Десетки граждани почетоха 151-та годишнина от трагичната гибел на Апостола

Десетки жители уважиха 151-та годишнина от трагичната крах на Апостола на Свободата Васил Левски пред паметника в Пловдив

Десетки пловдивчани, деца от детски градини, възпитаници, жители, представители на просветителни и културни институции, политически и публични организации, медии и публични лица уважиха през днешния ден 151-та годишнина от трагичната крах на най-свидния български наследник – Апостола на Свободата Васил Левски, бунтовник, идеолог на българската национална гражданска война, уредник и началник на българското националноосвободително придвижване.

Денят за възпоменание в Пловдив стартира в храм „ Св. Св. Петър и Павел “, където беше отслужена панихида от ставрофорен свещеноиконом Тодор Тодоров – ръководител на храм „ Св. Св. Петър и Павел “.  Организатори на панихидата всяка година са Петко Георгиев – роднина на Апостола и Общински комитет „ Васил Левски “.

Поклонението пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика, с присъединяване на представителни военни формирования – почетна рота, боен духов оркестър и венценосци, членове на Общински комитет „ Васил Левски “ и Комитет „ Родолюбие “, стартира в 11.00 часа. Строят бе признат от генерал-майор Явор Матеев – пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ и пълководец на пловдивския гарнизон.

В началото на възпоменателната гала, водещият Златко Павлов извърши „ Обесването на Васил Левски “ – едно от най-силните стихотворения, отдадени на Васил Левски, написано от съвременника му Христо Ботев и сигурно, едно от най-тъжните стихотворения, които българската литература познава. Слово във връзка 151-та годишнина от гибелта на Апостола на Свободата Васил Левски произнесе Маги Стоева, ученичка в XII „ б “ клас на ОМГ „ Акад. Кирил Попов “- Пловдив.

На възпоменателното честване участваха Кметът на Община Пловдив – Костадин Димитров, националният представител Иван Петков, Областният шеф на област Пловдив – доктор инж. Илия Зюмбилев, генерал-майор Явор Матеев – пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ и пълководец на пловдивския гарнизон, Атанас Узунов – ръководител на Общински съвет – Пловдив, инж. Атанас Ташков – заместител регионален шеф, Пламен Панов – заместник-кмет „ Култура, археология и туризъм “, Ангел Славов – заместник-кмет „ Обществен ред и сигурност “, Николай Бухалов – заместник-кмет „ Спорт, юношески действия и обществена политика “, кметовете на шестте пловдивски региона, общински съветници, представители на общинската и районните администрации, политически партии, публични организации, медии и жители.

Положени бяха голям брой венци и цветя. Церемонията приключи с едноминутно безмълвие с рухване на колене, осъществяване на Химна на Република България и „ Ботев Марш “.

Вижте цялостния текст на словото на Маги Стоева, ученичка в XII „ б “ клас на ОМГ „ Акад. Кирил Попов “- Пловдив:

19 февруари. Страшна дата. 19 февруари. Велика дата!

На 19 февруари, преди 151 години, България губи един от най-великите си синове Васил Иванов Кунчев – Левски. Превърнал се в блян за българския народ, той черпи сили и ентусиазъм от голямата си обич към България и фантазията да я види свободна. Апостолът посвещава целия си живот на това дело. Неговото име вечно ще остане знак на непобедимия български дух и подготвеност за всеотдайност.

 На този ден се ражда една легенда!

 За Апостола на свободата могат да се прочетат стотици произведения на бележити български създатели, да се гледат филми, както и да не престават да се основават нови и нови.

 Още на нежна възраст ние се допираме до делото му. Оставил трайна диря с революционната си активност и заслужил своето място в най- светлите страници на нашата история, той се трансформира в наш ослепителен образец, в наша горделивост, той ни построява като персони, като общественост, като нация.

 Сметнал монашеската килия за тясна, Левски открива своето място и предопределение в битката за свободата на родината и пробуждането на народа. Въпреки че тогава дейностите му като проявата на мъжество в името на делото, са били неразбрани, той няма капка боязън и подозрение, а  единствено извънредно огромна храброст по пътя на огромното дело. Не се предава пред нищо – нито  пред немалкото провали на проектите му, нито  пред измените, нито пред здравословните му проблеми. Така с изключение на персона, свързваща се с тежките, само че извънредно значими първи стъпки към Освобождението, Дяконът се трансформира и в модел за подражателство. Той учи, както дребни, по този начин и огромни, да не се предават, когато преследват задачите си, а в противен случай –  да трансформират неуспеха в мотивация за триумф. Доказателство за несломимата му персона са и думите на Ботев: „ Приятелят ми Левски, с който живеем е нечут темперамент, когато ние се намираме в най-критическото състояние, то той и тогава е подобен радостен, както и когато се намира в най-хубаво състояние “. Не единствено той приказва за извънредно пленяващата персона на Левски. Всеки един човек, докоснал се даже за малко до него, съумява да оцени мощния му оптимизъм и вярата в приближаващото Освобождение. Днес ние знаем, че, с цел да реализира човек, това, което Дякона е направил за своето време, би трябвало да е невероятен, ексцентричен, жертвоготовен, да е подготвен да се изправи против „ стихиите “, тъй като това е  ключът към триумфа.

 Несъмнено Левски е съумял и продължава да намира място в сърцата на всеки един от нас. Той освен е част от нашата велика история, която би трябвало да помним и да предаваме от потомство на потомство, само че и е мотивация за постигането на фантазии, цели, триумфи на младото потомство.

 Днес сме се събрали за събитие, наситено с тъжни страсти. Но това не би трябвало да ни обезверява, а в противен случай – да ни вдъхва вяра, че ние можем също да бъдем герои и още повече  – да ни изпълва горделивост, че сме наследници на Апостоловото дело.

 Като наследничка на потомствени карловци, аз от най-ранна възраст съм закърмена с респект и почитание към този популярен българин. Изключително горда съм, че съм имала опцията да се докосна даже малко до неговия живот, до най-съкровеното място на един човек – родния му дом. Всеки път, когато стъпвах в къщата или в параклиса, в който са косите му, ме обземаше благоговение и поклонение пред тази велика персона. Самият факт, че детството ми е прекарано там, където Левски се е родил, където за пръв път е оставил отпечатък и от където стартира неговата безконечна история, ми дава мощ и религия, че мога да реализира фантазиите си, тъкмо като него.

 Идеите на Левски за равенството сред хората, концепцията за демократично ръководство и за човешките права и свободи са разказани в неговите към 140 писма и манифести. Наследство, настоящо и до през днешния ден. Неговото пътешестване не е приключило и в случай че се вгледаме в нашите дни и нощи, ще съзрем следите от стъпките му на всички места. Те бродят по земята на благото ни родно място и ще бродят вовеки веков, с цел да припомнят на всяко потомство какво е неговото предопределение, какъв е смисълът на живота му, да изправят наведени глави и просветляват помътени погледи.

 Днес ние имаме достойнството, гордостта и моралното обвързване, споменавайки името му, да се обърнем към идните генерации с вярата за постоянно предпазване на концепциите на безсмъртния Апостол на свободата. Нека бъдем почтени негови почитатели. Нека бъдем положителни българи!

 Нека  помним и славим делото му – неговият дух в никакъв случай няма да си тръгне от рамките на нашата скъпа България.

Почитайте, вярвайте и не се предавайте, тъкмо като Дякона!

Поклон пред паметта и делото на Апостола на свободата Васил Левски!