&format=webp)
Децата са пристрастени към социалните мрежи. Европа не може да постигне единно решение на проблема
Децата и младежите не могат да се отделят от телефонните екрани – и това вреди на здравето им. Според отчет на Съвместния проучвателен център на Европейската комисия времето, което младежите прекарват в обществените мрежи, се е удвоило от 2010 година насам и доближава към три часа дневно.
Над 10% от подрастващите демонстрират признаци на проблематично или пристрастяващо потребление на обществените медии през 2022 година – в това число усложнения в контрола над държанието си и признаци на абстиненция, съгласно Световната здравна организация.
„ Всички знаят, че е пристрастяващо “, разяснява пред POLITICO Хана Кузмитович, полска гимназистка, която работи по тази тематика с полското председателство на Европейски Съюз. „ Знам какви са негативите и позитивите. И въпреки всичко не преставам да го употребявам. “
По гледище на специалисти по публично здраве, европейските държавни управления обмислят нови способи да държат младежите надалеч от телефоните си посредством политики за инспекция на възрастта, акции за осведомление на обществеността и даже забрани на обществените медии.
Страните имат свободата да дефинират свои лични ограничавания и се възползват от нея. Президентът Еманюел Макрон приканва за цялостна възбрана на обществените медии за лица под 15 години във Франция, до момента в който Дания, Гърция, Испания, Италия, Нидерландия и други страни се сплотиха към нови ограничавания.
Междувременно софтуерните компании вкарват ограничения като ограничавания на наличието съгласно възрастта, деактивиране на избрани функционалности и такива за отбрана на персоналните данни. Експертите показват, че всичко това не е задоволително и към момента не е ясно какъв е верният път напред.
Прехвърляне на отговорността
Някои специалисти настояват, че обществените медии не са напълно неприятни и могат да предложат изгоди за младежите.
„ Някои типове технологии [бяха] в действителност много положителни за образуването на другарства и за доближаването сред младежите “, отбелязва Джесика Пиотровски, ръководител на Школата за информационни проучвания на Амстердамския университет и консултант на YouTube по въпросите на отбраната на малолетните, базирайки се на разнообразни изследвания.
Въпреки това, от ден на ден доказателства свързват несъразмерното потребление на обществените мрежи с понижено богатство, в това число меланхолия и нарушавания на съня, както и с по-високи равнища на приложимост на психоактивни субстанции, съгласно обява в ScienceDirect.
„ Необходима е регулация “ и „ някаква отговорност за софтуерните компании, които нанасят щета на младежите и децата “, декларира Кадри Соова, шеф на Mental Health Europe.
Тя също по този начин смята, че е значимо да се води градивен разговор с софтуерните компании. „ Но в случай че няма саморегулация или изискванията за регулация не са задоволително строги, тогава са нужни правила. “
Многобройните кавги през последните години показват, че софтуерните компании не постоянно слагат преди всичко сигурността на малолетните си консуматори. През 2021 година някогашната служителка на Meta Франсис Хауген разкри вътрешни документи, съгласно които компанията е знаела за вредата, нанасяна на психологичното здраве на младежите, и не е направила съвсем нищо, с цел да я спре.
Тео Компернол, невропсихиатър и някогашен професор в Свободния университет в Амстердам, който се застъпва за възбрана на обществените медии за деца, е безапелационен, че разпоредбите би трябвало да се концентрират върху фирмите, в противоположен случай „ е като да се бориш с опиат, без да правиш нищо против производителите “.
Социалните медии, сходно на хазарта, тютюна и алкохола, „ зависят от отричането на вредите “, акцентира Марк Петикру, професор по публично здраве в Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина. Това не се разграничава от всеки различен тип взаимозависимост, прибавя той.
През юни здравните министри одобриха изводи на Съвета на Европейски Съюз, в които приканват страните да обмислят превантивни политики за контролиране на достъпа на младежите до цифровите технологии. Те плануват основаване на зони без екрани и въвеждане на цифрови ограничавания в учебните заведения, както и апел към дизайнерите на цифрови платформи да „ поемат повече отговорност “.
Законодателен казус?
Един от най-важните законодателни актове по отношение на онлайн платформите е Актът за цифровите услуги на Европейския съюз (АЦУ). Той приканва обществените медии да вкарат „ подобаващи и пропорционални ограничения за обезпечаване на високо ниво на цялост на персоналния живот, сигурност и сигурност на малолетните “.
Фейсбук и Instagram на Meta, както и TikTok, са обект на следствие за нарушавания на разпоредбите на АЦУ за малолетни.
Тъй като този закон дава единствено неразбираеми отговорности на платформите, Европейската комисия изготви набор от мощно оспорвани насоки, с цел да конкретизира какво би трябвало да вършат обществените мрежи. Според тях не би трябвало да се употребяват навиците на малолетните при сърфиране, с цел да се предлага персонализирано наличие. Препоръчително е да се изключат функционалностите за удостоверение за прочитане в приложенията за известия, да се задават по дифолт настройки за дискретност и сигурност и да се обмисли изключването на някои функционалности, като достъп до камерата.
Насоките не са наложителни и в случай че малолетните лъжат за възрастта си или родителите им заобикалят контролните механизми, те нямат резултат. Това докара до смяна в дебата към въпроса по какъв начин платформите могат да ревизират възрастта на потребителите.
Спор за инспекцията на възрастта
Съгласно Общия правилник за отбрана на данните на Европейски Съюз, деца под 13 години не могат да дадат единодушие за обработката на данните си за онлайн услуги. Платформи като TikTok и Instagram декларират, че единствено деца над 13 години могат да се записват в техните условия за прилагане, само че регулаторните органи акцентират, че елементарното отбелязване на квадратче не е задоволително, написа POLITICO.
Според отчет на датската неправителствена организация Børns Vilkår, представен в проучване, поръчано от държавното управление, 94 % от датските деца имат профили в обществени медии, преди да навършат 13 години.
Политическият спор се пренасочи към наложителни ограничения за инспекция на възрастта на потребителите, с цел да се подсигурява успеваемостта на всички други ограничавания. Някои настояват, че това е отговорност на платформата. Самите те обаче считат, че Гугъл и Apple, които създават операционни системи за устройства, би трябвало да носят отговорност за ограниченията за инспекция на възрастта.
Директорът по обществена политика, артикули и монетизация на Meta, Хелън Чарлз, споделя, че новото законодателство би трябвало да се насочи към инспекция на възрастта и родителско утвърждение на равнище операционна система и магазин за приложения. Това „ ще бъде по-лесно за родителите “ и „ ще отбрани персоналните данни ”.
Гугъл и Apple са срещу сходен метод. „ Смятаме, че това е обща отговорност. Няма еднопосочно решение, което да каже: „ Една компания да реши казуса за всички “, разяснява Винай Гоел, шеф по възрастовата сигурност в Гугъл. „ Разработчиците са в най-хубава позиция да знаят какво е евентуално рисковано. “
Дебатът за възбраната
Дори измежду най-твърдите поддръжници на строгите ограничения и самите подрастващи има подозрения, че възбраната ще бъде ефикасна.
„ Добре прилаганата инспекция на възрастта, инструментите за наставнически надзор и стратегиите за цифрова просветеност “ да вземем за пример могат да реализират по-добри резултати от възбраните, отбелязва Наташа Азопарди-Мускат, шеф по здравна сигурност в СЗО.
Други, в това число Кузмитович, са загрижени, че постоянно има способи да се заобиколят възбраните и рестриктивните мерки, което ги прави неефективни.
Междувременно министрите на опазването на здравето считат, че понастоящем няма задоволително доказателства в поддръжка на цялостна възбрана. „ Как ще я приложите? “, песимистичен е кипърският министър на опазването на здравето Михаил Дамианос. „ По-големият проблем “ е да се подсигурява, че политиките работят на процедура.
Забраната в обществените медии „ е същинско влизане в незнайното. Такава политика не се поддържа от доказателства “, показва министърът на опазването на здравето на Малта Джо Етиен Абела. „ Но въпреки това знаем, че има проблем, би трябвало ли неналичието на доказателства да ни сковава, и да не създадем нищо по въпроса? “
Над 10% от подрастващите демонстрират признаци на проблематично или пристрастяващо потребление на обществените медии през 2022 година – в това число усложнения в контрола над държанието си и признаци на абстиненция, съгласно Световната здравна организация.
„ Всички знаят, че е пристрастяващо “, разяснява пред POLITICO Хана Кузмитович, полска гимназистка, която работи по тази тематика с полското председателство на Европейски Съюз. „ Знам какви са негативите и позитивите. И въпреки всичко не преставам да го употребявам. “
По гледище на специалисти по публично здраве, европейските държавни управления обмислят нови способи да държат младежите надалеч от телефоните си посредством политики за инспекция на възрастта, акции за осведомление на обществеността и даже забрани на обществените медии.
Страните имат свободата да дефинират свои лични ограничавания и се възползват от нея. Президентът Еманюел Макрон приканва за цялостна възбрана на обществените медии за лица под 15 години във Франция, до момента в който Дания, Гърция, Испания, Италия, Нидерландия и други страни се сплотиха към нови ограничавания.
Междувременно софтуерните компании вкарват ограничения като ограничавания на наличието съгласно възрастта, деактивиране на избрани функционалности и такива за отбрана на персоналните данни. Експертите показват, че всичко това не е задоволително и към момента не е ясно какъв е верният път напред.
Прехвърляне на отговорността
Някои специалисти настояват, че обществените медии не са напълно неприятни и могат да предложат изгоди за младежите.
„ Някои типове технологии [бяха] в действителност много положителни за образуването на другарства и за доближаването сред младежите “, отбелязва Джесика Пиотровски, ръководител на Школата за информационни проучвания на Амстердамския университет и консултант на YouTube по въпросите на отбраната на малолетните, базирайки се на разнообразни изследвания.
Въпреки това, от ден на ден доказателства свързват несъразмерното потребление на обществените мрежи с понижено богатство, в това число меланхолия и нарушавания на съня, както и с по-високи равнища на приложимост на психоактивни субстанции, съгласно обява в ScienceDirect.
„ Необходима е регулация “ и „ някаква отговорност за софтуерните компании, които нанасят щета на младежите и децата “, декларира Кадри Соова, шеф на Mental Health Europe.
Тя също по този начин смята, че е значимо да се води градивен разговор с софтуерните компании. „ Но в случай че няма саморегулация или изискванията за регулация не са задоволително строги, тогава са нужни правила. “
Многобройните кавги през последните години показват, че софтуерните компании не постоянно слагат преди всичко сигурността на малолетните си консуматори. През 2021 година някогашната служителка на Meta Франсис Хауген разкри вътрешни документи, съгласно които компанията е знаела за вредата, нанасяна на психологичното здраве на младежите, и не е направила съвсем нищо, с цел да я спре.
Тео Компернол, невропсихиатър и някогашен професор в Свободния университет в Амстердам, който се застъпва за възбрана на обществените медии за деца, е безапелационен, че разпоредбите би трябвало да се концентрират върху фирмите, в противоположен случай „ е като да се бориш с опиат, без да правиш нищо против производителите “.
Социалните медии, сходно на хазарта, тютюна и алкохола, „ зависят от отричането на вредите “, акцентира Марк Петикру, професор по публично здраве в Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина. Това не се разграничава от всеки различен тип взаимозависимост, прибавя той.
През юни здравните министри одобриха изводи на Съвета на Европейски Съюз, в които приканват страните да обмислят превантивни политики за контролиране на достъпа на младежите до цифровите технологии. Те плануват основаване на зони без екрани и въвеждане на цифрови ограничавания в учебните заведения, както и апел към дизайнерите на цифрови платформи да „ поемат повече отговорност “.
Законодателен казус?
Един от най-важните законодателни актове по отношение на онлайн платформите е Актът за цифровите услуги на Европейския съюз (АЦУ). Той приканва обществените медии да вкарат „ подобаващи и пропорционални ограничения за обезпечаване на високо ниво на цялост на персоналния живот, сигурност и сигурност на малолетните “.
Фейсбук и Instagram на Meta, както и TikTok, са обект на следствие за нарушавания на разпоредбите на АЦУ за малолетни.
Тъй като този закон дава единствено неразбираеми отговорности на платформите, Европейската комисия изготви набор от мощно оспорвани насоки, с цел да конкретизира какво би трябвало да вършат обществените мрежи. Според тях не би трябвало да се употребяват навиците на малолетните при сърфиране, с цел да се предлага персонализирано наличие. Препоръчително е да се изключат функционалностите за удостоверение за прочитане в приложенията за известия, да се задават по дифолт настройки за дискретност и сигурност и да се обмисли изключването на някои функционалности, като достъп до камерата.
Насоките не са наложителни и в случай че малолетните лъжат за възрастта си или родителите им заобикалят контролните механизми, те нямат резултат. Това докара до смяна в дебата към въпроса по какъв начин платформите могат да ревизират възрастта на потребителите.
Спор за инспекцията на възрастта
Съгласно Общия правилник за отбрана на данните на Европейски Съюз, деца под 13 години не могат да дадат единодушие за обработката на данните си за онлайн услуги. Платформи като TikTok и Instagram декларират, че единствено деца над 13 години могат да се записват в техните условия за прилагане, само че регулаторните органи акцентират, че елементарното отбелязване на квадратче не е задоволително, написа POLITICO.
Според отчет на датската неправителствена организация Børns Vilkår, представен в проучване, поръчано от държавното управление, 94 % от датските деца имат профили в обществени медии, преди да навършат 13 години.
Политическият спор се пренасочи към наложителни ограничения за инспекция на възрастта на потребителите, с цел да се подсигурява успеваемостта на всички други ограничавания. Някои настояват, че това е отговорност на платформата. Самите те обаче считат, че Гугъл и Apple, които създават операционни системи за устройства, би трябвало да носят отговорност за ограниченията за инспекция на възрастта.
Директорът по обществена политика, артикули и монетизация на Meta, Хелън Чарлз, споделя, че новото законодателство би трябвало да се насочи към инспекция на възрастта и родителско утвърждение на равнище операционна система и магазин за приложения. Това „ ще бъде по-лесно за родителите “ и „ ще отбрани персоналните данни ”.
Гугъл и Apple са срещу сходен метод. „ Смятаме, че това е обща отговорност. Няма еднопосочно решение, което да каже: „ Една компания да реши казуса за всички “, разяснява Винай Гоел, шеф по възрастовата сигурност в Гугъл. „ Разработчиците са в най-хубава позиция да знаят какво е евентуално рисковано. “
Дебатът за възбраната
Дори измежду най-твърдите поддръжници на строгите ограничения и самите подрастващи има подозрения, че възбраната ще бъде ефикасна.
„ Добре прилаганата инспекция на възрастта, инструментите за наставнически надзор и стратегиите за цифрова просветеност “ да вземем за пример могат да реализират по-добри резултати от възбраните, отбелязва Наташа Азопарди-Мускат, шеф по здравна сигурност в СЗО.
Други, в това число Кузмитович, са загрижени, че постоянно има способи да се заобиколят възбраните и рестриктивните мерки, което ги прави неефективни.
Междувременно министрите на опазването на здравето считат, че понастоящем няма задоволително доказателства в поддръжка на цялостна възбрана. „ Как ще я приложите? “, песимистичен е кипърският министър на опазването на здравето Михаил Дамианос. „ По-големият проблем “ е да се подсигурява, че политиките работят на процедура.
Забраната в обществените медии „ е същинско влизане в незнайното. Такава политика не се поддържа от доказателства “, показва министърът на опазването на здравето на Малта Джо Етиен Абела. „ Но въпреки това знаем, че има проблем, би трябвало ли неналичието на доказателства да ни сковава, и да не създадем нищо по въпроса? “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ