Десислава Олованова от 8 години е изпълнителен директор на McCann

Десислава Олованова от 8 години е изпълнителен шеф на McCann Sofia, българския клон на американската рекламна организация McCann с офиси в 140 страни. Представяли сме я на страниците на EVA в качеството ѝ на бизнесдама, била е един от най-завладяващите ни събеседници на събитията „ Говори с EVA “. Този път обаче изявлението ни – в действителност по-скоро роман, в сравнение с диалог – е друго. Идеята за него пристигна от един пост на Деси във Facebook, в който тя разказваше за свое скорошно пътешестване до Бейрут – 30 години откакто за финален път стъпва на ливанска земя. Текстът на този пост бе изпълнен с особения бездънен боязън, по този начин присъщ за дълго отлаганите срещи и също така носеше в себе си толкоз „ непроявени “ истории, потънали като че ли в бездънен захлас!Затова и помолихме авторката му да ни опише повече за своето завръщане в Бейрут, където е прекарала значително време от тийнейджърските си години, до момента в който татко ѝ е бил боен сътрудник там. Получи се същинска приказка, в която има всичко – война и рискове, красиви мемоари, изплуващи ненадейно в омарата на паметта, невероятни близкоизточни пейзажи, цветове и аромати, ярки и омагьосващи персонажи като мадам Барбир и нейната странна маймуна Чита, само че също и политика, стопанска система, просвета, минало и настояще… Ще пожелаете Ливан с цялото си сърце, давам обещание ви!

Деси, по кое време видя Ливан и Бейрут за първи път? Баща ми отпътува за Ливан като боен сътрудник, когато приключих 7. клас, и се върна в България малко преди измененията, когато бях към този момент 19-годишна. Майка ми отпътува с него, с цел да „ го пази “, а ние със сестра ми останахме тук, тъй като там по това време имаше война. За нас се грижеше дядо ни, само че двете със сестра ми ходехме доста постоянно в Ливан – прекарвахме там всяка почивка, а когато приключих учебно заведение, аз отпътувах за Бейрут за една година, а майка ми се прибра в България, с цел да е при сестра ми. Когато е отпътувал, татко ти е знаел, че там, където отива, се води война, защото гражданската война в Ливан стартира още през 1975 година Баща ми по специалност е публицист, връх в кариерата на публицистите са „ горещите точки “, местата, с които стартират новинарските излъчвания. Баща ми е франкофон, Ливан го привличаше като професионално предизвикателство, само че освен. Беше ходил там няколко пъти, преди да замине задълго, и беше останал удивен. Ливан не наподобява на доста други места, има несравним сексапил и е комбинация от хедонизъм и античност, екзотика и хубост. Неслучайно най-романтичните шпионски филми се развиват на тази сцена, Ливан е съсредоточен сюжет, от който може да се черпят доста истории. След последното пътешестване там със брачна половинка ми си говорихме, че да пътуваш в Европейския съюз е прелестно, само че това мъчно може да те изненада. Близкият изток е генератор на сюжети, там се живее в някакъв непрекъснат роман. А това е хубаво, забавно, прочувствено и запаметяващо се. Спомняш ли си първото си усещане от Бейрут? Спомням си миризмата. Никога до тогава не бях ходила в южна страна и внезапно попаднах все едно на друга планета. За първи път стъпих на ливанска земя през лятото, а това е Близкият изток и летата са доста горещи. Когато излязохме от летището, където имаше климатик, извън ме блъсна горещината и ароматът на… другост. Особен разбъркан мирис на нагорещен въздух, на море, на подправки. Това е първото ми усещане от този свят. Сега като ходихме, кацнахме през нощта и когато излизах от летището, преднамерено си затворих очите, с цел да видя дали ще се повтори същото, ще ме удари ли още веднъж онази миризма… Не се повтори. Може би, тъй като не беше лято и температурите бяха към 20–22 градуса. Ливанците честваха – католическия Великден, православния Великден, бяха и в разгара на Рамазан… Всички честваха. Ливан не наподобява на доста други места, има несравним сексапил
и неслучайно най-романтичните шпионски филми се развиват на тази сцена. Ливан е съсредоточен сюжет, от който може да се черпят доста истории. Целият Близък изток е генератор на сюжети, там се живее в някакъв непрекъснат роман.