Как да научим детето да ни слуша
Детето има доста неща в съзнанието си, от теста по история през футболните проби до най-новата компютърна игра. Родителите могат да бъдат извънредно ниско в техния лист. Да не приказваме, че когато мозъкът се пренастройва на шест и още веднъж на дванадесет години, децата постоянно се усещат претрупани от външни тласъци и ви настройват. Дори дребните деца са доста заети, защото длъжностната им характерност е изследване (известно още като скъсване на къщата ви).
Така че децата имат други неща, за които да мислят. Те също имат разнообразни цели и въобще не схващат за какво е толкоз значимо да се изкъпят тъкмо в този миг!
Разбира се, родителите, които ме питат по какъв начин да накарат детето си да слуша, в действителност не приказват за слушане. Те приказват за това по какъв начин да накарат детето си да одобри това, което споделят – и да предприеме дейности! И да, има някои трикове, които да създадат това по-вероятно. Ето по какъв начин.
Как да научим детето да ни слуша
1. Не започвайте да говорите, до момента в който не привлечете вниманието на детето си.
Как да научим детето да ни слуша Свържете се ПРЕДИ да започнете да говорите. Това значи, че не можете да лаете заповеди от другия завършек на стаята и да очаквате да преминете.
Вместо това се приближете. Слезте на равнището на детето си и го докоснете леко. Наблюдавайте какво прави и се свържете с него, като извършите коментар за това: „ Леле, вижте по какъв начин потегля този трен! “ Изследване на мозъка откри, че когато се усещаме свързани с различен човек, ние сме по-отворени за тяхното въздействие, тъй че като се свързвате първи, вие го улеснявате да ви изслуша. Но вие не манипулирате, вие признавате и почитате това, което е значимо за него.
Изчакайте, до момента в който огледа нагоре. Погледни го в очите. След това започнете да говорите. Ако той не вдигне взор, уверете се, че сте привлекли вниманието му, като попитате „ Мога ли да ви кажа нещо? “ Когато вдигне взор, започнете да говорите.
(Не се изненадвайте, когато детето ви стартира да употребява тази техника, с цел да притегли вниманието ви, преди да ви каже нещо. И в случай че желаете то да продължи да слуша, ще би трябвало да слушате!)
2. Не се повтаряйте.
Как да научим детето да ни слуша Ако сте попитали един път и не сте получили отговор, не се повтаряйте. Нямате вниманието на детето си. Върнете се към Стъпка едно нагоре.
3. Използвайте по-малко думи.
Повечето от нас разводняват посланието си и губят вниманието на детето си, като употребяват прекалено много думи. Използвайте допустимо минимум думи, когато давате указания. Например, усмихнете се топло, посочете сакото на пода и кажете „ Джулия! Сако, апелирам! “ Стойте там, до момента в който тя помръдне, усмихвайки й се и сочейки.
Ако тя не отговори, вземете якето и го подайте на нея, към момента усмихвайки се, казвайки „ Сакото се закачва, апелирам! “ Ами в случай че тя към момента те пренебрегва? Направете игра, като го поставите върху всичко, върху което тя концентрира вниманието си в този миг.
Децата не считат за значими условия като това да закачат сакото си, само че когато останем радостни, до момента в който показваме упования и слагаме твърди, ясни, общителни – и даже занимателни – ограничавания, те са доста по-склонни да сътрудничат.
4. Вижте го от неговата позиция.
Как да научим детето да ни слуша Ако сте заети с нещо, което обичате да вършиме и вашият сътрудник ви подреди да спрете да го вършиме и да извършите нещо друго, което не е приоритет за вас, по какъв начин бихте се почувствали? Може ли да изключите колегата си? Детето ви не би трябвало да споделя вашите цели, то просто би трябвало да се преценява с вашите потребности. И не е нужно да споделяте целите му, само че ще ви помогне извънредно доста, в случай че можете да признаете какъв брой доста желае да продължи да прави каквото и да прави.
„ Знам, че е мъчно да спреш да играеш, скъпа. Наистина се наслаждаваш на това и разбирам за какво! И в този момент нуждая се от теб… “
5. Ангажирайте съдействие.
Как да научим детето да ни слуша Никой не желае да слуша някой, който дава заповеди, изключително детето; в действителност постоянно подтиква устойчивостта. Помислете по какъв начин се чувствате, когато някой ви подрежда. Сътрудничите ли с възторг?
Вместо това поддържайте тона си топъл. Когато е допустимо, дайте избор.
„ Време е за къпане, скъпа. Искаш ли да тръгваме в този момент или след пет минути? Добре, пет минути без лутане? Хайде да се разклатим. “
Ако в действителност имате потребност да бъде направено СЕГА, формулирайте го като заповед, само че запазете топлината и съчувствието: „ Съгласихме се да влезем вътре след пет минути и минаха пет минути. Знам, желае ти се да можеш да останеш на открито и да играеш всяка нощ. Когато пораснеш, обзалагам се, че ще играеш по цяла нощ всяка вечер! Сега е време да влезем. Да вървим. “
