„Дете на София”: Йорданка Христова разказва за дъха и духа на града в своята лична история Изповед
„ Дете на София ”: Йорданка Христова споделя за дъха и духа на града в своята персонална история в книгата си Изповед
„ Тя е дете на София ”, разказва Йорданка Христова изтъкнат критик през 1972 година Рецензията му е край на първото томче от персоналната история на певицата, която самата Йори споделя в премиерната си книга Изповед.
На 81 от броени дни, тя връща лентата първо към следвоенна София с бедната, само че супер сплотена и богата на дух махала на бежанци от Македония от предходните спорове. Махала, изокавала малко по-големите от нея на възраст гении – от сина на съдържателите на дребна книжарница, трансформирал се в „ неокласик ” по определението на авторката Станко Стратиев, през братовчед й Гунди и съученика на сестра й Якимов. Който, към този момент в по-късни години, когато щерка му донесла у дома плоча на Лили Иванова, я строшил и декларирал: „ В тази къща се слуша Йорданка Христова ”.
Разказва за хубавата църква, където всички вървят по Великден, макар соца, до момента в който всяка друга неделя главното развлечение е мачът на махалата.
Лентата превърта в 60-те към зората на българския шоубизнес, когато сестра й е неин импресарио, а брачната половинка на Емил Димитров – Мариета, на приятеля й за цялостен живот. Разказва за Жобим и Жилберту, които слушат, за Ив Монтан, който приветстват в зала България, за Пол Анка и другите им идоли, за италианските артисти, на които подражават на старта на кариерите си нейният първи и вторият випуск н така наречен естраден отдел на консерваторията. За заведенията, където излизат. За града и неговия дух, който се трансформира през годините освен с модите, само че и със съзряването. За първите визити с концерти в чужбина. За именитите актьори, с които дружно ще огряват екрана от първите стъпки на малкия екран с едничко студио – стаичка в тв кулата.
Изповед се чете на един мирис. Пълна е с положителни думи, с положително въодушевление. Точно като книга, писана от жена, показана по следния метод в рецензията от в.Народна просвета от 1972 г, с която започнахме:
”...тя може да има 100 разнообразни лица. У Йорданка има нещо от дръзката усмивка на децата от предградията на огромния град, има нещо от походката на парижкия „ клошар ” – нещо „ момчешко ”, което е надалеч от изнежеността на „ мамините чеда ”...във всичките лица на Йорданка се оглежда един облик, който дава общото и привлекателното за нас – актуалният град.
Тя е една типично градска певица. Тя е дете на София и носи в своите песни дъха на този град...с всичките му хубави и неприятни черти ”.
Струва си да се прочете, тъй като си коства да се почувства цялата любов, която струи от тази Изповед.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
„ Тя е дете на София ”, разказва Йорданка Христова изтъкнат критик през 1972 година Рецензията му е край на първото томче от персоналната история на певицата, която самата Йори споделя в премиерната си книга Изповед.
На 81 от броени дни, тя връща лентата първо към следвоенна София с бедната, само че супер сплотена и богата на дух махала на бежанци от Македония от предходните спорове. Махала, изокавала малко по-големите от нея на възраст гении – от сина на съдържателите на дребна книжарница, трансформирал се в „ неокласик ” по определението на авторката Станко Стратиев, през братовчед й Гунди и съученика на сестра й Якимов. Който, към този момент в по-късни години, когато щерка му донесла у дома плоча на Лили Иванова, я строшил и декларирал: „ В тази къща се слуша Йорданка Христова ”.
Разказва за хубавата църква, където всички вървят по Великден, макар соца, до момента в който всяка друга неделя главното развлечение е мачът на махалата.
Лентата превърта в 60-те към зората на българския шоубизнес, когато сестра й е неин импресарио, а брачната половинка на Емил Димитров – Мариета, на приятеля й за цялостен живот. Разказва за Жобим и Жилберту, които слушат, за Ив Монтан, който приветстват в зала България, за Пол Анка и другите им идоли, за италианските артисти, на които подражават на старта на кариерите си нейният първи и вторият випуск н така наречен естраден отдел на консерваторията. За заведенията, където излизат. За града и неговия дух, който се трансформира през годините освен с модите, само че и със съзряването. За първите визити с концерти в чужбина. За именитите актьори, с които дружно ще огряват екрана от първите стъпки на малкия екран с едничко студио – стаичка в тв кулата.
Изповед се чете на един мирис. Пълна е с положителни думи, с положително въодушевление. Точно като книга, писана от жена, показана по следния метод в рецензията от в.Народна просвета от 1972 г, с която започнахме:
”...тя може да има 100 разнообразни лица. У Йорданка има нещо от дръзката усмивка на децата от предградията на огромния град, има нещо от походката на парижкия „ клошар ” – нещо „ момчешко ”, което е надалеч от изнежеността на „ мамините чеда ”...във всичките лица на Йорданка се оглежда един облик, който дава общото и привлекателното за нас – актуалният град.
Тя е една типично градска певица. Тя е дете на София и носи в своите песни дъха на този град...с всичките му хубави и неприятни черти ”.
Струва си да се прочете, тъй като си коства да се почувства цялата любов, която струи от тази Изповед.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ