връзка сред излагането на котешки алергени или бактериални ендотоксини и риска от астма. „ Докато котешките алергени не демонстрираха резултат, експозицията на кучешки алергени бе обвързвана с усъвършенствана белодробна функционалност и по-нисък риск от астма, “ съобщи доктор Джейкъб Маккой, създател на изследването. Според него механизмът към момента не е явен, само че ранният контакт с алергена евентуално предотвратява сенсибилизация, допустимо посредством въздействие върху микробиома в носа или посредством промени в имунната система.
Астмата е измежду най-често срещаните хронични болести в детска възраст, като честотата ѝ е най-висока в първите четири години от живота. Тя поражда в резултат на комплицирани взаимоотношения сред генетични фактори и фактори на средата като инфекции, алергии и замърсяване на въздуха.
Д-р Ерол Гайлард, ръководител на експертната група по детска астма и алергия към Европейското респираторно сдружение, разяснява, че резултатите са „ евентуално добра вест за фамилиите с кучета “, само че са нужни спомагателни проучвания, с цел да се разбере дълготрайното влияние върху детските бели дробове.
От организацията Asthma and Lung UK показаха, че до момента постоянно се е препоръчвало унищожаване на домашните любимци при деца с хрипове или риск от алергична астма.
„ Новите данни, че куче вкъщи може да понижи риска от астма, са забавни, само че би трябвало да разберем какво тъкмо прави кучетата разнообразни “,
съобщи изпълнителният шеф Сара Слийт. Тя акцентира, че неналичието на задоволително вложения в белодробните проучвания остава сериозен проблем и е належащо незабавно финансиране за по-добро схващане на аргументите и лекуването на астмата.
На същия конгрес бе показана и нова технология за диагностика на рак на белия дроб. Роботизирана бронхоскопска система, употребена взаимно с компютърен томограф, разрешава постигане и взимане на проби от доста дребни тумори в труднодостъпни елементи на белия дроб. При тест измежду 78 пациенти лекарите съумели да доближат и биопсират над 84% от туморите с новата техника, спрямо едвам 23% при обичайните способи. Технологията, оценена на към един милион евро, може да способства за по-ранна диагностика и по-ефективно лекуване на белодробния рак.
Изследователи от болничното заведение „ Sick Children “ в Торонто анализирали прахови проби от домовете на 1050 бебета на възраст сред три и четири месеца и наблюдавали здравето им до петгодишна възраст. За този интервал 6,6% от децата били диагностицирани с астма.
Анализът посочил, че бебетата, изложени на по-високи равнища на алергена Can f1 – протеин, отделян в кожата и слюнката на кучетата – имат 48% по-нисък риск от развиване на болестта.
Освен това те посочили по-добра белодробна функционалност,
измерена посредством общоприет тест за количеството въздух, издишан за една секунда след надълбоко поемане. Защитният резултат бил изключително изразен при деца с по-висок генетичен риск за влошена белодробна функционалност.
В същото проучване не е открита връзка сред излагането на котешки алергени или бактериални ендотоксини и риска от астма. „ Докато котешките алергени не демонстрираха резултат, експозицията на кучешки алергени бе обвързвана с усъвършенствана белодробна функционалност и по-нисък риск от астма, “ съобщи доктор Джейкъб Маккой, създател на изследването. Според него механизмът към момента не е явен, само че ранният контакт с алергена евентуално предотвратява сенсибилизация, допустимо посредством въздействие върху микробиома в носа или посредством промени в имунната система.
Астмата е измежду най-често срещаните хронични болести в детска възраст, като честотата ѝ е най-висока в първите четири години от живота. Тя поражда в резултат на комплицирани взаимоотношения сред генетични фактори и фактори на средата като инфекции, алергии и замърсяване на въздуха.
Д-р Ерол Гайлард, ръководител на експертната група по детска астма и алергия към Европейското респираторно сдружение, разяснява, че резултатите са „ евентуално добра вест за фамилиите с кучета “, само че са нужни спомагателни проучвания, с цел да се разбере дълготрайното влияние върху детските бели дробове.
От организацията Asthma and Lung UK показаха, че до момента постоянно се е препоръчвало унищожаване на домашните любимци при деца с хрипове или риск от алергична астма.
„ Новите данни, че куче вкъщи може да понижи риска от астма, са забавни, само че би трябвало да разберем какво тъкмо прави кучетата разнообразни “,
съобщи изпълнителният шеф Сара Слийт. Тя акцентира, че неналичието на задоволително вложения в белодробните проучвания остава сериозен проблем и е належащо незабавно финансиране за по-добро схващане на аргументите и лекуването на астмата.
На същия конгрес бе показана и нова технология за диагностика на рак на белия дроб. Роботизирана бронхоскопска система, употребена взаимно с компютърен томограф, разрешава постигане и взимане на проби от доста дребни тумори в труднодостъпни елементи на белия дроб. При тест измежду 78 пациенти лекарите съумели да доближат и биопсират над 84% от туморите с новата техника, спрямо едвам 23% при обичайните способи. Технологията, оценена на към един милион евро, може да способства за по-ранна диагностика и по-ефективно лекуване на белодробния рак.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ