Д-р Атанас Атанасов: Диагнозата на Александровска болница е ``тежко, но лечимо заболяване`` |
Десетки милиони лв. загуби и отдаване чартърен на гаражни кафези против 10 лева.; здания, в които не би трябвало да има живи хора, и заблатен теч, в който никне папур; добре оборудвани клиники, които натрупат загуби и други, които плачат за ремонт, само че средствата от публичната поръчка са усвоени, без намек за строителна дейност; счетоводни трикове за прикриване на просрочени отговорности и трупане на нови – това са част от констатациите на новия шеф на болничното заведение доктор Атанас Атанасов. За едно обаче той е безапелационен – огромният капитал на УМБАЛ „ Александровска “ са нейните експерти.
Д-р Атанасов, „ Александровска “ не е първата задлъжняла болница, която ръководите. Кое е по-различното при нея?
Това, което прави доста мощно усещане, е амортизираната инфраструктура и неприятното положение на част от постройките, което в действителност в доста малко лечебни заведения е в такава степен. Има клиники, в които не би трябвало да има живи хора, камо ли да се организират диагностика и лекуване. В момента има три повреди на водопроводната и канализационната мрежа. Това оборудване изисква цялостна замяна. Има едно тресавище, което се е образувало от теч отпреди година и половина. До такава степен е застояла водата там, че е поникнал папур.
Друг проблем е павилионният вид, на който е построена болничното заведение. Това са над 20 здания, от които най-малко 11-12 се употребяват за диагностика и лекуване или за действия, които съпътстват главните. Това е доста огромен проблем - в връзките, в поддържката, във всичко и води до финансови загуби.
Има и хубави неща, които вършат усещане, да вземем за пример съществуването на огромен брой лекари със компетентност, въпреки че има погрешно систематизиране на ресурсите. Голямата драма на тази болница обаче е, че тя е водач по задлъжнялост.
Като заговорихме за задължения, в оповестена неотдавна обяснителна бележка на здравното министерство са разказани отговорностите на лечебните заведения. Единственото упоменато поименно лечебно заведение е Александровска болница. Какви са цифрите зад този факт?
От 2013 година (когато ръководството поема проф. Костадин Ангелов, б. р.) болничното заведение генерира всяка година настоящи загуби сред 4 и 6 млн. лева, които с струпване, към края на предходната година, са станали близо 68 млн. лева Капиталът на сдружението е малко над 74 млн. лева Към 30 юни 2021 година загубата към този момент надвишава 70 млн. лева, което значи цялостна декапитализация.
Другият огромен проблем е високата степен на задлъжнялост. Задълженията към снабдители са 42 млн. лева към края на юни, а общите отговорности са към 53 млн. лева . В същото време годишният оборот на болничното заведение е 70 млн. лева
Просрочията към юни тази година са в размер на 34 млн. лева . Това са главно отговорности към 4-5 компании.
Преди време споменахте за шокиращо повишаване на просрочените отговорности за първите 6 месеца на тази година в размер на 20 млн. лева В изявление за „ 24 часа “ обаче предшественикът Ви проф. Богов твърди, че това са отговорности, които се предоговарят и просрочията в действителност не са толкоз фрапиращи. Прав ли е?
Проф. Богов или не е наясно какво се случва освен това предоговаряне, или съзнателно изопачава истината.
В годишния финансов доклад за 2020 година е записано, че просрочията са 8 млн. и 400 хил лева, а към 30 юни 2021 година са 34 млн. лева, от които за малко над 6 млн. има подписани спомагателни съглашения за отлагане на падежите. Тоест те излизат от графата „ просрочени “, само че не са платени. Същото е било направено към края на 2020 година
Така към шестмесечието на 2021 година 28 млн. лева остават без предоговаряне. Затова споделям, че просрочените отговорности са нарастнали с 20 млн. лева Реално, тези просрочия ги е имало и към края на годината, само че тогава са били подписани съглашения, с които падежите са отсрочени и е направено ново разсрочване на просрочията.
Да обаче, множеството от договорите, по които са подписани такива съглашения, включват спомагателни лихви т. е. с изключение на наказателната, поради забавеното заплащане има и спомагателни лихви при предоговарянето, върху остатъка от просрочието. Какво се получава - вместо да решаваме казуса, ние го задълбочаваме, тъй като усилваме финансовата тежест от лихви с новите съглашения.
Единственото, което се взема решение, е че към края на предходната година докладът демонстрира понижаване просрочието. Това е направено поради един финансов стандарт, въведен с разпоредба от Кирил Ананиев, съгласно който просрочието не може да е по-голямо от това за същия интервал на миналата година. Това са счетоводни трикове. Но тези счетоводни трикове не просто прикриват просрочените отговорности. Те утежняват финансовото положение на сдружението, тъй като носят спомагателни разноски за лихви.
Конкретни образци от инспекцията, която извършихме:
Към компания за доставка на храна, за пациентите и дежурните екипи, с изключение на лихвата за закъснение по контракта, се начисляват в допълнение 12,5% върху неплатената част от отговорностите. Към различен снабдител е поето обвързване за погашение на 30 000 лева при всяко просрочено заплащане. При трета компания с изключение на 10% за закъснение, се начисляват в допълнение 10% върху непогасената част на разсроченото заплащане. В съглашението с друга компания с изключение на главния % са предоговорени още 15 пункта на годишна база за всеки ден просрочие. В различен случай лихвите за просрочие са сред 17 и 23% според от размера на остатъка на разсрочването.
На база тези спомагателни съглашения, за 2019 година финансовата тежест е повишена с 1 млн. и 75 хиляди лева В момента текат договаряния с безусловно всички снабдители, тъй като, в случай че запазим същия ритъм на предоговаряне, ще увеличим неимоверно финансовата тежест от лихвите.
Има ли потребен ход в тази обстановка?
Ще създадем погасителен проект, съгласно това, което можем да плащаме месечно. С тези компании, които се съгласят с нашето предложение, ще сключим съглашение, при изискване, че не ни начисляват спомагателни лихви за закъснение. С тези, които не са съгласни, си остава съглашението, което към този момент е подписано. Освен това ще изтеглим заем с рента 3% вместо да плащаме тези 10-15-20%. Така ще понижим финансовата тежест.
Има компании, които се съгласяват освен да отстранен лихвите, само че и да понижат цените. С тях вършим погасителен проект и подписваме съглашение с нови условия. Всичко това съгласно мен ще докара до най-малко 2 млн. лева икономии от наказателни лихви, допустимо е и повече.
От оповестените данни на Министерство на здравеопазването излиза наяве и че болничното заведение е едно от двете лечебни заведения с финансова помощ от министерството, отпусната през тази година. При това „ Александровска “ е получила лъвския къс - 687 037 от общо 797 222 лв.. От министерството прецизират, че средствата са за погасяване на заем. За какъв заем става дума и по какъв начин ще бъде погасяван отсега нататък?
Става дума за 5 млн. и 300 хиляди лева безлихвен заем от страната, изтеглен през 2015 година за закупуване на циклотрон. Това е инсталация, която произвежда изотопи. Преди да бъде закупен, тези изотопи са доставяни от други страни. Този заем от 5 млн. и 300 хиляди лева е разсрочен с 6-месечен гратисен интервал, след който болничното заведение е задължена да стартира да изплаща по 49 хиляди лева месечни вноски и за последното шестмесечие от януари до юни тази година е трябвало да изплати над 700 000 лева, вместо това са изплатени 687 000 и към този момент има три просрочени вноски към страната. Това е истината за този заем, който е с краен период 2023 година В момента той също „ виси “ като обвързване.
Циклотронът не е ли добра инвестиция в действителност?
Клиниката, която работи с циклотрона, е водач по финансов резултат с облага от към 4 млн. лева за предходната година. Този циклотрон обаче употребява консумативи, доставяни единствено от една компания в страната и към този снабдител болничното заведение има доста съществени просрочени отговорности.
Заявихте по-рано, че ще извършите инспекции във всички клиники на болничното заведение. Какво установихте? Кои са отличниците и кои са най-зле?
С най-хубав финансов резултат е Клиниката по ядрена медицина, която регистрира облага от над 4 млн. и 700 хиляди лева за 2020 година На второ място е Клинична имунология, която е с облага над 1 млн. и 700 хиляди лева
Следва Клиниката по нервни заболявания – с облага от 1 млн. 121 хиляди лева
На дъното е Спешното поделение – по обясними аргументи - през 2020 година то внезапно усилва загубата си поради пандемията с повече от 1 млн. лева Причината е, че на всички пациенти, които минават оттова, им се вършат проучвания и за диагностика на COVID-19, което е доста сериозен разход.
Клиниката по кардиология, може би, е единствената кардиологична клиника в страната, която е на загуба. Проблемите там са организационни: непълен размер на активност, разноски за скъпи медицински произведения в по-големи количества от нужните и т. н. На загуба са и клиниките по образна диагностика, кожни заболявания, двете хирургии.
Това не се ли изяснява със прекъсването на плановата активност поради пандемията?
Донякъде се изяснява. Но през 2017 година не е имало пандемия. Загубите на двете хирургии са надлежно 812 хиляди лева и 621 хиляди лева През 2019 година, когато също не е имало пандемия, едната хирургична клиника е със загуба над 400 хиляди лева, а другата с над 200 хиляди лева През 2020, когато стопират плановите интервенции, загубата в едната клиника понижава до 178 хиляди лева, а другата даже излиза на облага.
А за какво има две хирургии?
Това е конструкция, която съществува след преобразуването на болничното заведение в комерсиално сдружение. Тогава, въз основата на Първа и Втора хирургия, които са съществували в някогашната Медицинска академия, се основават две клиники. И сега са две, макар че използваемостта на потенциала и на двете е невисок.
На процедура болничното заведение има 4 хирургични клиники – Първа и Втора, които са на загуба, Пластично-възстановителната, която също е на загуба и Лицево-челюстната, която е единствената на облага. Първите три могат да бъдат преструктурирани в една обща с отделяне на съответните отделения по посоки. Това ще докара до усъвършенстване на леглата, използваемостта им няма да е 40%, а 80% и до преструктуриране на личния състав. Лицево-челюстната няма по какъв начин да бъде слята с тях, тъй като експертите, които работят в нея, са и стоматолози.
Това евентуално са част от оздравителните ограничения, които заявихте като желание. Какво друго предвиждате?
Преструктуриране не значи единствено обединение и съкращаване, а и включване на нови действия. Това, което имаме намерение, е към Клиниката по кардиология да се сътвори поделение по периферна ангиология, което е перспективно и би могло да ѝ носи много съществени доходи.
В по-далечна вероятност предвиждаме да се сътвори клиника по онкология, с химио- и лъчетерапия. Всички сателитни структури, които са нужни за една такава клиника, ги има в „ Александровска “. Една такава клиника може да бъде „ влекач “ на сателитните структури, в това число и на хирургичните. Това е инвестиция, която при добър бизнес проект, може да „ издърпа “ болничното заведение напред.
Какво още би трябвало да се свърши в най-кратки периоди и какво предвиждате в вероятност?
Крактосрочните цели са ограниченията, които вземаме сега. Разделянето на просрочията на такива, които носят наказателни лихви, и на такива, които не носят, с цел да определим размера на възможен банков заем и да отстраняваме финансовата тежест от наказателни лихви.
Дългосрочен проект е капиталовата стратегия, която включва от една страна капиталови, а въпреки това – ремонтни и строителни действия, възобновяване на канализацията, саниране на постройката на Клиниката по пропедевтика, която е монумент на културата.
Тази постройка е доста особена. Проектирана и строена е преди близо век и половина. В момента се употребява за лекуване на пациенти. На процедура доста по-евтино би било да се построи нова, само че сега няма запас. Започнато е било строителство преди време, само че е останало на равнище скелет.
Сега сме издействали финансови средства от Министерството на здравеопазването за повсеместен ремонт и реорганизация на тази постройка
Другото, за което е обезпечен запас, е построяването на детска градина в региона на болничното заведение. Това е концепция на по-предишното управление. Тази детска градина ще бъде общинска. Ще се строи на мястото на незавършена постройка.
Споменахте за търсене на средства и икономии, само че стана известно, че в интервала на пандемията болничното заведение е получила дарения в размер на 15 млн. лева, като 11 млн. от тях не са свързани с лекуването на Коронавирус пациенти. За какви дарения става дума?
Това изследваме сега. Даренията за интервала от края на 2019 до началото на 2021 година възлизат общо на над 15 млн. лева 11 450 000 са под формата на лекарства за лекуване на редки заболявания в Клиниката по неврология. Което ме изненада. Не сме проучили детайлно по какъв начин стои въпросът. Тези медикаменти са част от материалните ресурси сега. Това ще ни занимава много време, тъй като желая да създадем инвентаризация. Останалите средства са изразходвани за медикаменти за лекуване на Коронавирус, ремдесивир, респиратори, бързи проби.
Проф. Богов загатна още, че са били обезпечени 5 млн. за ремонт на постройка, която да бъде преобразувана в инфекциозна клиника, само че след това парите са били оттеглени. Какво се случи с този план?
Това, което е било планувано от предходното управление, е някогашната постройка на Алергологията, която е в извънредно тежко градивно положение и е неизползваема, да бъде преобразувана в клиника по инфекциозни заболявания.
Анализът, който ние направихме, сподели, че в случай че не сме в пика на пандемична вълна, използваемостта на такава конструкция ще е извънредно ниска и това ще донесе спомагателна финансова тежест на болничното заведение. В непосредственост до „ Александровска “ има инфекциозна болница, в други прилежащи лечебни заведения има инфекциозни отделения и основаването на такава конструкция до друга сходна се обезсмисля.
Затова тези 5 млн. лева сме поискали да бъдат пренасочени за ремонт на Клиниката по пропедевтика, в която има лежащо заболели. Там се образоват и студенти, има специализанти, докторанти, има изключителни експерти, само че изискванията са брутални.
Ще понесе ли някой отговорност за това „ брутално “ положение на болничното заведение?
Отговорността се носи от управлението, което е управлявало. Друг въпрос за каква отговорност става дума - административна или наказателна. За някои от нещата, които ни се костват на границата на закононарушение, сме подали сигнал в прокуратурата.
За какви сигнали става дума?
Има да вземем за пример подписан контракт за ремонт на Клиниката по пропедевтика, по който е платено предплатено, само че не е почнала никаква активност. Има контракти за отдаване чартърен на паркинги, против 10 лева за гаражна клетка. Има контракти за доставка на храна за наши пациенти, а във фактурата попада и старешки дом. Друг въпрос е по какъв начин ще реагира прокуратурата.
След всичко забелязано и тествано каква е диагнозата Ви за „ Александровска “?
Тежко заболяване, само че не е нелечимо, тъй като има доста огромен капацитет от експерти със стабилен опит и експертиза. От позиция на финансовото положение предизвикването е огромно, само че има механизми, вътрешни и външни, с които можем да се оправим.
Няма да е бърз развой, тъй като е пропусната сериозната точка, в която нещата са били обратими на равнище лечебно заведение. Сега финансово стабилизиране може да се реализира в границите на 2-3 години. Няма по какъв начин да се случи по-рано.
Д-р Атанас Атанасов е приключил медицина в МУ Варна. Специализира хирургия в МУ София. Има компетентност " Здравен мениджмънт " от Икономически университет Варна. Сертифициран специалист е по акредитация на лечебни заведения; магистър " Обществено здраве и здравен мениджмънт " във ФОЗ, МУ-София. Професионалния си път стартира като лекар-ординатор в Хирургично поделение, УМБАЛ " Д-р Добри Беров " ЕООД, в Нови Пазар. Бил е шеф на РЗИ Шумен, шеф на УМБАЛ " Д-р Добри Беров " ЕООД, гр. Нови Пазар, изпълнителен шеф на УМБАЛ - Шумен и пълномощник на УМБАЛ " Проф. доктор Параскев Стоянов " АД, гр. Ловеч. През юни 2021 година бе назначен за краткотрайно изпълняващ длъжността шеф на УМБАЛ " Александровска ", а след извоюван конкурс бе определен за изпълнителен шеф на лечебното заведение.
Д-р Атанасов, „ Александровска “ не е първата задлъжняла болница, която ръководите. Кое е по-различното при нея?
Това, което прави доста мощно усещане, е амортизираната инфраструктура и неприятното положение на част от постройките, което в действителност в доста малко лечебни заведения е в такава степен. Има клиники, в които не би трябвало да има живи хора, камо ли да се организират диагностика и лекуване. В момента има три повреди на водопроводната и канализационната мрежа. Това оборудване изисква цялостна замяна. Има едно тресавище, което се е образувало от теч отпреди година и половина. До такава степен е застояла водата там, че е поникнал папур.
Друг проблем е павилионният вид, на който е построена болничното заведение. Това са над 20 здания, от които най-малко 11-12 се употребяват за диагностика и лекуване или за действия, които съпътстват главните. Това е доста огромен проблем - в връзките, в поддържката, във всичко и води до финансови загуби.
Има и хубави неща, които вършат усещане, да вземем за пример съществуването на огромен брой лекари със компетентност, въпреки че има погрешно систематизиране на ресурсите. Голямата драма на тази болница обаче е, че тя е водач по задлъжнялост.
Като заговорихме за задължения, в оповестена неотдавна обяснителна бележка на здравното министерство са разказани отговорностите на лечебните заведения. Единственото упоменато поименно лечебно заведение е Александровска болница. Какви са цифрите зад този факт?
От 2013 година (когато ръководството поема проф. Костадин Ангелов, б. р.) болничното заведение генерира всяка година настоящи загуби сред 4 и 6 млн. лева, които с струпване, към края на предходната година, са станали близо 68 млн. лева Капиталът на сдружението е малко над 74 млн. лева Към 30 юни 2021 година загубата към този момент надвишава 70 млн. лева, което значи цялостна декапитализация.
Другият огромен проблем е високата степен на задлъжнялост. Задълженията към снабдители са 42 млн. лева към края на юни, а общите отговорности са към 53 млн. лева . В същото време годишният оборот на болничното заведение е 70 млн. лева
Просрочията към юни тази година са в размер на 34 млн. лева . Това са главно отговорности към 4-5 компании.
Преди време споменахте за шокиращо повишаване на просрочените отговорности за първите 6 месеца на тази година в размер на 20 млн. лева В изявление за „ 24 часа “ обаче предшественикът Ви проф. Богов твърди, че това са отговорности, които се предоговарят и просрочията в действителност не са толкоз фрапиращи. Прав ли е?
Проф. Богов или не е наясно какво се случва освен това предоговаряне, или съзнателно изопачава истината.
В годишния финансов доклад за 2020 година е записано, че просрочията са 8 млн. и 400 хил лева, а към 30 юни 2021 година са 34 млн. лева, от които за малко над 6 млн. има подписани спомагателни съглашения за отлагане на падежите. Тоест те излизат от графата „ просрочени “, само че не са платени. Същото е било направено към края на 2020 година
Така към шестмесечието на 2021 година 28 млн. лева остават без предоговаряне. Затова споделям, че просрочените отговорности са нарастнали с 20 млн. лева Реално, тези просрочия ги е имало и към края на годината, само че тогава са били подписани съглашения, с които падежите са отсрочени и е направено ново разсрочване на просрочията.
Да обаче, множеството от договорите, по които са подписани такива съглашения, включват спомагателни лихви т. е. с изключение на наказателната, поради забавеното заплащане има и спомагателни лихви при предоговарянето, върху остатъка от просрочието. Какво се получава - вместо да решаваме казуса, ние го задълбочаваме, тъй като усилваме финансовата тежест от лихви с новите съглашения.
Единственото, което се взема решение, е че към края на предходната година докладът демонстрира понижаване просрочието. Това е направено поради един финансов стандарт, въведен с разпоредба от Кирил Ананиев, съгласно който просрочието не може да е по-голямо от това за същия интервал на миналата година. Това са счетоводни трикове. Но тези счетоводни трикове не просто прикриват просрочените отговорности. Те утежняват финансовото положение на сдружението, тъй като носят спомагателни разноски за лихви.
Конкретни образци от инспекцията, която извършихме:
Към компания за доставка на храна, за пациентите и дежурните екипи, с изключение на лихвата за закъснение по контракта, се начисляват в допълнение 12,5% върху неплатената част от отговорностите. Към различен снабдител е поето обвързване за погашение на 30 000 лева при всяко просрочено заплащане. При трета компания с изключение на 10% за закъснение, се начисляват в допълнение 10% върху непогасената част на разсроченото заплащане. В съглашението с друга компания с изключение на главния % са предоговорени още 15 пункта на годишна база за всеки ден просрочие. В различен случай лихвите за просрочие са сред 17 и 23% според от размера на остатъка на разсрочването.
На база тези спомагателни съглашения, за 2019 година финансовата тежест е повишена с 1 млн. и 75 хиляди лева В момента текат договаряния с безусловно всички снабдители, тъй като, в случай че запазим същия ритъм на предоговаряне, ще увеличим неимоверно финансовата тежест от лихвите.
Има ли потребен ход в тази обстановка?
Ще създадем погасителен проект, съгласно това, което можем да плащаме месечно. С тези компании, които се съгласят с нашето предложение, ще сключим съглашение, при изискване, че не ни начисляват спомагателни лихви за закъснение. С тези, които не са съгласни, си остава съглашението, което към този момент е подписано. Освен това ще изтеглим заем с рента 3% вместо да плащаме тези 10-15-20%. Така ще понижим финансовата тежест.
Има компании, които се съгласяват освен да отстранен лихвите, само че и да понижат цените. С тях вършим погасителен проект и подписваме съглашение с нови условия. Всичко това съгласно мен ще докара до най-малко 2 млн. лева икономии от наказателни лихви, допустимо е и повече.
От оповестените данни на Министерство на здравеопазването излиза наяве и че болничното заведение е едно от двете лечебни заведения с финансова помощ от министерството, отпусната през тази година. При това „ Александровска “ е получила лъвския къс - 687 037 от общо 797 222 лв.. От министерството прецизират, че средствата са за погасяване на заем. За какъв заем става дума и по какъв начин ще бъде погасяван отсега нататък?
Става дума за 5 млн. и 300 хиляди лева безлихвен заем от страната, изтеглен през 2015 година за закупуване на циклотрон. Това е инсталация, която произвежда изотопи. Преди да бъде закупен, тези изотопи са доставяни от други страни. Този заем от 5 млн. и 300 хиляди лева е разсрочен с 6-месечен гратисен интервал, след който болничното заведение е задължена да стартира да изплаща по 49 хиляди лева месечни вноски и за последното шестмесечие от януари до юни тази година е трябвало да изплати над 700 000 лева, вместо това са изплатени 687 000 и към този момент има три просрочени вноски към страната. Това е истината за този заем, който е с краен период 2023 година В момента той също „ виси “ като обвързване.
Циклотронът не е ли добра инвестиция в действителност?
Клиниката, която работи с циклотрона, е водач по финансов резултат с облага от към 4 млн. лева за предходната година. Този циклотрон обаче употребява консумативи, доставяни единствено от една компания в страната и към този снабдител болничното заведение има доста съществени просрочени отговорности.
Заявихте по-рано, че ще извършите инспекции във всички клиники на болничното заведение. Какво установихте? Кои са отличниците и кои са най-зле?
С най-хубав финансов резултат е Клиниката по ядрена медицина, която регистрира облага от над 4 млн. и 700 хиляди лева за 2020 година На второ място е Клинична имунология, която е с облага над 1 млн. и 700 хиляди лева
Следва Клиниката по нервни заболявания – с облага от 1 млн. 121 хиляди лева
На дъното е Спешното поделение – по обясними аргументи - през 2020 година то внезапно усилва загубата си поради пандемията с повече от 1 млн. лева Причината е, че на всички пациенти, които минават оттова, им се вършат проучвания и за диагностика на COVID-19, което е доста сериозен разход.
Клиниката по кардиология, може би, е единствената кардиологична клиника в страната, която е на загуба. Проблемите там са организационни: непълен размер на активност, разноски за скъпи медицински произведения в по-големи количества от нужните и т. н. На загуба са и клиниките по образна диагностика, кожни заболявания, двете хирургии.
Това не се ли изяснява със прекъсването на плановата активност поради пандемията?
Донякъде се изяснява. Но през 2017 година не е имало пандемия. Загубите на двете хирургии са надлежно 812 хиляди лева и 621 хиляди лева През 2019 година, когато също не е имало пандемия, едната хирургична клиника е със загуба над 400 хиляди лева, а другата с над 200 хиляди лева През 2020, когато стопират плановите интервенции, загубата в едната клиника понижава до 178 хиляди лева, а другата даже излиза на облага.
А за какво има две хирургии?
Това е конструкция, която съществува след преобразуването на болничното заведение в комерсиално сдружение. Тогава, въз основата на Първа и Втора хирургия, които са съществували в някогашната Медицинска академия, се основават две клиники. И сега са две, макар че използваемостта на потенциала и на двете е невисок.
На процедура болничното заведение има 4 хирургични клиники – Първа и Втора, които са на загуба, Пластично-възстановителната, която също е на загуба и Лицево-челюстната, която е единствената на облага. Първите три могат да бъдат преструктурирани в една обща с отделяне на съответните отделения по посоки. Това ще докара до усъвършенстване на леглата, използваемостта им няма да е 40%, а 80% и до преструктуриране на личния състав. Лицево-челюстната няма по какъв начин да бъде слята с тях, тъй като експертите, които работят в нея, са и стоматолози.
Това евентуално са част от оздравителните ограничения, които заявихте като желание. Какво друго предвиждате?
Преструктуриране не значи единствено обединение и съкращаване, а и включване на нови действия. Това, което имаме намерение, е към Клиниката по кардиология да се сътвори поделение по периферна ангиология, което е перспективно и би могло да ѝ носи много съществени доходи.
В по-далечна вероятност предвиждаме да се сътвори клиника по онкология, с химио- и лъчетерапия. Всички сателитни структури, които са нужни за една такава клиника, ги има в „ Александровска “. Една такава клиника може да бъде „ влекач “ на сателитните структури, в това число и на хирургичните. Това е инвестиция, която при добър бизнес проект, може да „ издърпа “ болничното заведение напред.
Какво още би трябвало да се свърши в най-кратки периоди и какво предвиждате в вероятност?
Крактосрочните цели са ограниченията, които вземаме сега. Разделянето на просрочията на такива, които носят наказателни лихви, и на такива, които не носят, с цел да определим размера на възможен банков заем и да отстраняваме финансовата тежест от наказателни лихви.
Дългосрочен проект е капиталовата стратегия, която включва от една страна капиталови, а въпреки това – ремонтни и строителни действия, възобновяване на канализацията, саниране на постройката на Клиниката по пропедевтика, която е монумент на културата.
Тази постройка е доста особена. Проектирана и строена е преди близо век и половина. В момента се употребява за лекуване на пациенти. На процедура доста по-евтино би било да се построи нова, само че сега няма запас. Започнато е било строителство преди време, само че е останало на равнище скелет.
Сега сме издействали финансови средства от Министерството на здравеопазването за повсеместен ремонт и реорганизация на тази постройка
Другото, за което е обезпечен запас, е построяването на детска градина в региона на болничното заведение. Това е концепция на по-предишното управление. Тази детска градина ще бъде общинска. Ще се строи на мястото на незавършена постройка.
Споменахте за търсене на средства и икономии, само че стана известно, че в интервала на пандемията болничното заведение е получила дарения в размер на 15 млн. лева, като 11 млн. от тях не са свързани с лекуването на Коронавирус пациенти. За какви дарения става дума?
Това изследваме сега. Даренията за интервала от края на 2019 до началото на 2021 година възлизат общо на над 15 млн. лева 11 450 000 са под формата на лекарства за лекуване на редки заболявания в Клиниката по неврология. Което ме изненада. Не сме проучили детайлно по какъв начин стои въпросът. Тези медикаменти са част от материалните ресурси сега. Това ще ни занимава много време, тъй като желая да създадем инвентаризация. Останалите средства са изразходвани за медикаменти за лекуване на Коронавирус, ремдесивир, респиратори, бързи проби.
Проф. Богов загатна още, че са били обезпечени 5 млн. за ремонт на постройка, която да бъде преобразувана в инфекциозна клиника, само че след това парите са били оттеглени. Какво се случи с този план?
Това, което е било планувано от предходното управление, е някогашната постройка на Алергологията, която е в извънредно тежко градивно положение и е неизползваема, да бъде преобразувана в клиника по инфекциозни заболявания.
Анализът, който ние направихме, сподели, че в случай че не сме в пика на пандемична вълна, използваемостта на такава конструкция ще е извънредно ниска и това ще донесе спомагателна финансова тежест на болничното заведение. В непосредственост до „ Александровска “ има инфекциозна болница, в други прилежащи лечебни заведения има инфекциозни отделения и основаването на такава конструкция до друга сходна се обезсмисля.
Затова тези 5 млн. лева сме поискали да бъдат пренасочени за ремонт на Клиниката по пропедевтика, в която има лежащо заболели. Там се образоват и студенти, има специализанти, докторанти, има изключителни експерти, само че изискванията са брутални.
Ще понесе ли някой отговорност за това „ брутално “ положение на болничното заведение?
Отговорността се носи от управлението, което е управлявало. Друг въпрос за каква отговорност става дума - административна или наказателна. За някои от нещата, които ни се костват на границата на закононарушение, сме подали сигнал в прокуратурата.
За какви сигнали става дума?
Има да вземем за пример подписан контракт за ремонт на Клиниката по пропедевтика, по който е платено предплатено, само че не е почнала никаква активност. Има контракти за отдаване чартърен на паркинги, против 10 лева за гаражна клетка. Има контракти за доставка на храна за наши пациенти, а във фактурата попада и старешки дом. Друг въпрос е по какъв начин ще реагира прокуратурата.
След всичко забелязано и тествано каква е диагнозата Ви за „ Александровска “?
Тежко заболяване, само че не е нелечимо, тъй като има доста огромен капацитет от експерти със стабилен опит и експертиза. От позиция на финансовото положение предизвикването е огромно, само че има механизми, вътрешни и външни, с които можем да се оправим.
Няма да е бърз развой, тъй като е пропусната сериозната точка, в която нещата са били обратими на равнище лечебно заведение. Сега финансово стабилизиране може да се реализира в границите на 2-3 години. Няма по какъв начин да се случи по-рано.
Д-р Атанас Атанасов е приключил медицина в МУ Варна. Специализира хирургия в МУ София. Има компетентност " Здравен мениджмънт " от Икономически университет Варна. Сертифициран специалист е по акредитация на лечебни заведения; магистър " Обществено здраве и здравен мениджмънт " във ФОЗ, МУ-София. Професионалния си път стартира като лекар-ординатор в Хирургично поделение, УМБАЛ " Д-р Добри Беров " ЕООД, в Нови Пазар. Бил е шеф на РЗИ Шумен, шеф на УМБАЛ " Д-р Добри Беров " ЕООД, гр. Нови Пазар, изпълнителен шеф на УМБАЛ - Шумен и пълномощник на УМБАЛ " Проф. доктор Параскев Стоянов " АД, гр. Ловеч. През юни 2021 година бе назначен за краткотрайно изпълняващ длъжността шеф на УМБАЛ " Александровска ", а след извоюван конкурс бе определен за изпълнителен шеф на лечебното заведение.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ