Да пътешестваш в планините по чилийска Патагония е едно изключително

Да пътешестваш в планините по чилийска Патагония е едно извънредно рисково странствуване, за което се изисква доста добра предварителна физическа подготовка и човек да е добре снабден. Всеки би трябвало отговорно да подхожда към това, което ще направи, тъй като природата няма никакво желание да демонстрира благосклонност, тъй като ти не си подготвен. Това разяснява в предаването " Куфарът на фокус “ на Радио " Фокус “ с водещ Ася Александрова журналистът странник Лияна Панделиева, създател на книгата " Свят за обичане “, в която разказва пътешествията си по света.

Националният парк " Торес дел Пайне “ е необикновено място, брулено от едни от най-силните ветрове и с невероятни планински гледки. За да го прекосиш, влизаш в едно необикновено премеждие на гърба на локалната порода дребни коне багуалес, които са приспособени към локалните условия и се трансформират в най-хубавия сътрудник на локалното население. Вятърът е толкоз мощен, че човек би трябвало с две ръце да се държи за лъка на седлото на коня, пробвайки се да остане от горната страна, с цел да не се прекатури под поривите напразно.

" Катеренето по скали с кон няма допирна точка с ездата. Едва по-късно разбрах, че конят в действителност е котва и че той е единственото нещо, което ме удържа там, на земята. Пориви, които стигат до 140 км в час, се чуват във въздуха като гръм. Когато човек е в рискова обстановка, доста бързо се научава да разпознава знаците и звуците и съгласно силата на гърма, който се чува горе, можеш да броиш почти до 10 и в идващия миг тази буря се стоварва върху теб, “ описа тя и добави, че главният мотор на това пътешестване до Патагония е щерка й, огромен фен на планинските преходи.

Лияна Панделиева описа също, че в парка няма доста места, които да са направени за туристи – единственият подслон на 140 км тъдява е изработен " да опознаеш невероятната природа, която се разкрива “. През 1978 година " Торес дел Пайне “ е разгласен от ЮНЕСКО за биосферен резерват и за петото най-красиво място в света от National Geographic.

Ако желаете да видите трите гранитни кули в сърцето на парка при изгрев, би трябвало да тръгнете в среднощ. На изгрев слънцето огрява завършените от глетчери скали и те пламтят в аленочервен цвят, описа още журналистът и изясни, че това е най-мечтаната панорама от всички, които отиват до там. " Резервацията за палатка, с цел да се види това, се прави единствено 3 дни в годината, като безусловно всички места се разпродават стремително. “ След извънредно сложния преход, в който се минава по мъчнопроходим терен, удоволствието от гледката в действителност е несравнимо: " И сега, в който стигаме горе, и заревото се дигна, и цялото това нещо пламна пред нас, и ние по едно и също време започнахме да крещим. Това е една победа над себе си. Това е божествения момент, в който ти в действителност преживяваш нещо, което се случва в този съответен час, в тези няколко минути. И ти си там, и те има, и си на тази земя, и Господ ти подарява този момент и тази панорама. Струваше си всяка секунда. “

Лияна Панделиева е безапелационна, че макар изживените компликации още веднъж би се върнала със напълно различен тип подготовка на тялото.

" Бих взела ски маска, бих ходила единствено пешком, не бих взела още веднъж кон, бих разчитала на щеките и на драго сърце бих си разчистила сметките с тези в Патагония, само че ветрове, които ме мятаха както пожелаят. “