Какво щеше да се случи, ако България се бе присъединила към СССР и бе станала 16-а република?
Десетилетия наред българинът е академик на обич към Русия - част от държавната агитация на Българска комунистическа партия, която е подготвяла популацията за присъединение към Съюз на съветските социалистически републики. България не стана 16-а руска република, само че пропагандата остана, написа в коментара си за " Дойче веле " Георги Ангелов.
Кадри на артилерийски или минометни обстрели, при които снаряди попадат в детски градини и обитаеми места; автобуси с бежанци и краткотрайното им настаняване в спортни зали; безкрайни колони с военна техника; изпращане на съветски войски… Ще има ли война и по кое време ще свърши?
Това са новините от Донбас в Украйна в последната седмица. Почти същите картини наблюдавахме от Абхазия в Грузия през 2008 година и от Приднестровието в Молдова през 1990 година. Общото в трите случая е, че основната настояща войска е съветската, която " избавя " местното съветско население, а действието се развива в някогашни руски републики.
И на фона на събитията от последните дни можем единствено да се радваме, че България не стана член на Съюз на съветските социалистически републики - или 16-ата република, за което бяха подготвяни поколенията израснали у нас от 1944 до 1990. Не е нужно човек да има опит в мисловните опити и теорията за паралелните вселени, с цел да му е ясно по какъв начин щеше да свърши това.
В същото време значително българи поддържат Русия. Така да вземем за пример, запитани от една от най-големите български малките екрани на 20 февруари " На кого вярвате в спора НАТО-Русия ", над половината зрители и читатели застават на страната на Русия.
За непряк наблюдател това е необичайно и необяснимо. От инфодемията около ковид обаче знаем, че българинът мъчно се ориентира в информацията. В България дезинформацията се употребява много сполучливо и за предизборна пропаганда - без да среща институционален отговор. Като прибавим, че популацията има ниска медийна просветеност и отговорът ненапълно изплува.
Но има и друга причина и тя се крие малко по-назад в историята: държавната агитация на Българска комунистическа партия десетилетия наред е подготвяла народонаселението за присъединение към Съюз на съветските социалистически републики. Невъзможно е просто да я няма тази безкрайна обич към всичко съветско, а през днешния ден включително и към Путин. Защото през тези десетилетия сполучливо са основани предубеждения и стандарти.
И въпреки че самият Тодор Живков отхвърля в записките си, че е целял присъединение на България, огромна част от хората, минали през просветителната система на соца, помнят, че това се възприемаше, като нещо неизбежно. А СССР бе представян надали не като раят на социализма.
Как България не стана 16-а република
За първи път въпросът за присъединението на България към Съюз на съветските социалистически републики е подложен публично от Тодор Живков пред пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 31 юли 1963 година. Тогава първият секретар на партията излага разбирането си, че " суверенитета народът го схваща да има ястие, да живее.
Ето това е суверенитетът - щастие и благополучие на народа. Ние работим за народа, а не за формата ". Живков прецизира, че концепцията за присъединение към Съюз на съветските социалистически републики в действителност е завещана от Георги Димитров. Самият пленум, на който Партията разисква в елементи предлагането му, е на 4 декември 1963 и документите от него остават в загадка до този век.
Лидерът на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов отклонява предлагането на Живков, както и същото предложение на първия секретар на Централен комитет на Чехословашката комунистическа партия Антонин Новотни, което постъпва няколко месеца по-късно. И в двата случая има стопански претекстове, става ясно от разкритите документи - да вземем за пример понижаване на цените на доставяните от Съюз на съветските социалистически републики първични материали.
Тодор Живков не се отхвърля и опитва повторно - при Леонид Брежнев. През юли 1973 Живков още веднъж събира на конфиденциален пленум Централен комитет. На участниците е раздаден документ, в който присъединението е създадено по области - икономика, просвета, политика - и е много по-подробно. Но и Брежнев не видял стопански изгоди от присъединението на България, а единствено външнополитически проблеми и не приел.
Това " присъединение " е било държано в загадка, само че народът е трябвало единствено да го изиска. Тоест да си повярва, че го желае. И тук идва пропагандата.
" Затова е належащо, наред с осъществяването на съответните стопански мероприятия, да се провежда и организира огромна политическа и идеологическа работа измежду народа.
Всички браншове на идеологическия фронт би трябвало още по-активно, в сравнение с до момента да спомагат за доближаването на Народна република България със Съветския съюз, да коментират вероятността за по-нататъшното развиване на взаимоотношенията сред нашите две приятелски страни ", споделя Тодор Живков пред пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 31 юли 1963 година. Той подрежда " за още по-широко разпространяване на достиженията на руската просвета, просвета, литература и изкуство в България и на българската просвета и просвета в Съветския съюз, за масовото проучване на съветски език " и още, и още...
През 1966, на Деветия конгрес на Българска комунистическа партия, се взима решение за издаване на многотомна история за отбелязване на 1300-годишнината на България. В ревюто на проф. Христо Христов, шеф на Института за история при Българска академия на науките, докладвано по-късно, се споделя: " Написването на многотомна научна история има освен научно-познавателно, само че и значимо обществено-политическо значение за възпитанието на нашия народ в дух на социалистически патриотизъм и пролетарски интернационализъм, за подсилване и развиване на дружбата ни с братския Съветски съюз и другите социалистически страни. "
Любовта към всичко съветско
А тематиката с любовта към Съюз на съветските социалистически републики намира място във всички образователни предмети, както и в цялата просвета - изобразително изкуство, спектакъл, литература, кино, медии, музика и така нататък
Затова не се чудете, когато огромни елементи от българското население са подготвени да спорят за качеството на съветската техника, за съветското оръжие или да застават на страната на агресор, отговорен за гибелта на хиляди. Те вършат това поради сполучливо основаните стандарти. А те могат да бъдат неизмеримо устойчиви, да се предават от потомство на потомство и да се одобряват като даденост, действителност, факт. Специалистите по пиар и по дезинформация го знаят доста добре. А и тя - дезинформацията - е част от бойните дейности на съвсем всяка войска.
Кадри на артилерийски или минометни обстрели, при които снаряди попадат в детски градини и обитаеми места; автобуси с бежанци и краткотрайното им настаняване в спортни зали; безкрайни колони с военна техника; изпращане на съветски войски… Ще има ли война и по кое време ще свърши?
Това са новините от Донбас в Украйна в последната седмица. Почти същите картини наблюдавахме от Абхазия в Грузия през 2008 година и от Приднестровието в Молдова през 1990 година. Общото в трите случая е, че основната настояща войска е съветската, която " избавя " местното съветско население, а действието се развива в някогашни руски републики.
И на фона на събитията от последните дни можем единствено да се радваме, че България не стана член на Съюз на съветските социалистически републики - или 16-ата република, за което бяха подготвяни поколенията израснали у нас от 1944 до 1990. Не е нужно човек да има опит в мисловните опити и теорията за паралелните вселени, с цел да му е ясно по какъв начин щеше да свърши това.
В същото време значително българи поддържат Русия. Така да вземем за пример, запитани от една от най-големите български малките екрани на 20 февруари " На кого вярвате в спора НАТО-Русия ", над половината зрители и читатели застават на страната на Русия.
За непряк наблюдател това е необичайно и необяснимо. От инфодемията около ковид обаче знаем, че българинът мъчно се ориентира в информацията. В България дезинформацията се употребява много сполучливо и за предизборна пропаганда - без да среща институционален отговор. Като прибавим, че популацията има ниска медийна просветеност и отговорът ненапълно изплува.
Но има и друга причина и тя се крие малко по-назад в историята: държавната агитация на Българска комунистическа партия десетилетия наред е подготвяла народонаселението за присъединение към Съюз на съветските социалистически републики. Невъзможно е просто да я няма тази безкрайна обич към всичко съветско, а през днешния ден включително и към Путин. Защото през тези десетилетия сполучливо са основани предубеждения и стандарти.
И въпреки че самият Тодор Живков отхвърля в записките си, че е целял присъединение на България, огромна част от хората, минали през просветителната система на соца, помнят, че това се възприемаше, като нещо неизбежно. А СССР бе представян надали не като раят на социализма.
Как България не стана 16-а република
За първи път въпросът за присъединението на България към Съюз на съветските социалистически републики е подложен публично от Тодор Живков пред пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 31 юли 1963 година. Тогава първият секретар на партията излага разбирането си, че " суверенитета народът го схваща да има ястие, да живее.
Ето това е суверенитетът - щастие и благополучие на народа. Ние работим за народа, а не за формата ". Живков прецизира, че концепцията за присъединение към Съюз на съветските социалистически републики в действителност е завещана от Георги Димитров. Самият пленум, на който Партията разисква в елементи предлагането му, е на 4 декември 1963 и документите от него остават в загадка до този век.
Лидерът на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов отклонява предлагането на Живков, както и същото предложение на първия секретар на Централен комитет на Чехословашката комунистическа партия Антонин Новотни, което постъпва няколко месеца по-късно. И в двата случая има стопански претекстове, става ясно от разкритите документи - да вземем за пример понижаване на цените на доставяните от Съюз на съветските социалистически републики първични материали.
Тодор Живков не се отхвърля и опитва повторно - при Леонид Брежнев. През юли 1973 Живков още веднъж събира на конфиденциален пленум Централен комитет. На участниците е раздаден документ, в който присъединението е създадено по области - икономика, просвета, политика - и е много по-подробно. Но и Брежнев не видял стопански изгоди от присъединението на България, а единствено външнополитически проблеми и не приел.
Това " присъединение " е било държано в загадка, само че народът е трябвало единствено да го изиска. Тоест да си повярва, че го желае. И тук идва пропагандата.
" Затова е належащо, наред с осъществяването на съответните стопански мероприятия, да се провежда и организира огромна политическа и идеологическа работа измежду народа.
Всички браншове на идеологическия фронт би трябвало още по-активно, в сравнение с до момента да спомагат за доближаването на Народна република България със Съветския съюз, да коментират вероятността за по-нататъшното развиване на взаимоотношенията сред нашите две приятелски страни ", споделя Тодор Живков пред пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 31 юли 1963 година. Той подрежда " за още по-широко разпространяване на достиженията на руската просвета, просвета, литература и изкуство в България и на българската просвета и просвета в Съветския съюз, за масовото проучване на съветски език " и още, и още...
През 1966, на Деветия конгрес на Българска комунистическа партия, се взима решение за издаване на многотомна история за отбелязване на 1300-годишнината на България. В ревюто на проф. Христо Христов, шеф на Института за история при Българска академия на науките, докладвано по-късно, се споделя: " Написването на многотомна научна история има освен научно-познавателно, само че и значимо обществено-политическо значение за възпитанието на нашия народ в дух на социалистически патриотизъм и пролетарски интернационализъм, за подсилване и развиване на дружбата ни с братския Съветски съюз и другите социалистически страни. "
Любовта към всичко съветско
А тематиката с любовта към Съюз на съветските социалистически републики намира място във всички образователни предмети, както и в цялата просвета - изобразително изкуство, спектакъл, литература, кино, медии, музика и така нататък
Затова не се чудете, когато огромни елементи от българското население са подготвени да спорят за качеството на съветската техника, за съветското оръжие или да застават на страната на агресор, отговорен за гибелта на хиляди. Те вършат това поради сполучливо основаните стандарти. А те могат да бъдат неизмеримо устойчиви, да се предават от потомство на потомство и да се одобряват като даденост, действителност, факт. Специалистите по пиар и по дезинформация го знаят доста добре. А и тя - дезинформацията - е част от бойните дейности на съвсем всяка войска.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ