Прилепите – съвършени, дълголетни и изключително полезни за нашата екосистема
Деца и възрастни потънаха в тайния свят на прилепите на итгересна лекция, водена от Хелиана Дундарова, доц.ент в Институт по биоразнообразие и екосистеми проучвания – Българска академия на науките, отдел „ Екосистемни проучвания, екологичен риск и консервационна биология “. Снощи тя откри изложбата „ Прилепите на Виетнам “ на фотографа Ладислав Цветков и показа вълнуващи и забавни обстоятелства от живота на летящите бозайници.
Прочетете още
Дундарова е приключила магистратура в Карловия университет в Прага и отдава научната си кариера на прилепите. Това я води към тайнствения и мистериозен свят на пещерите..
Прилепите са омагьосвали въображението на хората в продължение на епохи. В някои страни те са свързвани с митове за вампири, а в други като Китай- са знак на щастието, шанса и дълголетието.
Малките природолюбители научиха забавни детайлности от живота на летящите бозайници, като да вземем за пример обстоятелството, че те не са гризачи или лятящи мишки, а ка много по-близки до котките и таралежите. Сщо по този начин, че прилепът е единствения летящ бозайник, а най- дребният от типовете тежи единствено 4 грама.
Доц. Дундарова описа за другите типове прилепи, които в света са над 1 400, а от тях в България живеят 33. „ Прилепите не са претърпели еволюционни промени. Те са съвършени от началото на еволюцията. Макар е с дребен размер, те са изключителни дълголетници и живеят повече от 40 години. Те са измежду бозайниците с най- муден метаболизъм, което способства за тяхното дългоденствие.
Крилата на прилепите наподобяват на модифицирани човешки ръце с удължени пръсти, свързани с гъвкава кожна мембрана. Гъвкавите крила, цялостни с кръвоносни съдове, нерви и сухожилия, се поддържат от специфични мускули, които ги вършат ефикасни и пъргави летци. За разлика от крилете на птици или инсекти, крилата на прилепите могат да се сгъват по време на полет по разнообразни способи, сходно на метода, по който човешката ръка може да се затваря в разнообразни форми. Прилепите развиват скорост до 160 км/ час.
Природата е дарила прилепа със комплицирана система за акустична ориентировка - самобитна биологична ехолокация. Ултразвуковите талази, които излъчва при писъка (неуловими за човешкото ухо), се популяризират ветрилообразно; ухото му възприема отразеното ехтене, незабавно " обработва " отразения сигнал - от стени, скали, дървета или плячка (комар, пеперуда) - по този начин прилепът дефинира посоката, дистанцията и височината, както и характера на отражателя. Обсегът на ориентацията евентуално е от няколко сантиметра до няколко метра, според от типа на прилепа, скоростта на полета му и размера на трудността.
Въпреки че мнозина считат прилепите за кръвопийци, това няма нищо общо с истината. Има единствено един тип прилепи, които пият кръв от животни и те живеят в Южна и Централна Америка. „ Тези прилепи в действителност са изключителни алтруисти. В колонията, в която живеят единствено няколко екземпляра се хранят с кръв и по-късно дават и на останалите “ описа изследователката.
Всъщност прилепите са извънредно потребни същества. Освен че имат невероятни качества, прилепите играят значима роля и в поддържането на своите екосистеми.
Три от всеки четири типа прилепи ядат инсекти. Всяка вечер всеки от тях може да изяде количество инсекти равно на личното им тегло (и даже повече), в това число доста от вредителите, които предизвикват вреди на значими селскостопански култури, като памука да вземем за пример. Учените считат, че прилепите, хранещи се с инсекти, могат да спестят милиарди годишно, като понижат вредите по реколтата и лимитират потребността от пестициди.
Също по този начин, доста типове прилепи подкрепят растенията. Най-малко 549 типа растения, в това число хранителни култури като банани, манго, гуава и какао, се опрашват и популяризират с помощта на прилепите. В Южна Америка те опрашват доста растения и с помощта на тях се създава най- положителните текила и шоколад. В умерения пояс прилепите се хранят с нездравословни инсекти, по 2-3 000 комара дневно. Женските прилепи ядат два пъти повече от мъжките, защото храната им е нужна, с цел да отгледат поколението си.
Освен че живеят по-дълго, прилепите остават здрави през целия си живот и не боледуват от онкологични болести. Те могат да бъдат преносители на някои смъртоносни вируси, като бяс и ебола, само че без да се разболяват. Прилепите, пренасящи коронавируси, не съставляват опасност за хората, в случай че бъдат оставени необезпокоявани, настояват специалистите. Нещо повече, проучването на тяхната неповторима имунна система в действителност може да даде визия за това по какъв начин хората могат да живеят с вируси, без да развиват заболяване.
Прочетете още
Дундарова е приключила магистратура в Карловия университет в Прага и отдава научната си кариера на прилепите. Това я води към тайнствения и мистериозен свят на пещерите..
Прилепите са омагьосвали въображението на хората в продължение на епохи. В някои страни те са свързвани с митове за вампири, а в други като Китай- са знак на щастието, шанса и дълголетието.
Малките природолюбители научиха забавни детайлности от живота на летящите бозайници, като да вземем за пример обстоятелството, че те не са гризачи или лятящи мишки, а ка много по-близки до котките и таралежите. Сщо по този начин, че прилепът е единствения летящ бозайник, а най- дребният от типовете тежи единствено 4 грама.
Доц. Дундарова описа за другите типове прилепи, които в света са над 1 400, а от тях в България живеят 33. „ Прилепите не са претърпели еволюционни промени. Те са съвършени от началото на еволюцията. Макар е с дребен размер, те са изключителни дълголетници и живеят повече от 40 години. Те са измежду бозайниците с най- муден метаболизъм, което способства за тяхното дългоденствие.
Крилата на прилепите наподобяват на модифицирани човешки ръце с удължени пръсти, свързани с гъвкава кожна мембрана. Гъвкавите крила, цялостни с кръвоносни съдове, нерви и сухожилия, се поддържат от специфични мускули, които ги вършат ефикасни и пъргави летци. За разлика от крилете на птици или инсекти, крилата на прилепите могат да се сгъват по време на полет по разнообразни способи, сходно на метода, по който човешката ръка може да се затваря в разнообразни форми. Прилепите развиват скорост до 160 км/ час.
Природата е дарила прилепа със комплицирана система за акустична ориентировка - самобитна биологична ехолокация. Ултразвуковите талази, които излъчва при писъка (неуловими за човешкото ухо), се популяризират ветрилообразно; ухото му възприема отразеното ехтене, незабавно " обработва " отразения сигнал - от стени, скали, дървета или плячка (комар, пеперуда) - по този начин прилепът дефинира посоката, дистанцията и височината, както и характера на отражателя. Обсегът на ориентацията евентуално е от няколко сантиметра до няколко метра, според от типа на прилепа, скоростта на полета му и размера на трудността.
Въпреки че мнозина считат прилепите за кръвопийци, това няма нищо общо с истината. Има единствено един тип прилепи, които пият кръв от животни и те живеят в Южна и Централна Америка. „ Тези прилепи в действителност са изключителни алтруисти. В колонията, в която живеят единствено няколко екземпляра се хранят с кръв и по-късно дават и на останалите “ описа изследователката.
Всъщност прилепите са извънредно потребни същества. Освен че имат невероятни качества, прилепите играят значима роля и в поддържането на своите екосистеми.
Три от всеки четири типа прилепи ядат инсекти. Всяка вечер всеки от тях може да изяде количество инсекти равно на личното им тегло (и даже повече), в това число доста от вредителите, които предизвикват вреди на значими селскостопански култури, като памука да вземем за пример. Учените считат, че прилепите, хранещи се с инсекти, могат да спестят милиарди годишно, като понижат вредите по реколтата и лимитират потребността от пестициди.
Също по този начин, доста типове прилепи подкрепят растенията. Най-малко 549 типа растения, в това число хранителни култури като банани, манго, гуава и какао, се опрашват и популяризират с помощта на прилепите. В Южна Америка те опрашват доста растения и с помощта на тях се създава най- положителните текила и шоколад. В умерения пояс прилепите се хранят с нездравословни инсекти, по 2-3 000 комара дневно. Женските прилепи ядат два пъти повече от мъжките, защото храната им е нужна, с цел да отгледат поколението си.
Освен че живеят по-дълго, прилепите остават здрави през целия си живот и не боледуват от онкологични болести. Те могат да бъдат преносители на някои смъртоносни вируси, като бяс и ебола, само че без да се разболяват. Прилепите, пренасящи коронавируси, не съставляват опасност за хората, в случай че бъдат оставени необезпокоявани, настояват специалистите. Нещо повече, проучването на тяхната неповторима имунна система в действителност може да даде визия за това по какъв начин хората могат да живеят с вируси, без да развиват заболяване.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ