Отвъд научната фантастика: Сбогува ли се наистина Европа с отрицателните лихви?
Десетилетният опит в Европа с негативни лихвени проценти, който завърши в четвъртък с връщането на Швейцарската национална банка на позитивна територия, сподели едно нещо: те могат да съществуват оттатък сферите на икономическата научна фантастика.
Стартирала, с цел да съживи стопанските системи след финансовата рецесия от 2007/08 година, тази политика прекатурна общоприетата парична философия: комерсиалните банки трябваше да заплащат такса, с цел да съхраняват своите свръхрезерви в съответните централни банки. В отговор на това потребителското кредитиране обаче се отприщи.
Сега, на фона на галопиращата инфлация, този метод бе загърбен. Остават подозренията по отношение на неговата успеваемост и дали и при какви условия ще бъде употребен в миналото още веднъж.
Мисля, че евентуално летвата ще бъде по-висока в бъдеще “, разяснява пред Reuters Клаудио Борио, началник на паричния и стопански отдел на основаната в Базел Банка за интернационалните разплащания, която работи като банка на международните централни банки.
Рядко паричната политика генерира толкоз звук и гняв, колкото прибягването до негативни лихвени проценти при започване на 2010 година от четири европейски централни банки и Централната банка на Япония, единственият паричен орган, който към момента се придържа към тях.
С тогавашните лихвени проценти към този момент покрай нулата, те бяха изчерпали стандартните боеприпаси, с цел да предотвратят опасността от директна дефлация, която можеше да задуши икономическото възобновяване. Единственият излаз, взеха решение те, е рухване под нулата.
Шефовете на банките се разгневиха, когато ЕЦБ, шведската Riksbank, Швейцарската национална банка (SNB) и Националната банка на Дания се отхвърлиха от обичайна парадигма, подкопавайки целия банков бизнес модел за печелене от кредитиране. Медиите се причислиха към рецензиите и през 2015 година швейцарските вестници нарекоха момента „ Франкеншок “, а немският Bild залепи на тогавашния началник на ЕЦБ Марио Драги прозвището „ Граф Драгила “
поради това, че „ изсмука сметките ни “.
Със сигурност тези, които разчитаха на възвращаемостта от паричните спестявания, явно страдаха по време на европейския интервал на свръхниски до негативни лихвени проценти – даже и да намираха някаква разтуха във обстоятелството, че ниската инфлация защитаваше първичните им спестявания.
Другите странични резултати са по-трудни за разграничение.
Страховете от негативни лихви, водещи до трупане на пари, се оказаха значително неоснователни. В Швейцария да вземем за пример броят на банкнотите от 1000 франка в обращение остана същият, което допуска, че клиентите не теглят пари в брой, с цел да ги съхраняват в сейф вкъщи.
Когато датска банка се похвали с първата в света ипотека с негативна рента, мнозина разясниха, че евтините заеми способстват за скока на цените на жилищата в района. Те обаче постоянно поскъпваха в следствие и на други локални фактори, в това число лимитираното предложение.
На фона на доста други съставни елементи в деяние акциите на банките в еврозоната паднаха с към 45% от 2014 година насам – макар дейностите на ЕЦБ да ги защищити с освобождение от такси за някои депозити и достъп до свръхевтини заеми.
И въпреки всичко отчет до Европейския парламент от мозъчния концерн Bruegel предходната година заключи, че общите облаги на банковия бранш не са били доста ощетени от негативните лихви, отбелязвайки, че негативната страна се компенсира от облагите в вложения в активи.
В последна сметка те подействаха по същия метод като естествените понижения на лихвите “, сподели съавторът на отчета Грегъри Клейс.
Той призна, че въздействието е можело да бъде по-голямо, в случай че опитът се бе проточил по-дълго.
„ No Future “
По-трудно е да се отговори на въпроса дали негативните лихвени проценти в действителност реализират задачите си, като се има поради скромният обсег на процеса – никой в никакъв случай не е слизал под минус 0.75% – и обстоятелството, че те бяха пометени от разтърсванията от последните две години.
От ЕЦБ показват данни, които демонстрират, че кредитирането в еврозоната се свива година след година през 2010-те, до момента в който точно негативните лихви не помогнаха за връщане към растежа – макар че той в никакъв случай не доближи върховете преди 2009 година
Други показват обстоятелството, че интервалът на негативни лихвени проценти съответства с голямото количествено облекчения, с което ЕЦБ и други централни банки по света също ускориха търсенето с покупки на активи за трилиони долари.
Това беше доста по-голяма договорка – доста по-въздействаща “, разяснява Браян Коултън, основен икономист във Fitch Ratings. „ Агресивното потребление на салдото – това е мощно оръжие. “
Някои икономисти настояват, че негативните лихвени проценти основават повратни тласъци, които в последна сметка вършат мечешка услуга на стопанската система, да вземем за пример като поддържат живи „ зомби фирмите “, които по предписание би трябвало да се провалят, или като отстраняват импулса на държавните управления да прокарват сложни промени.
„ Това, което липсва в Европа, е фокусът върху структурните промени. Защо те не се случиха през последните 10 години, за какво не засилихме растежа на продуктивността? “, възкликва старши европейският икономист на Societe Generale Анатоли Аненков.
Буркхард Варнхолт, основен капиталов шеф в Credit Suisse Switzerland, отива по-далеч, като споделя, че посланието, което изпращат за вложение в бъдещето, е даже сходно на нихилизма на рефрена „ No Future “ от пънк рок парчето „ God Save the Queen “ на Sex Pistols от 1977 година
Централните банкери са тези, които доведоха лихвените проценти до равнище, при което не придаваме никаква стойност на бъдещето “, сподели той. „ Днешните пънкари носят бели ризи, сиви костюми и синя вратовръзка. “
С приключването на ерата на негативните лихвени проценти световният пул от активи с негативна рентабилност се сви до по-малко от 2 трилиона $ от пика от към 18 трилиона $ през 2020 година
Според други опитът най-малко е посочил на политиците, че лихвените проценти могат да паднат под нулата и това е алтернатива за тях. Дори в случай че актуалният инфлационен припадък значи, че може да отнеме известно време, преди европейските централни банкери още веднъж да се наложи да употребяват негативни лихвени проценти, малко евентуално е те да желаят да ги изключат като алтернатива.
За тях постоянно ще се приказва като за нещо, което остава в набора от принадлежности “, сподели Рохан Кана, пълководец в UBS в Лондон. „ Много се колебая, че някой тук е подготвен да каже в никакъв случай повече на негативните ставки. “
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Стартирала, с цел да съживи стопанските системи след финансовата рецесия от 2007/08 година, тази политика прекатурна общоприетата парична философия: комерсиалните банки трябваше да заплащат такса, с цел да съхраняват своите свръхрезерви в съответните централни банки. В отговор на това потребителското кредитиране обаче се отприщи.
Сега, на фона на галопиращата инфлация, този метод бе загърбен. Остават подозренията по отношение на неговата успеваемост и дали и при какви условия ще бъде употребен в миналото още веднъж.
Мисля, че евентуално летвата ще бъде по-висока в бъдеще “, разяснява пред Reuters Клаудио Борио, началник на паричния и стопански отдел на основаната в Базел Банка за интернационалните разплащания, която работи като банка на международните централни банки.
Рядко паричната политика генерира толкоз звук и гняв, колкото прибягването до негативни лихвени проценти при започване на 2010 година от четири европейски централни банки и Централната банка на Япония, единственият паричен орган, който към момента се придържа към тях.
С тогавашните лихвени проценти към този момент покрай нулата, те бяха изчерпали стандартните боеприпаси, с цел да предотвратят опасността от директна дефлация, която можеше да задуши икономическото възобновяване. Единственият излаз, взеха решение те, е рухване под нулата.
Шефовете на банките се разгневиха, когато ЕЦБ, шведската Riksbank, Швейцарската национална банка (SNB) и Националната банка на Дания се отхвърлиха от обичайна парадигма, подкопавайки целия банков бизнес модел за печелене от кредитиране. Медиите се причислиха към рецензиите и през 2015 година швейцарските вестници нарекоха момента „ Франкеншок “, а немският Bild залепи на тогавашния началник на ЕЦБ Марио Драги прозвището „ Граф Драгила “
поради това, че „ изсмука сметките ни “.
Със сигурност тези, които разчитаха на възвращаемостта от паричните спестявания, явно страдаха по време на европейския интервал на свръхниски до негативни лихвени проценти – даже и да намираха някаква разтуха във обстоятелството, че ниската инфлация защитаваше първичните им спестявания.
Другите странични резултати са по-трудни за разграничение.
Страховете от негативни лихви, водещи до трупане на пари, се оказаха значително неоснователни. В Швейцария да вземем за пример броят на банкнотите от 1000 франка в обращение остана същият, което допуска, че клиентите не теглят пари в брой, с цел да ги съхраняват в сейф вкъщи.
Когато датска банка се похвали с първата в света ипотека с негативна рента, мнозина разясниха, че евтините заеми способстват за скока на цените на жилищата в района. Те обаче постоянно поскъпваха в следствие и на други локални фактори, в това число лимитираното предложение.
На фона на доста други съставни елементи в деяние акциите на банките в еврозоната паднаха с към 45% от 2014 година насам – макар дейностите на ЕЦБ да ги защищити с освобождение от такси за някои депозити и достъп до свръхевтини заеми.
И въпреки всичко отчет до Европейския парламент от мозъчния концерн Bruegel предходната година заключи, че общите облаги на банковия бранш не са били доста ощетени от негативните лихви, отбелязвайки, че негативната страна се компенсира от облагите в вложения в активи.
В последна сметка те подействаха по същия метод като естествените понижения на лихвите “, сподели съавторът на отчета Грегъри Клейс.
Той призна, че въздействието е можело да бъде по-голямо, в случай че опитът се бе проточил по-дълго.
„ No Future “
По-трудно е да се отговори на въпроса дали негативните лихвени проценти в действителност реализират задачите си, като се има поради скромният обсег на процеса – никой в никакъв случай не е слизал под минус 0.75% – и обстоятелството, че те бяха пометени от разтърсванията от последните две години.
От ЕЦБ показват данни, които демонстрират, че кредитирането в еврозоната се свива година след година през 2010-те, до момента в който точно негативните лихви не помогнаха за връщане към растежа – макар че той в никакъв случай не доближи върховете преди 2009 година
Други показват обстоятелството, че интервалът на негативни лихвени проценти съответства с голямото количествено облекчения, с което ЕЦБ и други централни банки по света също ускориха търсенето с покупки на активи за трилиони долари.
Това беше доста по-голяма договорка – доста по-въздействаща “, разяснява Браян Коултън, основен икономист във Fitch Ratings. „ Агресивното потребление на салдото – това е мощно оръжие. “
Някои икономисти настояват, че негативните лихвени проценти основават повратни тласъци, които в последна сметка вършат мечешка услуга на стопанската система, да вземем за пример като поддържат живи „ зомби фирмите “, които по предписание би трябвало да се провалят, или като отстраняват импулса на държавните управления да прокарват сложни промени.
„ Това, което липсва в Европа, е фокусът върху структурните промени. Защо те не се случиха през последните 10 години, за какво не засилихме растежа на продуктивността? “, възкликва старши европейският икономист на Societe Generale Анатоли Аненков.
Буркхард Варнхолт, основен капиталов шеф в Credit Suisse Switzerland, отива по-далеч, като споделя, че посланието, което изпращат за вложение в бъдещето, е даже сходно на нихилизма на рефрена „ No Future “ от пънк рок парчето „ God Save the Queen “ на Sex Pistols от 1977 година
Централните банкери са тези, които доведоха лихвените проценти до равнище, при което не придаваме никаква стойност на бъдещето “, сподели той. „ Днешните пънкари носят бели ризи, сиви костюми и синя вратовръзка. “
С приключването на ерата на негативните лихвени проценти световният пул от активи с негативна рентабилност се сви до по-малко от 2 трилиона $ от пика от към 18 трилиона $ през 2020 година
Според други опитът най-малко е посочил на политиците, че лихвените проценти могат да паднат под нулата и това е алтернатива за тях. Дори в случай че актуалният инфлационен припадък значи, че може да отнеме известно време, преди европейските централни банкери още веднъж да се наложи да употребяват негативни лихвени проценти, малко евентуално е те да желаят да ги изключат като алтернатива.
За тях постоянно ще се приказва като за нещо, което остава в набора от принадлежности “, сподели Рохан Кана, пълководец в UBS в Лондон. „ Много се колебая, че някой тук е подготвен да каже в никакъв случай повече на негативните ставки. “
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ