В творчеството на Иван Пенков присъства всичко българско. Сюжетите му

В творчеството на Иван Пенков участва всичко българско. Сюжетите му са романтично-пасторални, битови и иконографски – „ Пред беритба “, „ Гергьовден “, „ Гъдулар “, „ Пристанала “, „ Хоро “, „ Клюкарки “, „ Задушница “, „ Богородица с двама светии “ са дребна част от тях. Подобни са на национални песни. Това са сюжети от 1928-1930 година, когато той стъпва в своя път на художник. Цветните му маслени и темперни платна с национални сюжети са построени с необятни петна – в полудекоративен, полуживописен фасон. Впечатлява картината му „ Богомолци “ – група селяни с ямурлуци, загледани в тревожното небе измежду изписана с вълновидни линии природа.

Вълнува го обликът на българския селяндур – девойки, момци, обликът на майката. Битовият жест на фигурата се доближава до някаква обредност. Такава е картината му „ Гергьовден “, в нея млад пастир носи на рамото си жертвена овца. В картината има някаква митологична феерия, природата е построена посредством живописна преливност на тоновете.

Битовите детайли намират израз и в опити на иконописни композиции, присъщи и за други художници от това време. Иван Пенков рисува „ Богородица с двама светии “, където с изключение на декоративните шарки по фона, извлечени от националните тъкани, вмъква битов миг – слага бъклица в ръцете на единия светия.

Като други наши художници се насочва към декоративните пейзажи с манастирски сюжети, оживели като остарялата българска архитектура. 

В картините си употребява декоративни претекстове – цветни букети от писани сандъци и от стенни украшения и алафранги. През 1947 година рисува „ Български букет “. Стилизирани цветя в необятен съд. Композицията е съвсем хералдична. Прекрасна е и работата му „ Декоративен букет в сива кана “ рисувана върху размит с нефт изящен декор, на който се откроява букет потънал в сива кана. „ Декоративен букет - „ алафранга “ “ е напълно в националната традиция.

Освен декоративните картини на Пенков би трябвало да отбележим и негови произведения, правени посредством техниката „ апликация “ – залепяне на изрязани фигури от цветна хартия. Те са на битови тематики – селянки, конници, паша, животни или натюрморти.

Иван Пенков е роден на 27 април 1897 година в Казанлък. Той е наследник на фотографа и книгоиздател Георги Пенков и на Мария Владева, която работела като учителка. Майка му е една от първите дами, които играят на сцена пиеси, показва женски функции, играни дотогава от мъже. Пенков има две сестри. Но децата имат трагичната орис – родителите им си отиват рано от живота.

Тогава Иван Пенков е на петнадесет години. Остава още една година в Казанлък. Още в първи клас стартира да рисува акварелни пейзажи. Изобразява природата, а по-късно и човешки фигури. Това се вижда в множеството пейзажни скици и моливни рисунки на елементарни хора и негови близки. Той прави редица пейзажи и по-късно след 1934 и 1942-1944 година Всичките са непосредствени, направени с сензитивност. Много от тях имат темперамент на етюди и скици. Иван Пенков рисува голям брой изгледи от София, Пловдив, Копривщица, Банско, Панчарево. Сред кръга от хора, с които поддържа връзка са други двама огромни художници Иван Милев и Дечко Узунов. 

През 1914 година напуща родния Казанлък и отива в Бургас. В морския град учи в известната Търговска гимназия. В Бургас рисува морето. Скоро по-късно е към този момент артилерист на Южния фронт, където не стопира да рисува. Основава един от първите войнишки театри. Връща се още веднъж в Бургас, където остава до 1919 година и приключва Търговското учебно заведение.

Две образователни години 1919-1921 година учи живопис в Художествената академия, приключва общия отдел. Заминава за Мюнхен. Учи в Академията живопис при Майерсхофер и при гротескния рисувач А. Хенгелер. По това време  художествения живот на града е превзет от символизма и експресионизма, които повлияват в творчеството на Иван Пенков, само че като че ли изчезват по-късно, когато стартира да се занимава с български претекстове. През този интервал той прави един очерк на „ Паун “ в сецисионен дух – тюркоазен облик на стилизиран паун, който се откроява на цветен декор от червени, жълти, златни, сиви петна, напомнящи стъклопис. Такъв темперамент имат и други негови картини и портрети в околните години.

В Мюнхен го интересува и архитектурата, изключително готиката. Българинът рисува скици от градовете Аусбург, Регенсбург, Нюрнберг и самия Мюнхен. Това му оказва помощ по-късно в работата като сценичен художник и оформител на вътрешни архитектурни пространства. В Германия се среща с поезията на Райнер-Мария Рилке, с творчеството на Едгар По.

В България се завръща през 1924 година И се среща още веднъж с прелестния свят на театъра. По това време стартира да прави декорите в софийския спектакъл „ Студия “ с режисьор Исак Даниел. В този креативен кръг са поетите – символисти Теодор Траянов и Людмил Стоянов. Заедно с Иван Пенков е различен огромен художник, с който са отраснали дружно – Иван Милев. Той към този момент е посочил първата си галерия в павилиона на Борисовата градина, която се посреща с интерес от столичани със своя експресионизъм в национален дух.

Театър „ Студия “ има триумф на сцената, само че не може да заплати заплатите на художниците Иван Пенков и Иван Милев. Двамата отиват да работят за Народния спектакъл.

В храма на Мелопомена вършат декорите за „ Тоз, който получава плесница “ от Л. Андреев и „ Принцеса Турандот “ от Гоци. Във втората режисура декорите са направени в духа на съветския сценичен жанр. На Пенков принадлежат няколко плана за костюми в пиесата. Той оформя изцяло фон и костюми в една друга режисура „ Тебеширеният кръг “ от Клабунд, 1926 година Работи и върху „ Дванайста нощ “ на Шекспир и балета „ Зелената флейта “ от Моцарт.

Пиесите „ Цар Симеон “ от Ст. Костов, „ Първите “ от П. Ю. Тодоров, „ Майстори “ от Рачо Стоянов, „ Хъшове “ на Вазов, оперите „ Цар Калоян “ от Панчо Владигеров и „ Женско царство “ от Веселин Стоянов му дават опция в театралната украса да приложи обичания си български жанр.

Иван Пенков и Иван Милев работят с въображение, само че майсторът на „ Ахинора “ си отива от живота прекомерно млад - през 1927 година До идването на двмата създатели в Народния спектакъл акцентът падал върху актьорската игра и не бил поставян въпросът за театралното оформление, като се копирали непознати постановки. Пенков и Милев са измежду първите, които вършат автентично театрално оформление.

В Народния спектакъл е назначен огромният режисьор Н. О. Масалитинов. Иван Пенков стартира работа с него, има опция да учи от огромния театрал и критик. По-късно се основава нов спектакъл „ Народна сцена “ и той работи и за него.

Уволнен е от Народния спектакъл и става свободен художник. Работи всякаква приложна работа. Прави театрални декори, оформя панаирни покои и щандове, планове за вътрешни архитектурни уредби и мебели, за ковани железни произведения, за кукли и разнообразни художествени предмети. Работи даже на отплата и по-късно получава всекидневно възнаграждението си в Дирекцията на трамваите.

По това време се дипломира в Художествената академия. Вече на възраст, той постъпва през 1933 година още веднъж в Художествената академия, където следва декоративни изкуства при своя другар Дечко Узунов, който е към този момент професор.

По това време Иван Пенков към този момент е прочут художник издирван в региона на декорацията и приложните художествени движимости. Големият му гений и автентичност в работата и познанията му в националното изкуство го вършат издирван художник. През 1931 година е определен за ръководител на Съюза на българските художници. Възлагат му художественото оформление на българските павилиони в няколко интернационалните панаири.

Не загърбва театралната живопис. През 1939 година Иван Пенков става учител по декоративни изкуства в Художествената академия. Основава ателие по театрална живопис, което работи 15 години. По-късно като професор преподава театрална комбинация и завежда катедрата по театрална и монументална декоративна стенна живопис и мозайка.

Връща се в Народния спектакъл като художник-декоратор. Оформя някои незабравими постановки. За 30 година работа като сценичен художник е направил 40 оформления на драми и опери.

В творчеството му участват портрети. Останали са скици на глави и фигури на негови близки, както на селяни, девойки, близки другари – доктор Никола Михов, Владимир Димитров – Майстора, Н. О. Масалитинов, Александър Балабанов, Кирил Цонев, Георги Паунчев, Николай Загоров, Н. Станишев, арх. Г. Трендафилов. През 1945 година прави портрет на скулптора Любен Димитров облян в светлина.Той улавя човешкия облик с песетеливи средства, с сбита линия и систематизирана форма. Рисува портрети, когато болест терзае дните му. По цели часове изписва с перо или четка и маслени бои свои другари, до момента в който улови стойка, темперамент, манталитет, изражение. В минути на самотност изписва най-вече себе си от огледалото. И оставя поредност от присъщи рисунки в разнообразни пози и положения.

След 1955 година се завръща още веднъж към масления портрет, рисува циганки. „ В седнала циганка с жълта рокля “ мургавата жена е показана като освободена жена с цигара в ръка и закривен профил под черна коса. Само алените ù устни и бялото на очите светят. 

През 1948 година художникът е награден с медал за цивилен заслуги четвърта степен. През идната година прави вътрешното оформление на мавзолея на Георги Димитров, за това е награден със сребърен орден на труда. През май 1952 година Пенков е почетен от държавното управление със „ Заслужил художник на НР България “.

След гибелта на акад. Иван Лазаров през 1953 година е поканен от Българската академия на науките да заеме длъжността шеф на Института за изобразителни изкуства. Урежда Секция за приложни изкуства, като самичък работи за разнообразни национални занаяти, измежду тях килимарството. Проучва всичко, което може да се откри в музеи в остарели градчета и села, в работилниците на старите майстори. Той учи занаятите, техниките на работа. Търси тайните на занаятчийското изкуство. Няма област на художествените занаяти и монументалната украса, където да не е внесъл мостри и хрумвания. 

Той е правил интериорни оформления в български жанр – заведения за хранене, сладкарници, кръчми. Мечтаел да направи социална градина в българки жанр, сходна на карловските и копривщенски дворове.

Изписал е битови фрески в Бургаската комерсиална палата, в залите на бившето Софийско застрахователно сдружение „ Орел “, в дома на книгоиздателя и антиквар Т. Плочев. Изработвал е през 1938 година картини за мозайки в Софийската правосъдна палата, изображение на Темида с летящи гълъби и лъв. В дома на Поборников прави изображения на Св. Иван Рилски и Рилския манастир. Заедно с Й. Баров в Софийската аерогара вършат друго изображение. За претекстове на мозайките си употребява с изключение на старобългарски миниатюри още икони и монети.

Между най-хубавите му монументални украшения са плановете стъклопис в Софийски универитет през 1932 година – облици на княз Борис I, Св. Климент и цар Симеон. Стилът му прилича старобългарските илюстрации. Това са мостри на стъклописното изкуство. Изписвал е стъклописи и в Софийската национална банка, с облици на българските царе Иван Асен, Иван Александър, Константин Асен, Ив. Страцимир, с орнамент от сечените от тях монети.

Внимание художникът отдава на същинските приложни изкуства – мебели, тъкани, движимости, украси. В своите планове за мебели Пенков ги прибилижава до тези от предишното по форма и декорация. Те са ниски и комфортни. В духа на битовата традиция. Той прави ниски маси като софри, необятни лежащи столове, елементарни полички, писани сандъци, ракли с стоманени обкови, в които се вижда простотата.

Обръща внимание на шарените черги и основава нови мостри. Занимава се с чипровските килими и управлява изследвания на техните композиции и орнаментика. Прави проучване върху националната палитра – най-употребяваните багри в битовите тъкани, техните хармонични комбинации. Създава 25 плана за ивичести черги, които той изважда от палитрата на женските селски костюми.

Първи дава свои модели от ковано желязо. Рисува стотици планове за свещници, лампи, стойки за книги. По негови хрумвания майстори бакърджии изковават медни съдове – чаши кани, близки до съдовете от предишното. Някои от тях са изработвани и представяни на негови изложения. 

Иван Пенков прекарва доста време и при троянските грънчари, които го учат на занаята си и шарките. А след това самичък се занимава с това.

Битови предмети създава за частни лица, за интернационалните и свои изложения. Наред с картините му се застъпва и приложното творчество.

Той работи и в региона на приложната графика – етикети, плакати, амбалаж, корици, подвързии.

Пенков израбатва и доста кукли от дърво в народен жанр с декоративно предопределение. Тези кукли са самобитни. Сюжетите за тях са селски дами и мъже с цвете в ръка, овчари, гъдулари, селянки, които предат с чекрък или моми с кобилица. 

Иван Пенков заболява от сърце. Отива си ненадейно от живота на 28 ноември 1957 година Творчеството му остава, с цел да споделя за българския дух и обичаи.