Деца пред екрана! Къде е границата?
Деца пред екрана! Къде е границата?
Екранът е нещо, което е добре да държим под око във всяка възраст, да внимаваме, да не прекаляваме. Но е значимо и да си даваме сметка, че отглеждаме digital native потомство – тези деца са родени в цифровото, то е част от всекидневието. Всички сме непрекъснато с телефон в ръката.
Така е мъчно да приказваме за строги рестрикции.
Въпросът за това по какъв начин да „ срещнем “ децата с компютрите е повече от забавен и трънлив. Особено през последните години, когато отдалеченото обучение в допълнение разми границите.
Трябва ли да „ спасяваме “ децата от часовете пред компютъра и телефона? Проблем ли е, че доста родители дават на най-малките телефона си в ролята на детегледач ? На каква възраст по какъв брой време е рационално хлапетата да прекарват пред екран? Как да въведем ограничавания, в случай че сме изпуснали мярката?
Според нея от основна значимост е възрастта, защото екраните имат друго въздействие във всеки миг. „ Най-малките – сред 0 и 3 години, са привлечени от зрителната стимулация “, споделя психоложката. „ В тази възраст децата даже са склонни да предпочетат зрителната стимулация пред вкусовата. После нещата се трансформират. От 3 до 6 ползата към този момент е от позиция на наличието , а когато приказваме за по-големите, след 1-и клас, към този момент се включва и общественото “.
Според Доника главният критерии, по който би трябвало да се водим при децата, е екранното време – интервалите, прекарани пред преносим компютър, таблет, телефон, всякакво устройство с интернет, само че също и тв приемник – всичко, което има екран.
Специалистката предлагат от 0 до 2 години детето въобще да не се излага на екран . „ В тази възраст е от основно значение живият контакт с околните – да се приказва, да се поддържа връзка. Детето да бъде поощрявано, окуражавано, да усети любов. Това е и времето, когато се построява обществената връзка с родителите “.
Между 2 и 4 години препоръчителното екранно време дневно е 30 минути, като е хубаво да се раздели, да вземем за пример на 3 „ порции “ по 10 минути. Според нашата събеседничка в този стадий е доста значимо родителите и учителите да бъдат до детето, когато се употребява дисплеят, д а се приказва за това, което се вижда, да се изяснява какво се случва. Така цифровото подкрепя езиковото развиване на детето, а и подкрепя обществената връзка с възрастния.
„ Добре е на тази възраст първо да сме видели какво ще демонстрираме , с цел да знаем дали няма обстановка или думи, които не са подобаващи “, споделя Доника Боримечкова и предлага да използваме специфични платформи, да вземем за пример за видео, в които наличието е тествано и обозначено съгласно възрастта.
Между 4 и 7 години се предлага екранно време от 1 час, още веднъж разграничено на порции. И тук е значимо да се гледа и дискутира с детето , само че към този момент не толкоз поради езиковото, колкото поради общественото му развиване и прочувствената регулация .
Що се отнася до по-големите, както отбелязва и нашата събеседничка, след коронавирус и онлайн образованието тези граници много се размиха.
„ Не смеем да ограничаваме, тъй като, в последна сметка, децата учат главно в интернет. Вече е доста по-важно какво прави то, а не какъв брой време прекарва онлайн. Когато приказваме за малко по-големи деца, би трябвало да си даваме ясно сметка, че на тях това им е главната обществена среда, те доста постоянно играят с връстниците си в цифровото, не толкоз в действителното “, добавя психоложката.
„ Разбира се, има някои съществени правила, които е значимо ние, като възрастни, да научим сами и да ги вменим на децата – че живият контакт е преди всичко.
Но не всяко екранно време е нездравословно! Ако е споделено, то може да бъде част от фамилния живот, да е извънредно пълноценно родителско време “.
„ Децата доста постоянно обръщат повече внимание на екраните, когато нещо им липсва в действителността – дали ще е внимание, схващане, близки връзки, или пък става дума за сложна социализация, прочувствена регулация “, споделя психоложката.
„ От обществена позиция малко по-големите съумяват да открият компанията, която им липсва, изключително в случай че родителите вечер се прибират изтощени от работа и се вторачват в телефоните.
Л ичният образец на родителите също е измежду аргументите за това децата да бъдат привлечени към цифровото “ .
Екранът е нещо, което е добре да държим под око във всяка възраст, да внимаваме, да не прекаляваме. Но е значимо и да си даваме сметка, че отглеждаме digital native потомство – тези деца са родени в цифровото, то е част от всекидневието. Всички сме непрекъснато с телефон в ръката.
Така е мъчно да приказваме за строги рестрикции.
Въпросът за това по какъв начин да „ срещнем “ децата с компютрите е повече от забавен и трънлив. Особено през последните години, когато отдалеченото обучение в допълнение разми границите.
Трябва ли да „ спасяваме “ децата от часовете пред компютъра и телефона? Проблем ли е, че доста родители дават на най-малките телефона си в ролята на детегледач ? На каква възраст по какъв брой време е рационално хлапетата да прекарват пред екран? Как да въведем ограничавания, в случай че сме изпуснали мярката?
Според нея от основна значимост е възрастта, защото екраните имат друго въздействие във всеки миг. „ Най-малките – сред 0 и 3 години, са привлечени от зрителната стимулация “, споделя психоложката. „ В тази възраст децата даже са склонни да предпочетат зрителната стимулация пред вкусовата. После нещата се трансформират. От 3 до 6 ползата към този момент е от позиция на наличието , а когато приказваме за по-големите, след 1-и клас, към този момент се включва и общественото “.
Според Доника главният критерии, по който би трябвало да се водим при децата, е екранното време – интервалите, прекарани пред преносим компютър, таблет, телефон, всякакво устройство с интернет, само че също и тв приемник – всичко, което има екран.
Специалистката предлагат от 0 до 2 години детето въобще да не се излага на екран . „ В тази възраст е от основно значение живият контакт с околните – да се приказва, да се поддържа връзка. Детето да бъде поощрявано, окуражавано, да усети любов. Това е и времето, когато се построява обществената връзка с родителите “.
Между 2 и 4 години препоръчителното екранно време дневно е 30 минути, като е хубаво да се раздели, да вземем за пример на 3 „ порции “ по 10 минути. Според нашата събеседничка в този стадий е доста значимо родителите и учителите да бъдат до детето, когато се употребява дисплеят, д а се приказва за това, което се вижда, да се изяснява какво се случва. Така цифровото подкрепя езиковото развиване на детето, а и подкрепя обществената връзка с възрастния.
„ Добре е на тази възраст първо да сме видели какво ще демонстрираме , с цел да знаем дали няма обстановка или думи, които не са подобаващи “, споделя Доника Боримечкова и предлага да използваме специфични платформи, да вземем за пример за видео, в които наличието е тествано и обозначено съгласно възрастта.
Между 4 и 7 години се предлага екранно време от 1 час, още веднъж разграничено на порции. И тук е значимо да се гледа и дискутира с детето , само че към този момент не толкоз поради езиковото, колкото поради общественото му развиване и прочувствената регулация .
Що се отнася до по-големите, както отбелязва и нашата събеседничка, след коронавирус и онлайн образованието тези граници много се размиха.
„ Не смеем да ограничаваме, тъй като, в последна сметка, децата учат главно в интернет. Вече е доста по-важно какво прави то, а не какъв брой време прекарва онлайн. Когато приказваме за малко по-големи деца, би трябвало да си даваме ясно сметка, че на тях това им е главната обществена среда, те доста постоянно играят с връстниците си в цифровото, не толкоз в действителното “, добавя психоложката.
„ Разбира се, има някои съществени правила, които е значимо ние, като възрастни, да научим сами и да ги вменим на децата – че живият контакт е преди всичко.
Но не всяко екранно време е нездравословно! Ако е споделено, то може да бъде част от фамилния живот, да е извънредно пълноценно родителско време “.
„ Децата доста постоянно обръщат повече внимание на екраните, когато нещо им липсва в действителността – дали ще е внимание, схващане, близки връзки, или пък става дума за сложна социализация, прочувствена регулация “, споделя психоложката.
„ От обществена позиция малко по-големите съумяват да открият компанията, която им липсва, изключително в случай че родителите вечер се прибират изтощени от работа и се вторачват в телефоните.
Л ичният образец на родителите също е измежду аргументите за това децата да бъдат привлечени към цифровото “ .
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ