Детският психолог Десислава Гунчева за локалите: Подражават ...
Десислава Гунчева е детски психолог в Пловдив към този момент повече от 10 години. В своята процедура тя работи с деца на възраст от 3 до 16 години, като част от тях попадат в аутистичния набор. Избира тази специалност, тъй като детският свят я впечатлява със своя нюанс, характерност и непорочност. Десислава се съгласи да приказва извънредно пред вестник „ Марица “ за разрастващия се проблем у нас с агресивното държание в детска и юношеска възраст.
- Отчитате ли напредък на случаите с детска експанзия през последните години?
- Това, което ми прави усещане, е, че в действителност има повишение на случаите в моята процедура, само че не съм сигурна по какъв начин е вярно да бъде регистрирано. Причината е, че напоследък прекомерно се подчертава върху по-бурни прояви на изложение при децата, които се регистрират като нападателно държание.
Спречквания в учебно заведение постоянно са се случвали, само че до момента в който преди на това се е гледало като на естествен стадий в развиването на децата, през днешния ден етикетът " проблематично дете " се лепи безсистемно.
- Не е ли прогрес за обществото фактът, че на експанзията и насилието се гледа по-сериозно от преди?
- Като във всяко нещо, и тук е необходим баланс. Това, че в този момент прекомерно се подчертава от страна и на учители, и на родители, натрупа много напрежение у децата и тотално ги обърква .
От една страна, експанзия е всяко държание, което съзнателно поврежда човешко създание или благосъстоятелност. От друга - имаме нападателна сила, която по формулировка съставлява мощна динамичност и предпочитание за придвижване.
Понякога спонтанните изяви на децата елементарно могат да се объркат с нападателно държание. Границата е тънка, по тази причина е добре да се следи самата конюнктура, да се наблюдават аргументите за съответната демонстрация и да не се избързва с изводите.
- Успява ли българското общество да пребори стигмата, че щом детето върви на психолог, значи му има нещо?
- Донякъде. През последните години хората са станали по-отворени към нашата работа, а на много от децата даже им е забавно да посещават психолог. Въпреки това разбирането към момента не е достигнало равнището, на което би трябвало да бъде, с цел да се реализират основни резултати. Както човек обръща внимание на физическото здраве, по този начин е редно да поставя същите грижи и за психическото. За жал, услугата не е по Здравна каса, което стопира доста хора да потърсят помощ.
- Защо съгласно вас в България продължава да се приказва за учебна експанзия в такива съществени мащаби?
- Това, което следя, е, че в огромна част от учебните заведения съществува омраза сред родители и учители.
На доктрина всички вървят в една посока за положителното на децата, само че на процедура всеки трансферира виновността на другия. Също по този начин фокусът в учебните заведения пада главно върху преподаването на университетски познания, а не върху доизграждането на полезности у децата. Голяма част от правата на учителите се лишават от Министерството на образованието за сметка на родителите. Те постоянно се намесват в учебния развой, което води до неглижиране на децата. Всяка от страните е заета със личната си борба, до момента в който децата остават в едно състояние, в което имат доста права, а липсват отговорности. Всеизвестно е, че когато няма тъкмо открити правила и граници, настъпват безпорядък и безвластие.
- Кои са главните фактори за възникване на експанзия измежду децата?
- Агресивното държание може да бъде предизвикано от наблюдаване, въздържан яд, боязън, ниско самочувствие, насъбрано напрежение или даже от това, че детето не познава себе си.
Когато с него не се беседва, то не може вярно да обработи страстите си и стартира да стига до крайности както в любовта, по този начин и в омразата.
Ако към неналичието на надзор прибавим въздействието на обществените мрежи, видео игрите с нападателна устременост, недоспиването и прекомерната консумация на енергийни питиета, ще получим тези статистики, за които слушаме по новините.
Тези деца не са проблематични, а комплицирани
Ценностите им се построяват най-много от обществените мрежи и от връстниците, които не са в положение да ги затвърдят. В тийнейджърка възраст те са към този момент главно обърнати към връстниците си и в случай че им липсва родителско внимание, нещата елементарно могат да излязат от надзор.
- Според Валдорфската педагогика другите цветове могат да въздействат позитивно на децата според от тяхната възраст. Решаващ фактор ли е цветната среда за възникването на яд и експанзия?
- Така е, цветовете въздействат, изключително в случай че са допълнително. Червеният цвят да вземем за пример води до импулсивност, а черният потиска. Яркожълтият подтиква прекомерно сетивата и може да докара до възбуденост, която да прерасне в нападателна демонстрация, в случай че отсреща стои дразнител.
Затова е добре при избор на цвят за детска стая да се залага на пастелни тонове като светлорозово, синьо или зелено.
- Защо безконтролното потребление на обществените мрежи е една от аргументите за нападателно държание на децата?
- Заради наличието, продължителността и непрекъснатата стимулация. Това е една пасивна интензивност, при която тялото е неподвижен, само че мозъкът се пренатоварва и събраната сила не може да се изразходи вярно.
Отделно, моделът на подражателство, който построяват обществените мрежи, е обвързван с обожаване на идоли, които в множеството случаи са нахакани, арогантни и разкрепостени.
По този метод елементарно се развива толеранс към този тип държание. Когато такова наличие се употребява непрекъснато и отсреща няма възрастен за противоположна връзка, детето ги приема за ултимативна истина и построява за себе си мнение, основано на своите персонални знания досега.
- Какво значат клиповете с принуждение, които се популяризират в интернет пространството?
- Често в такива обстановки се обръща внимание най-вече на индивида, извършващ насилието, до момента в който заснемащият видеото остава в сянка. Той обаче демонстрира същата степен на ангажираност към въпросното действие, каквато и самият принудител. Разликата е, че единият има смелостта да го изрази непосредствено, а другият не. Дори в такива случаи скритият остава по-опасният от двамата - защото насилникът рано или късно ще си понесе следствията, а другият ще продължи да оправдава и предизвиква сходно държание.
И тук към този момент не приказваме за " проблематични деца ", а за проблем на обществото.
- С наказване ли би трябвало да се противостои на експанзията при децата, или по различен метод?
- Всяка съответна обстановка би трябвало да се преценя сама за себе си, тъй като в доста от случаите е осъден агресорът, а в действителност пострадалият е този, предизвикал спречкването. Затова, преди да се стигне до наказване, е вярно да се изслушват и двете гледни точки, а казусът да се преглежда в дълбочина. Въпреки това е значимо да се знае, че последици има за всяко деяние, тъй като и в живота е по този начин.
За деца, определяни като нападателни или по-буйни, е целесъобразно да се търсят способи за ориентиране на тяхната сила в градивна посока - да вземем за пример посредством възлагане на задания и отговорности, които да ги накарат да се усещат пълноценни и значими. В противоположен случай детето ще одобри даденото му определение и ще се опита да заслужи тази купа.
- Кои са най-ефективните способи за справяне с експанзията в учебно заведение?
- Ще стартира с към този момент съществуващите - спорт, извънкласни действия, учебни начинания и ролеви игри с присъединяване на учебния психолог.
Друг ефикасен способ би бил час по прочувствена просветеност, както и профилирани стаи в учебно заведение, в които децата да могат свободно да отприщват събралото се напрежение или яд.
И трето - остарелият изпитан способ с разпоредбите и глобите, който неизбежно би трябвало да участва на територията на учебното заведение.
- Вашият съвет към родителите на по този начин наречените " проблематични деца "?
- Да следят своите реакции в тези обстановки, които ги предизвикат да показват яд, тъй като децата са тяхно огледало. Също по този начин да демонстрират самообладание, да дават други възможности на държание в дадени обстановки, да беседват с децата и да подхождат с обич към тях.
- Отчитате ли напредък на случаите с детска експанзия през последните години?
- Това, което ми прави усещане, е, че в действителност има повишение на случаите в моята процедура, само че не съм сигурна по какъв начин е вярно да бъде регистрирано. Причината е, че напоследък прекомерно се подчертава върху по-бурни прояви на изложение при децата, които се регистрират като нападателно държание.
Спречквания в учебно заведение постоянно са се случвали, само че до момента в който преди на това се е гледало като на естествен стадий в развиването на децата, през днешния ден етикетът " проблематично дете " се лепи безсистемно.
- Не е ли прогрес за обществото фактът, че на експанзията и насилието се гледа по-сериозно от преди?
- Като във всяко нещо, и тук е необходим баланс. Това, че в този момент прекомерно се подчертава от страна и на учители, и на родители, натрупа много напрежение у децата и тотално ги обърква .
От една страна, експанзия е всяко държание, което съзнателно поврежда човешко създание или благосъстоятелност. От друга - имаме нападателна сила, която по формулировка съставлява мощна динамичност и предпочитание за придвижване.
Понякога спонтанните изяви на децата елементарно могат да се объркат с нападателно държание. Границата е тънка, по тази причина е добре да се следи самата конюнктура, да се наблюдават аргументите за съответната демонстрация и да не се избързва с изводите.
- Успява ли българското общество да пребори стигмата, че щом детето върви на психолог, значи му има нещо?
- Донякъде. През последните години хората са станали по-отворени към нашата работа, а на много от децата даже им е забавно да посещават психолог. Въпреки това разбирането към момента не е достигнало равнището, на което би трябвало да бъде, с цел да се реализират основни резултати. Както човек обръща внимание на физическото здраве, по този начин е редно да поставя същите грижи и за психическото. За жал, услугата не е по Здравна каса, което стопира доста хора да потърсят помощ.
- Защо съгласно вас в България продължава да се приказва за учебна експанзия в такива съществени мащаби?
- Това, което следя, е, че в огромна част от учебните заведения съществува омраза сред родители и учители.
На доктрина всички вървят в една посока за положителното на децата, само че на процедура всеки трансферира виновността на другия. Също по този начин фокусът в учебните заведения пада главно върху преподаването на университетски познания, а не върху доизграждането на полезности у децата. Голяма част от правата на учителите се лишават от Министерството на образованието за сметка на родителите. Те постоянно се намесват в учебния развой, което води до неглижиране на децата. Всяка от страните е заета със личната си борба, до момента в който децата остават в едно състояние, в което имат доста права, а липсват отговорности. Всеизвестно е, че когато няма тъкмо открити правила и граници, настъпват безпорядък и безвластие.
- Кои са главните фактори за възникване на експанзия измежду децата?
- Агресивното държание може да бъде предизвикано от наблюдаване, въздържан яд, боязън, ниско самочувствие, насъбрано напрежение или даже от това, че детето не познава себе си.
Когато с него не се беседва, то не може вярно да обработи страстите си и стартира да стига до крайности както в любовта, по този начин и в омразата.
Ако към неналичието на надзор прибавим въздействието на обществените мрежи, видео игрите с нападателна устременост, недоспиването и прекомерната консумация на енергийни питиета, ще получим тези статистики, за които слушаме по новините.
Тези деца не са проблематични, а комплицирани
Ценностите им се построяват най-много от обществените мрежи и от връстниците, които не са в положение да ги затвърдят. В тийнейджърка възраст те са към този момент главно обърнати към връстниците си и в случай че им липсва родителско внимание, нещата елементарно могат да излязат от надзор.
- Според Валдорфската педагогика другите цветове могат да въздействат позитивно на децата според от тяхната възраст. Решаващ фактор ли е цветната среда за възникването на яд и експанзия?
- Така е, цветовете въздействат, изключително в случай че са допълнително. Червеният цвят да вземем за пример води до импулсивност, а черният потиска. Яркожълтият подтиква прекомерно сетивата и може да докара до възбуденост, която да прерасне в нападателна демонстрация, в случай че отсреща стои дразнител.
Затова е добре при избор на цвят за детска стая да се залага на пастелни тонове като светлорозово, синьо или зелено.
- Защо безконтролното потребление на обществените мрежи е една от аргументите за нападателно държание на децата?
- Заради наличието, продължителността и непрекъснатата стимулация. Това е една пасивна интензивност, при която тялото е неподвижен, само че мозъкът се пренатоварва и събраната сила не може да се изразходи вярно.
Отделно, моделът на подражателство, който построяват обществените мрежи, е обвързван с обожаване на идоли, които в множеството случаи са нахакани, арогантни и разкрепостени.
По този метод елементарно се развива толеранс към този тип държание. Когато такова наличие се употребява непрекъснато и отсреща няма възрастен за противоположна връзка, детето ги приема за ултимативна истина и построява за себе си мнение, основано на своите персонални знания досега.
- Какво значат клиповете с принуждение, които се популяризират в интернет пространството?
- Често в такива обстановки се обръща внимание най-вече на индивида, извършващ насилието, до момента в който заснемащият видеото остава в сянка. Той обаче демонстрира същата степен на ангажираност към въпросното действие, каквато и самият принудител. Разликата е, че единият има смелостта да го изрази непосредствено, а другият не. Дори в такива случаи скритият остава по-опасният от двамата - защото насилникът рано или късно ще си понесе следствията, а другият ще продължи да оправдава и предизвиква сходно държание.
И тук към този момент не приказваме за " проблематични деца ", а за проблем на обществото.
- С наказване ли би трябвало да се противостои на експанзията при децата, или по различен метод?
- Всяка съответна обстановка би трябвало да се преценя сама за себе си, тъй като в доста от случаите е осъден агресорът, а в действителност пострадалият е този, предизвикал спречкването. Затова, преди да се стигне до наказване, е вярно да се изслушват и двете гледни точки, а казусът да се преглежда в дълбочина. Въпреки това е значимо да се знае, че последици има за всяко деяние, тъй като и в живота е по този начин.
За деца, определяни като нападателни или по-буйни, е целесъобразно да се търсят способи за ориентиране на тяхната сила в градивна посока - да вземем за пример посредством възлагане на задания и отговорности, които да ги накарат да се усещат пълноценни и значими. В противоположен случай детето ще одобри даденото му определение и ще се опита да заслужи тази купа.
- Кои са най-ефективните способи за справяне с експанзията в учебно заведение?
- Ще стартира с към този момент съществуващите - спорт, извънкласни действия, учебни начинания и ролеви игри с присъединяване на учебния психолог.
Друг ефикасен способ би бил час по прочувствена просветеност, както и профилирани стаи в учебно заведение, в които децата да могат свободно да отприщват събралото се напрежение или яд.
И трето - остарелият изпитан способ с разпоредбите и глобите, който неизбежно би трябвало да участва на територията на учебното заведение.
- Вашият съвет към родителите на по този начин наречените " проблематични деца "?
- Да следят своите реакции в тези обстановки, които ги предизвикат да показват яд, тъй като децата са тяхно огледало. Също по този начин да демонстрират самообладание, да дават други възможности на държание в дадени обстановки, да беседват с децата и да подхождат с обич към тях.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ