Изчезващите
Деси ВЕЛЕВА
Статистиката за българското население гони нови върхове. Регистриран е най-големият срив в броя на живеещите у нас, откогато се прави национално броене на популацията. С други думи сме в Червената книга на изчезващите екземпляри.
По подигравка на ориста или умишлено търсене на резултат, само че новините за изборните спечелили пристигнаха на фона на статистиката за срутва на броя на българите. ЦИК оповести резултатите от последния избор, а Национален статистически институт изнесе данните от последното броене на популацията.
Един модел на ръководство се връща, необезпокояван, че през годините на превъзходството си в българската политика е съдействал за негативен натурален приръст и непрекъсната външна миграция. Стряскащите данни са еднопосочни - повече българи умират, в сравнение с се раждат, напускащите страната надвишават завръщащите се в нея.
Що ли?
Едва ли тъй като хората се усещат сигурни, спокойни, с явен взор към най-малко близкото бъдеще? Или тъй като имат необятни благоприятни условия за обезпечаване на продължително работно място, налична и качествена здравна помощ и първокласно обучение?
Факт е, че липсва обществена сигурност и вяра за бъдещо развиване, а без тях демографската злополука е в забрадка вързана.
Абсолютната разрушителна политика в страната през последните години обезкърви нацията, изсмука съпротивителните й сили и в този момент приказваме за области със затихващи функционалности, за десетки обезлюдени села и гледащи към границата младежи.
Мелодраматично ли ще е да се напомни по кое време е бил интервалът с най-голямо и стабилно повишаване на популацията у нас? Политически неточният отговор е - по времето на социализма. Факт.
Като противопоставиш работещи заводи, фабрики, селскостопански предприятия против колкото да кретаща стопанска система без лично произвеждане, резултатът е дефицити в работната среда, обществена неустановеност и бягство. Като прибавим и отсъствието на политика и стратегии за поддържане на младите фамилии, демографската плачевна картина е приключена.
Е, в този момент изгрява още веднъж добре познатата ярка политическа звезда. Оптимистите по душа може и да разчитат на смяна този път и да чакат работещ проект за справяне с демографската и всякакви други произшествия. Песимистите не чакат нищо. Те са най-големите реалисти измежду изчезващите.
Вече ни дадоха обещание стесняване на обществените разноски, повдигане на налозите и още веднъж бюджет " постна пица ". Гарантирано топенето на нацията ще продължи.> >
Статистиката за българското население гони нови върхове. Регистриран е най-големият срив в броя на живеещите у нас, откогато се прави национално броене на популацията. С други думи сме в Червената книга на изчезващите екземпляри.
По подигравка на ориста или умишлено търсене на резултат, само че новините за изборните спечелили пристигнаха на фона на статистиката за срутва на броя на българите. ЦИК оповести резултатите от последния избор, а Национален статистически институт изнесе данните от последното броене на популацията.
Един модел на ръководство се връща, необезпокояван, че през годините на превъзходството си в българската политика е съдействал за негативен натурален приръст и непрекъсната външна миграция. Стряскащите данни са еднопосочни - повече българи умират, в сравнение с се раждат, напускащите страната надвишават завръщащите се в нея.
Що ли?
Едва ли тъй като хората се усещат сигурни, спокойни, с явен взор към най-малко близкото бъдеще? Или тъй като имат необятни благоприятни условия за обезпечаване на продължително работно място, налична и качествена здравна помощ и първокласно обучение?
Факт е, че липсва обществена сигурност и вяра за бъдещо развиване, а без тях демографската злополука е в забрадка вързана.
Абсолютната разрушителна политика в страната през последните години обезкърви нацията, изсмука съпротивителните й сили и в този момент приказваме за области със затихващи функционалности, за десетки обезлюдени села и гледащи към границата младежи.
Мелодраматично ли ще е да се напомни по кое време е бил интервалът с най-голямо и стабилно повишаване на популацията у нас? Политически неточният отговор е - по времето на социализма. Факт.
Като противопоставиш работещи заводи, фабрики, селскостопански предприятия против колкото да кретаща стопанска система без лично произвеждане, резултатът е дефицити в работната среда, обществена неустановеност и бягство. Като прибавим и отсъствието на политика и стратегии за поддържане на младите фамилии, демографската плачевна картина е приключена.
Е, в този момент изгрява още веднъж добре познатата ярка политическа звезда. Оптимистите по душа може и да разчитат на смяна този път и да чакат работещ проект за справяне с демографската и всякакви други произшествия. Песимистите не чакат нищо. Те са най-големите реалисти измежду изчезващите.
Вече ни дадоха обещание стесняване на обществените разноски, повдигане на налозите и още веднъж бюджет " постна пица ". Гарантирано топенето на нацията ще продължи.> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ