Когато детето се оплаче: Ана ми каза, че съм тъпа
Детето се прибира разплакано вкъщи от градини или от учебно заведение, тъй като е било нагрубено или афектирано. „ Ана ми сподели, че съм тъпа! “, “Васко ме бута и щипе! “, „ Никой не желае да си играе с мен! “, „ Соня наговаря девойките да не приказват с мен! “
Родителите са гневни, пробват да го успокоят, само че не постоянно намират точните думи. Понякога, водени от личния си отрицателен опит в детството, придвижват неверни модели. Например: „ Е, какво толкоз. И на мен ми се присмиваха като дребен! Или пък: „ Вероятно ти пръв си почнал!, “ „ Като не желае да е другарка с теб, дано не е! “, “Не им обръщай внимание! “
Все препоръки, които не правят никаква работа, а може и да нанесат щета.
Как да действаме, с цел да защитим детето в сходни обстановки, да го научим вярно да поддържа връзка с близките, без да загърбва личните си усеща, разказва семейният психолог Ирина Чеснова.
Не оставяйте детето единствено да се оправя в обстановката
Нека стартираме с това, което не трябва да вършим.
Не е добра концепция да се дистанцирате и се придържате към тактика на „ невмешателство “ с вярата, че казусът ще се реши от единствено себе си. Това не е от изгода за детето. Защото то ще се окаже единствено в непозната и тревожна за него обстановка. То към момента има дребен житейски опит и не знае по какъв начин да се измъкне. Във всяка възраст то би трябвало да усеща, че е предпазено, че има на кого да разчита и кого да помоли за помощ.
Не го обявявайте за отговорно
Не му казвайте: “Ти просто не умееш да поддържаш другарства! “ или пък „ Вероятно ти самичък си го провокирал! “ В тези обвинявания няма нищо градиво. Как те биха решили казуса? Как ще научат детето да основава другарство, да се договаря, отчитайки личните си и непознатите ползи, да демонстрира еластичност, да съчувства и, в случай че е нужно, да отстоява себе си.
Не го превръщайте в жертва
Понякога, без да осъзнаваме, трансформираме детето в жертва, говорейки му „ Миличкото, положителни хора постоянно страдат “, разгласяваме близките за тирани ( “Те са неприятни, тъй като ти завиждат! ”), а вие се явявате в ролята на спасителя: „ Утре ще дойда с теб в учебно заведение, дано единствено някой се опита да те обиди! “
От тези три позиции – Жертва – Тиранин – Спасител, се получава по този начин нареченият „ триъгълник на Карпман “, по който се развиват всички нездрави взаимоотношения. Проблемът е, че когато човек се завърти в този кръг, излизане няма. Просто функциите се сменят. Вие като Спасител отивате да се разправите с Тиранина, само че носейки отмъщение, самичък ставате тиранин. Ако обаче срещнете отпор (разправия с различен родител-защитник), влизате в ролята на жертва. Подобен модел за никого не носи задоволство и благополучие.
Признайте му правото да претърпява
Изслушайте детето и отразете неговите усеща. „ Когато те наскърбяват, не желаят да играят или да беседват с теб, е в действителност тъжно. Естествено е, да не знаеш какво да правиш и да си доста сърдит. Тази реакция е изцяло естествена. Никак не е прелестно да чуваш такива думи “, му кажете или пък: „ Виждам, че ти е тъжно и обидно. И на мен един път като дете ми откраднаха портмонето и доста плаках! “
Изслушайте детайлности, без да давате оценки
Попитайте детето дали то вижда път за разрешаване на конфликтната ситуация. То може да предложи мъдро решение.
Ако то ви пита, за какво се случва това, може да му кажете, че хората са разнообразни. Някои толкоз мощно се разграничават от нас, че с тях просто не може да намерим общ език. Добре е да увеличим дистанцията и просто да не поддържаме връзка с тях.
