Децата с диабет без медицинска помощ в детските градини и училищата
Деца с хронични болести са оставени без здравна грижа в градините и учебните заведения, макар актуализирания през 2017 година Закон за здравето, който подсигурява правото им на такива услуги. За това алармираха родители, а сдружения и неправителтвени организации внесоха тъжба до здравния министър Кирил Ананиев с искане здравната помощ в детски заведения за деца, страдащи от хронични болести, да се подсигурява.
Мария Карауланова, майка на дете с диабет: Откакто диабетът влезе в едно семейство, всичко се трансформира. Животът на семейството стартира да се върти напълно към него и детето, което е с това заболяване.
В случая на Мария, всичко стартира да се върти към 5-годишната Магдалена. Въпреки че е принудена да спре да работи, с цел да се грижи за нея и дребния й брат, дефинира себе си като " късметлийка ". Причина за това е, че преди година съумява да запише щерка си в единствената у нас детска градина, която има група за деца с диабет.
Мария Карауланова, майка на дете с диабет: В интерес на истината, едно дете може единствено да си премери кръвната захар, само че не познава цифрите. За слагането на инсулин също. Това не лишава време, липсва просто предпочитание и осведоменост.
Разказва обаче, че не постоянно е било по този начин. Спомня си по какъв начин е прекарвала цели дни пред детската градина на Магдалена, с цел да може да слага инсулин през несъмнено време.
Мария Карауланова, майка на дете с диабет: Има госпожи, които не желаят тези деца да са в техните групи, шефове застават зад израза: " Те нямат законово право да слагат инсулин или да мерят кръвна захар ". Общо взето, бягат от тази обстановка.
Горчив опит имат и други родители, а казусът се придвижва от детската градина в учебно заведение.
Ирена Павлова, майка на дете с диабет: Медицинското лице, което отхвърляше да поставя инсулин на щерка ми, по не знам какви аргументи. Бях подписала и декларация за единодушие. Не можа да ми каже за какво не желае да слага инсулин. Беше доста сложен интервал. Това повлия и на работата ми. Трябваше да вървя всеки обед и следобяд, с цел да слагам инсулин, нямаше на кого да разгадавам в учебното заведение. Тя беше още в потрес от всичко, което се случва и я беше боязън да си слага сама инсулина. При тях едно вариране на кръвната захар става за секунди и в случай че няма кой да реагира, може да се стигне до доста тежки последици.
Въпреки че още при започване на 2017 година в Закона за здравето влиза в действие текст, който задължава медицинските кабинети в образователните заведения да поставят спомагателни грижи за деца с хронични болести, към днешна дата в наредбата на здравните кабинети такова не е записано.
Нина Шопова, майка на дете с Тип 1: Когато се работи в детско заведение, човек би трябвало да бъде първо добър, да обича децата и да прави всичко допустимо децата да се усещат добре, да са спокойни и сигурни. Това не би трябвало да е в закон, би трябвало да е хуманно.
На запитването ни по тематиката, от здравното министерство дават отговор по този начин: В случаи като посочените образци на деца със захарен диабет, на лекуване с инсулин, назначено от доктор от лечебно заведение, в което се реализира диспансерното наблюдаване на детето, медицинският експерт следва да извършва отговорностите, поставяйки инжекцията с инсулиновата доза в сходство със своите компетентности и в осъществяване на рекомендацията на лекуващия доктор.
В писмената позиция на Министерството на здравеопазването се споделя още, че професионалните действия, които медицинските екипи могат да правят по предопределение или независимо, са дефинира в обособена разпоредба, издадена от министъра.
От здравното ведомство показват още, че сега тече цялостна смяна в законодателството в тази сфера, тъй че да се подсигурява достъпът до медицински грижи и услуги на всички деца с хронични болести. Докато това стане факт, на дневен ред остават въпросите кой и по какъв начин се грижи за децата с хронични болести в образователните заведения.
Мария Карауланова, майка на дете с диабет: Откакто диабетът влезе в едно семейство, всичко се трансформира. Животът на семейството стартира да се върти напълно към него и детето, което е с това заболяване.
В случая на Мария, всичко стартира да се върти към 5-годишната Магдалена. Въпреки че е принудена да спре да работи, с цел да се грижи за нея и дребния й брат, дефинира себе си като " късметлийка ". Причина за това е, че преди година съумява да запише щерка си в единствената у нас детска градина, която има група за деца с диабет.
Мария Карауланова, майка на дете с диабет: В интерес на истината, едно дете може единствено да си премери кръвната захар, само че не познава цифрите. За слагането на инсулин също. Това не лишава време, липсва просто предпочитание и осведоменост.
Разказва обаче, че не постоянно е било по този начин. Спомня си по какъв начин е прекарвала цели дни пред детската градина на Магдалена, с цел да може да слага инсулин през несъмнено време.
Мария Карауланова, майка на дете с диабет: Има госпожи, които не желаят тези деца да са в техните групи, шефове застават зад израза: " Те нямат законово право да слагат инсулин или да мерят кръвна захар ". Общо взето, бягат от тази обстановка.
Горчив опит имат и други родители, а казусът се придвижва от детската градина в учебно заведение.
Ирена Павлова, майка на дете с диабет: Медицинското лице, което отхвърляше да поставя инсулин на щерка ми, по не знам какви аргументи. Бях подписала и декларация за единодушие. Не можа да ми каже за какво не желае да слага инсулин. Беше доста сложен интервал. Това повлия и на работата ми. Трябваше да вървя всеки обед и следобяд, с цел да слагам инсулин, нямаше на кого да разгадавам в учебното заведение. Тя беше още в потрес от всичко, което се случва и я беше боязън да си слага сама инсулина. При тях едно вариране на кръвната захар става за секунди и в случай че няма кой да реагира, може да се стигне до доста тежки последици.
Въпреки че още при започване на 2017 година в Закона за здравето влиза в действие текст, който задължава медицинските кабинети в образователните заведения да поставят спомагателни грижи за деца с хронични болести, към днешна дата в наредбата на здравните кабинети такова не е записано.
Нина Шопова, майка на дете с Тип 1: Когато се работи в детско заведение, човек би трябвало да бъде първо добър, да обича децата и да прави всичко допустимо децата да се усещат добре, да са спокойни и сигурни. Това не би трябвало да е в закон, би трябвало да е хуманно.
На запитването ни по тематиката, от здравното министерство дават отговор по този начин: В случаи като посочените образци на деца със захарен диабет, на лекуване с инсулин, назначено от доктор от лечебно заведение, в което се реализира диспансерното наблюдаване на детето, медицинският експерт следва да извършва отговорностите, поставяйки инжекцията с инсулиновата доза в сходство със своите компетентности и в осъществяване на рекомендацията на лекуващия доктор.
В писмената позиция на Министерството на здравеопазването се споделя още, че професионалните действия, които медицинските екипи могат да правят по предопределение или независимо, са дефинира в обособена разпоредба, издадена от министъра.
От здравното ведомство показват още, че сега тече цялостна смяна в законодателството в тази сфера, тъй че да се подсигурява достъпът до медицински грижи и услуги на всички деца с хронични болести. Докато това стане факт, на дневен ред остават въпросите кой и по какъв начин се грижи за децата с хронични болести в образователните заведения.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ