Много обезщетения зависят от минималната работна заплата
Как минималната работна заплата може да служи като база за установяване на началните съществени заплати в предприятието, на спомагателни трудови хонорари и обществени придобивки.
Подобни правила за установяване на началните съществени заплати в предприятието, на спомагателни трудови хонорари и обществени придобивки, постоянно се съдържат в групови трудови контракти и във вътрешни правила за работната заплата.
Също по този начин разпоредбите се употребяват също за задачите на осигурителното право и общественото подкрепяне. Например според Кодекса за обществено обезпечаване, на наложително обезпечаване за избрани опасности подлежат лицата, които поставят труд без трудово правно отношение и получават месечно заплащане, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разноските за активността, в случай че не са обезпечени на друго съображение през съответния месец.
Размерите на някои компенсации от Държавното публично обезпечаване също могат да се обвържат с минималната работна заплата. Така да вземем за пример съгласно закона дневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване по принцип се пресмята в размер 80 на 100 от среднодневното брутно трудово заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски за интервал от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Ако обаче в този интервал лицето не е било обезпечено за общо заболяване и майчинство или е употребило неплатен отпуск, който се зачита за трудов или длъжностен стаж, за база се взема среднодневната минимална работна заплата за страната за съответните дни, изяснява доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право и основател на платформата mywork.
Добре е да се обърне внимание и на съотношението сред понятията " минимална работна заплата “ и " най-малък застрахователен доход/праг “, доколкото сред тях постоянно се следи разбъркване.
Минималните осигурителни прагове съставляват законоустановени минимални размери на осигурителния приход, върху които се вършат осигурителни вноски, според от главната икономическа активност на работодателя и квалификационната група, в която се класифицира специалността, упражнявана от обезпеченото лице.
Размерите на минималния застрахователен приход по съществени стопански действия и квалификационни групи специалности се дефинират със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за съответната година.
Подобни правила за установяване на началните съществени заплати в предприятието, на спомагателни трудови хонорари и обществени придобивки, постоянно се съдържат в групови трудови контракти и във вътрешни правила за работната заплата.
Също по този начин разпоредбите се употребяват също за задачите на осигурителното право и общественото подкрепяне. Например според Кодекса за обществено обезпечаване, на наложително обезпечаване за избрани опасности подлежат лицата, които поставят труд без трудово правно отношение и получават месечно заплащане, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разноските за активността, в случай че не са обезпечени на друго съображение през съответния месец.
Размерите на някои компенсации от Държавното публично обезпечаване също могат да се обвържат с минималната работна заплата. Така да вземем за пример съгласно закона дневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване по принцип се пресмята в размер 80 на 100 от среднодневното брутно трудово заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски за интервал от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Ако обаче в този интервал лицето не е било обезпечено за общо заболяване и майчинство или е употребило неплатен отпуск, който се зачита за трудов или длъжностен стаж, за база се взема среднодневната минимална работна заплата за страната за съответните дни, изяснява доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право и основател на платформата mywork.
Добре е да се обърне внимание и на съотношението сред понятията " минимална работна заплата “ и " най-малък застрахователен доход/праг “, доколкото сред тях постоянно се следи разбъркване.
Минималните осигурителни прагове съставляват законоустановени минимални размери на осигурителния приход, върху които се вършат осигурителни вноски, според от главната икономическа активност на работодателя и квалификационната група, в която се класифицира специалността, упражнявана от обезпеченото лице.
Размерите на минималния застрахователен приход по съществени стопански действия и квалификационни групи специалности се дефинират със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за съответната година.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




