Защо повечето украински бежанци засега не остават в България
Десетки хиляди украинци дойдоха в България единствено за 2 седмици. На хартия обаче те са "просто туристи " и нямат право на здравна помощ. Държавата дава обещание до седмица казусът да бъде решен.
Елена е украинка и е една от милионите бежанци от войната, която Русия поведе против страната ѝ. След като идва в България, първата ѝ работа е да потърси здравна помощ. Тя е с онкологично заболяване, което до момента е лекувала в родната си Одеса.
Процедурата, от която тя се нуждае, с цел да живее, е следващото вливане - част от химиотерапията ѝ. Оказва се обаче, че това няма по какъв начин да се случи, тъй като пациентката въпреки и очевидно болна не е минала през Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК). Т.е. лекарите в онкологиите в България нямат съображение, на което да стартират лекуването на Елена.
След три дни и няколко несполучливи опита вливането да бъде направено в София, доброволката Аделина Банакиева оказва помощ на Елена да замине за Австрия, където получава нужното лекуване.
Елена е една от към 70 000 украинци , които по данни на Министерския съвет. По думите на ръководителя на парламентарната комисия по туризъм и народен представител от "Продължаваме смяната " Илин Димитров 60% от тези хора са минали през България на път за други страни. Такъв е и казусът на Елена.
Една от главните аргументи украинците да търсят протекция в Западна Европа е, а не у нас е, че в България към момента не е организиран техния статут. Това води до обстановки като тази, в която попада Елена.
“Хората с увреждания, които идват от Украйна, или хората, които имат потребност от бързо лекуване, или пък тези, които са с хронични болести и лекуването не може да се отсрочи във времето, към този момент нямат място в България. Защото няма механизъм по какъв начин да получат нужното ”, изяснява Аделина Банакиева.
Освен със случая на Елена, тя се е сблъскала и със семейство, чието дете е болно от Детска церебрална парализа (ДЦП). Заради белтъчни нарушавания и лекуване, изискващо хормон на растежа, които у нас не могат да бъдат предоставени бързо, детето дружно с майка си е също е отпътувало за Австрия.
Какво е ясно и какво не е
През миналата седмица държавното управление взе решение по какъв начин ще се финансират нощувките и храната на останалите в България украински бежанци. По 40 лв. за нощувка и храна дневно ще се изплащат непосредствено на хотелиерите, дали услугите си на бягащите от войната. “Мярката ще е в действие и за всички регистрирани обекти - жилища, давани чартърен вид Airbnb и други юридически лица ”, изясни Илин Димитров .
Все още не е известно нито какви помощи ще има, нито по какъв начин ще се получават.
Какво обаче липсва? В България към момента не е организиран статутът на украинските бежанци, което е и повода те да не могат да употребяват незабавно нужната им здравна помощ. Засега неразбираеми остават и механизмите за обществена поддръжка - към момента не е известно нито какви помощи ще има, нито по какъв начин ще се получават.
Причината изяснява Красимира Величкова , която е консултант по въпросите на гражданското общество на вицепремиера Калина Константинова. По думите ѝ на европейско равнище механизмът за краткотрайна протекция е дефиниран, само че в България той в никакъв случай не е бил прецизиран в подзаконова уредба.
Механизмът е записан в, само че по какъв начин ще се ползва не е ясно. Въпросът е оставен да се реши с подзаконови нормативни актове, които още не са признати.
Ето за какво, след съветската експанзия в Украйна и невиждания бежанско напън, е основана междуведомствена работна група, която да създаде механизъм за поддръжка в бърз порядък.
“Имаме упоритостта да сме подготвени до седмица ”, споделя Величкова . “Ще бъдат решени всички въпроси - от обществените до здравните грижи, които България може и ще поеме ”, добавя тя.
Как е сега
В момента украинските жители влизат в България със статут на туристи . Той се базира на съглашение сред Европейския съюз и Украйна от 2017 година Тогава е въведен безвизов режим за жителите на Украйна и опция за 90-дневен престой на територията на страните от общността.
Заради това пребиваващите в България украински бежанци по закон в действителност са туристи от момента на влизането си. При в този момент настоящите правила те могат да останат в страната до три месеца, само че през това време нямат право на здравна или обществена помощ.
Другата опция, която им дава сега законът, е да аплайват за приемане на статут за интернационална протекция. Този тип статут също е организиран в Закона за убежището и бежанците и за разлика от статута за краткотрайна протекция (който се приготвя в момента) е изцяло създаден. Прилага се към жителите на трети страни. Особено интензивно се използваше в България сред 2013 и 2015 година, когато към Европа имаше напор на бежанци от Сирия и Афганистан.
Проблемът с този тип статут обаче е неговата особена мудност, в която чисто административно са въвлечени Държавната организация за бежанците (ДАБ), Гранична полиция, дирекция “Миграция ” в Министерство на вътрешните работи и други институции. Самата процедура лишава месеци, а резултатът е, че един път получен статутът на интернационална протекция лимитира и правата на придвижване на бежанците.
Какво ще направи България за украинските бежанци
И министър председателят Кирил Петков (ПП), и министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер (ПП) разясниха, че бягащите от войната хора са доста по-близки до европейците от предходната вълна бежанци от Близкия Изток.
“Целим тези хора да влязат в стопанската система ни, след това тук да дойдат и мъжете им ”, изясни пред Свободна Европа депутатът Илин Димитров (ПП).
Това обаче няма по какъв начин да се случи елементарно през в този момент настоящия механизъм за интернационална протекция. Затова и Европа, и България създават особено за украинските бежанци различен статут - към този момент упоменатия статут за краткотрайна протекция.
“Когато той бъде създаден, страната ще може да обезпечи всичко нужно - от здравни до обществени услуги, през право на работа ”, изясни Красимира Величкова.
Временната протекция за бежанците от Украйна ще им обезпечи няколко права, освен това без да е належащо снабдяването с други регистрации или позволения, както при в този момент настоящите разпореждания.
Украинските бежанци ще могат да останат да обитават в България . Ще получат правото на труд и работа, както в случай че е належащо и професионално образование.
След приемане на статут за “временна протекция ”, бягащите от войната в Украйна ще имат право на обществено подкрепяне - в какъв размер към момента не е известно, а също по този начин и на здравна помощ , само че единствено при незабавни положения.
Хората от уязвими групи , в които се включват деца до 18 години, непридружените деца, бременните дами, самотните родители с ненавършили пълноправие деца, възрастните хора и хората с увреждания, тежки здравословни проблеми, психологични разстройства жертви на трафик или понесли мъчение, обезчестяване или други тежки форми на принуждение, ще имат право на цялостно здравно обслужване като всеки български жител.
Когато страната е подготвена с всичко това, не би трябвало да има случаи като този на Елена от Одеса, която не съумя да продължи химиотерапията си в София и отпътува за Австрия.
Децата до 18 години ще получат правото на гратис обучение и детска градина. Министерството на образованието разгласява изискванията за записване на украински деца вбългарската. Условията обаче важат за кандидатствалите за статут за интернационална протекция, защото другият към момента не е въведен.
А до тогава?
От началото на войната в Украйна (24 февруари) до момента 150 души са подали заявки за приемане на интернационална протекция. При огромна част от тях процесът не е приключил, поради продължителността на процедура.
“В момента, в който въведем новия тип статут, тези хора ще могат да аплайват по него и да го преобразуват. Пишем указания ", изясни Величкова.
Вълната от бягащи от войната хора е несравнима с всичко, което сме имали до момента.Красимира Величкова
Докато всичко това бъде създадено и влезе в действие, украинците в България официално не престават да бъдат “просто туристи ”.
Единствената създадена напълно мярка е тази за поемането на нощувките им, и то в случай че са в търговски обекти (хотели или жилища под наем).
Според шефа на комисията по туризъм в Народното събрание Илин Димитров “единици са тези, които са настанени в частни домове ”. Доброволците обаче не мислят по този начин и настояват, че става дума за стотици хора, разпръснати из цялата страна.
“Те чакат страната да вземе решения ”, разяснява Аделина Банакиева.
“Вълната от бягащи от войната хора е несравнима с всичко, което сме имали до момента ”, споделя Красимира Величкова. За съпоставяне: през най-интензивната година с напор на бежанци - 2015 година, в България са пристигнали под 21 хиляди души за цялата година. Сега за 15 дни в България са влезнали 70 хиляди и са останали съвсем половината.
Елена е украинка и е една от милионите бежанци от войната, която Русия поведе против страната ѝ. След като идва в България, първата ѝ работа е да потърси здравна помощ. Тя е с онкологично заболяване, което до момента е лекувала в родната си Одеса.
Процедурата, от която тя се нуждае, с цел да живее, е следващото вливане - част от химиотерапията ѝ. Оказва се обаче, че това няма по какъв начин да се случи, тъй като пациентката въпреки и очевидно болна не е минала през Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК). Т.е. лекарите в онкологиите в България нямат съображение, на което да стартират лекуването на Елена.
След три дни и няколко несполучливи опита вливането да бъде направено в София, доброволката Аделина Банакиева оказва помощ на Елена да замине за Австрия, където получава нужното лекуване.
Елена е една от към 70 000 украинци , които по данни на Министерския съвет. По думите на ръководителя на парламентарната комисия по туризъм и народен представител от "Продължаваме смяната " Илин Димитров 60% от тези хора са минали през България на път за други страни. Такъв е и казусът на Елена.
Една от главните аргументи украинците да търсят протекция в Западна Европа е, а не у нас е, че в България към момента не е организиран техния статут. Това води до обстановки като тази, в която попада Елена.
“Хората с увреждания, които идват от Украйна, или хората, които имат потребност от бързо лекуване, или пък тези, които са с хронични болести и лекуването не може да се отсрочи във времето, към този момент нямат място в България. Защото няма механизъм по какъв начин да получат нужното ”, изяснява Аделина Банакиева.
Освен със случая на Елена, тя се е сблъскала и със семейство, чието дете е болно от Детска церебрална парализа (ДЦП). Заради белтъчни нарушавания и лекуване, изискващо хормон на растежа, които у нас не могат да бъдат предоставени бързо, детето дружно с майка си е също е отпътувало за Австрия.
Какво е ясно и какво не е
През миналата седмица държавното управление взе решение по какъв начин ще се финансират нощувките и храната на останалите в България украински бежанци. По 40 лв. за нощувка и храна дневно ще се изплащат непосредствено на хотелиерите, дали услугите си на бягащите от войната. “Мярката ще е в действие и за всички регистрирани обекти - жилища, давани чартърен вид Airbnb и други юридически лица ”, изясни Илин Димитров .
Все още не е известно нито какви помощи ще има, нито по какъв начин ще се получават.
Какво обаче липсва? В България към момента не е организиран статутът на украинските бежанци, което е и повода те да не могат да употребяват незабавно нужната им здравна помощ. Засега неразбираеми остават и механизмите за обществена поддръжка - към момента не е известно нито какви помощи ще има, нито по какъв начин ще се получават.
Причината изяснява Красимира Величкова , която е консултант по въпросите на гражданското общество на вицепремиера Калина Константинова. По думите ѝ на европейско равнище механизмът за краткотрайна протекция е дефиниран, само че в България той в никакъв случай не е бил прецизиран в подзаконова уредба.
Механизмът е записан в, само че по какъв начин ще се ползва не е ясно. Въпросът е оставен да се реши с подзаконови нормативни актове, които още не са признати.
Ето за какво, след съветската експанзия в Украйна и невиждания бежанско напън, е основана междуведомствена работна група, която да създаде механизъм за поддръжка в бърз порядък.
“Имаме упоритостта да сме подготвени до седмица ”, споделя Величкова . “Ще бъдат решени всички въпроси - от обществените до здравните грижи, които България може и ще поеме ”, добавя тя.
Как е сега
В момента украинските жители влизат в България със статут на туристи . Той се базира на съглашение сред Европейския съюз и Украйна от 2017 година Тогава е въведен безвизов режим за жителите на Украйна и опция за 90-дневен престой на територията на страните от общността.
Заради това пребиваващите в България украински бежанци по закон в действителност са туристи от момента на влизането си. При в този момент настоящите правила те могат да останат в страната до три месеца, само че през това време нямат право на здравна или обществена помощ.
Другата опция, която им дава сега законът, е да аплайват за приемане на статут за интернационална протекция. Този тип статут също е организиран в Закона за убежището и бежанците и за разлика от статута за краткотрайна протекция (който се приготвя в момента) е изцяло създаден. Прилага се към жителите на трети страни. Особено интензивно се използваше в България сред 2013 и 2015 година, когато към Европа имаше напор на бежанци от Сирия и Афганистан.
Проблемът с този тип статут обаче е неговата особена мудност, в която чисто административно са въвлечени Държавната организация за бежанците (ДАБ), Гранична полиция, дирекция “Миграция ” в Министерство на вътрешните работи и други институции. Самата процедура лишава месеци, а резултатът е, че един път получен статутът на интернационална протекция лимитира и правата на придвижване на бежанците.
Какво ще направи България за украинските бежанци
И министър председателят Кирил Петков (ПП), и министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер (ПП) разясниха, че бягащите от войната хора са доста по-близки до европейците от предходната вълна бежанци от Близкия Изток.
“Целим тези хора да влязат в стопанската система ни, след това тук да дойдат и мъжете им ”, изясни пред Свободна Европа депутатът Илин Димитров (ПП).
Това обаче няма по какъв начин да се случи елементарно през в този момент настоящия механизъм за интернационална протекция. Затова и Европа, и България създават особено за украинските бежанци различен статут - към този момент упоменатия статут за краткотрайна протекция.
“Когато той бъде създаден, страната ще може да обезпечи всичко нужно - от здравни до обществени услуги, през право на работа ”, изясни Красимира Величкова.
Временната протекция за бежанците от Украйна ще им обезпечи няколко права, освен това без да е належащо снабдяването с други регистрации или позволения, както при в този момент настоящите разпореждания.
Украинските бежанци ще могат да останат да обитават в България . Ще получат правото на труд и работа, както в случай че е належащо и професионално образование.
След приемане на статут за “временна протекция ”, бягащите от войната в Украйна ще имат право на обществено подкрепяне - в какъв размер към момента не е известно, а също по този начин и на здравна помощ , само че единствено при незабавни положения.
Хората от уязвими групи , в които се включват деца до 18 години, непридружените деца, бременните дами, самотните родители с ненавършили пълноправие деца, възрастните хора и хората с увреждания, тежки здравословни проблеми, психологични разстройства жертви на трафик или понесли мъчение, обезчестяване или други тежки форми на принуждение, ще имат право на цялостно здравно обслужване като всеки български жител.
Когато страната е подготвена с всичко това, не би трябвало да има случаи като този на Елена от Одеса, която не съумя да продължи химиотерапията си в София и отпътува за Австрия.
Децата до 18 години ще получат правото на гратис обучение и детска градина. Министерството на образованието разгласява изискванията за записване на украински деца вбългарската. Условията обаче важат за кандидатствалите за статут за интернационална протекция, защото другият към момента не е въведен.
А до тогава?
От началото на войната в Украйна (24 февруари) до момента 150 души са подали заявки за приемане на интернационална протекция. При огромна част от тях процесът не е приключил, поради продължителността на процедура.
“В момента, в който въведем новия тип статут, тези хора ще могат да аплайват по него и да го преобразуват. Пишем указания ", изясни Величкова.
Вълната от бягащи от войната хора е несравнима с всичко, което сме имали до момента.Красимира Величкова
Докато всичко това бъде създадено и влезе в действие, украинците в България официално не престават да бъдат “просто туристи ”.
Единствената създадена напълно мярка е тази за поемането на нощувките им, и то в случай че са в търговски обекти (хотели или жилища под наем).
Според шефа на комисията по туризъм в Народното събрание Илин Димитров “единици са тези, които са настанени в частни домове ”. Доброволците обаче не мислят по този начин и настояват, че става дума за стотици хора, разпръснати из цялата страна.
“Те чакат страната да вземе решения ”, разяснява Аделина Банакиева.
“Вълната от бягащи от войната хора е несравнима с всичко, което сме имали до момента ”, споделя Красимира Величкова. За съпоставяне: през най-интензивната година с напор на бежанци - 2015 година, в България са пристигнали под 21 хиляди души за цялата година. Сега за 15 дни в България са влезнали 70 хиляди и са останали съвсем половината.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ