Десетият световен шампион Борис Спаски е починал на 88 години,

Десетият международен първенец Борис Спаски е умрял на 88 години, заяви за организация ТАСС президентът на съветската федерация по шахмат Андрей Филатов.

" Отиде си огромна персона, от неговите партии и творчество се учиха генерации шахматисти. Голяма загуба за страната ", сподели още Филатов.

Спаски е роден през 1937 година в Ленинград (сега Санкт Петербург), научава се да играе шах на пет години, когато с брат му го изтеглят. Според градските митове двамата били във втория от три ешелона с евакуирани, като първият и третият били ударени от немската авиация.

През 1959 година Спаски приключва филологическия факултет на Ленинградския университет със компетентност " Журналистика ". " Не е кой знае какво ", разяснява тогава Спаски, който към това време към този момент е гросмайстор.

Младият Борис потегля внезапно нагоре в шахматния хайлайф през 1952 година, когато треньор му става Александър Толуш, един от най-силните руски шахматисти след Втората международна война.

Само за три години Спаски минава пътя от второстепенните шампионати до финала на шампионата на Съюз на съветските социалистически републики, където разделя трето-шесто място със международния първенец Михаил Ботвинник, бъдещия отличник на планетата Тигран Петросян и Георгий Иливицки.

При това две години по-рано той дебютира на интернационалния шампионат в Букурещ, къдета става интернационален занаятчия, а през 1955 година първи от руските шахматисти печели международното състезание за юноши и през същата година покрива нормативите за гросмайстор.

Година по-късно 18-годишният Спаски в последния кръг изпуска успеха в шампионата на Съюз на съветските социалистически републики, губейки от Борис Корчной. Но въпреки всичко се класира за шампионата на кандидатите.

През идващите пет години обаче, когато става на 23 години, той тъпче на едно място и не печели нито един огромен шампионат. Затова през 1960 година сменя треньора си и стартира да работи с Игор Бондаревски.

Именно под негово управление Спаски съумява да запише името си в шахматната история. Година по-късно най-сетне става първенец на Съюз на съветските социалистически републики, след което става международен първенец за студенти и най-после печели отборната международна олимпиада. Там играе в компанията на Ботвинник и Петросян, като не губи нито една партия и печели първото място на своята дъска.

През 1963 година Спаски се мести от Ленинград в Москва. Треньорът му подмята, че от него стартира да се интересува Комитет за Държавна сигурност (на СССР), тъй като тогавашната му жена написа доноси за него.

Именно тогава той стартира пътя си към международната купа. Трудно минава зоналния шампионат, след което обаче побеждава осмия международен първенец Михаил Тал във финала на кандидатите, с цел да се изправи против настоящия отличник Тигран Петросян. Обаче губи, макар че стартира добре.

Реваншът идва през 1969 година, когато Спаски бие във финала още веднъж Петросян, като по подобен метод става 10-ият международен първенец по шахмат. За решаващата 17-а партия в мача Спаски споделя, че тогавашният му треньор Бондаревски желал той да загуби, с цел да му натрие носа. За негов шанс в тима му се появява нов треньор - Ефим Гелер, който му оказва помощ да завоюва купата.

През 1973 година в исландската столица Рейкявик се състои дуел за следващата международна купа, кръстен " Мач на века " и след това разгласен за състезателен знак на Студената война. Играят настоящият първенец Борис Спаски и кандидатът Робърт (Боби) Фишер.

Американецът се държи скандално. Първо, не се явява на церемонията по откриването, поради което я отсрочват три пъти.

След което Фишер предявява искания за 30% от приходите от билети и възбрана за телевизионно лъчение.

Спаски е можел да изиска служебна загуба за Фишер поради неявяването на церемонията, само че не се възползва от това.

" Аз можех най-малко два пъти да си потегли красиво от Исландия, за това дори настояваше Спортният комитет на Съюз на съветските социалистически републики, който преди мача за купата има три победи от три партии против Фишер.

След загубата в първия мач за купата Фишер отхвърля да стартира втората, до момента в който в помещението има телевизионни камери. Заради това му присъждат втора загуба по механически аргументи.

Мачът за международната купа е избавен от тогавашния държавен секретар Хенри Кисинджър, който звъни на Фишер и го моли да излезе на церемонията по откриването, а по-късно и за третата партия. Жест прави и самият Спаски, който другояче би могъл да желае още една победа по механически аргументи.

След това обаче Фишер печели три победи в четири партии и повежда в резултата. А след това удържа преимуществото си и печели международната купа.

Според Спаски в тима му е имало американски сътрудник. " Естонецът Ней се оказа разузнавач. През целия мач даваше информация на американците и в действителност работеше за Робърт Бърн, който тогава пишеше биографична книга за Фишер ", споделя Спаски в книгата си.

През 1992 година Спаски и Фишер играят още веднъж мач, само че той не е приет от международната шахматна федерация ФИДЕ поради несъответствия с регламента. Американецът бие с 10:5, само че към оня миг и двамата към този момент не се броят за елитните шахматисти в света.

Спаски е бил женен три пъти - за Надежда, Лариса и Марина, като от всяка има по едно дете - Татяна, Василий и Борис-младши.

Последната му брачна половинка оказва помощ да избяга във Франция. Всъщност Спаски е надали не единственият руски гросмайстор, който не осъжда емиграцията на Виктор Корчной и желанието му да играе за Швейцария в мачовете за международната купа против признака на шахматния Съюз на съветските социалистически републики Анатолий Карпов.

Спаски беше меломан - той обясняваше, че на всички шампионати си е носил касети с обичана музика. Карузо, Шаляпин, съветски и цигански романси. Не си занесъл единствено на мача с Фишер, което регистрира като огромна неточност.