Детето вижда призраци
Децата постоянно „ виждат “ страшни неща – призраци, чудовища, духове, зли животни...
Те описват на родителите си своите страхове и изясняват за какво не желаят да си легнат в стаята и за какво не могат да спят умерено нощем.
Какво в действителност виждат и какво могат да създадат родителите, споделя клиничният психолог Natalie Frank.
Какво е това, което плаши детето
Всеки, който работи с деца, е чувал разкази за привидения. Ако хлапето е доста малко, то очевидно не си измисля, не ви манипулира.
Има и доста вярвания, че децата могат да поддържат връзка с отвъдното, с духове от небитието. Няма научни доказателства, само че има разумно пояснение. Особено към празници като Хелоуин и Коледа сходни феномени се ускоряват.
Около празниците децата по-често се фиксират върху тематиката за призраци, феи, джуджета... По малкия екран по-често дават такива филми, а постоянно и между тях хлапетата си описват „ страшни “ истории.
Има и друго пояснение. Те се образоват и учат нови неща посредством въображението си и пресъздавайки в игрите си фантастични сюжети. Затова фантазиите имат огромна роля в израстването.
Преди се смяташе, че дребните не са в положение да разграничават своите мечти от действителността.
Физиологът Жан Пиажак даже изрича изказванието, че до 12-годишна възраст те постоянно бъркат фантазиите, измислиците и илюзиите с действителността. Например те имат вяра, че магията е допустима, че съществуват дракони, а индивидът, маскиран като дух, е действителен.
Съвременни изследвания обаче потвърдиха, че още от 3-годишна възраст децата са способни отчасти да отличат фикция от действителност. Въпреки това те може погрешно да интерпретират някои събития и феномени, или просто да не знаят за съществуването на някои явления, които възрастните добре познават.
Например, когато видят нещо с периферното си зрение или в стадий на заспиване или пробуждане. В това гранично положение сред сън и будно положение, те могат в действителност да решат, че " виждат " фея, дух, горски дух или лепрекон. Възрастните просто пренебрегват сходни неща, за какво то имат опит.
