Дерик Роуз прекрати кариерата си
Дерик Роуз приключи професионалната си баскетболна кариера. 35-годишният гард, който към момента е най-младият състезател с премия за MVP на постоянния сезон в НБА, разгласи решението си с обява в профилите си в обществените мрежи, откакто в последните часове бе освободен от отбора на Мемфис Гризлис, където игра през предишния сезон.
“Благодаря ти, моя първа обич. Ти вярваше в мен през всички мои върхове и спадове, беше дружно с мен, когато всичко друго беше нестабилно. Ти ми сподели какво значи същинска обич. Ти трансформира залата в мой храм - дом, където аз можех да се показвам свободно. Ти направи всяка ранна заран и всяка късна вечер да си заслужават всяка пролята капка пот. Ти ми подсещаше непрекъснато, че мога да разгадавам на теб във всеки миг и постоянно, когато изпитвах подозрение в себе си, ти ми показваше на какво съм кадърен. Ти ме показа на нови места и култури, които едно момче от Чикаго в никакъв случай не си е представяло, че ще срещне.
Ти ме научи, че всяка загуба е урок и всяка победа и причина да бъда признателен. Ти ми съобщи мъдростта, че има по-важни неща от играта - животът, дисциплината, хубавичко работа и постоянството. Ти ми сподели, че пристрастеността е нещо, което би трябвало да оценявам, и че би трябвало да влагам сърцето си във всеки дрибъл, всяка пукотевица и всяко отиграване. Ти остана компактно до мен, даже когато светът се беше обърнал против мен. Ти ми даде подарък - нашето време дружно, което ще оценявам до края на живота си. Ти ми сподели, че мога да кажа “сбогом ”, успокоявайки ме, че постоянно ще бъдеш част от мен, без значение къде ме води животът ”, гласи изказването на Роуз.
Роуз бе един от най-зрелищните и впечатляващи баскетболисти в НБА при започване на предишното десетилетие и бързо се трансформира в любим на почитателите на Чикаго Булс след избирането си под №1 в Драфта през 2008-а. Ди-Роуз завоюва премията за MVP през сезон 2010/11 в конкуренцията на играчи като Дуайт Хауърд, ЛеБрон Джеймс, Коби Брайънт, Кевин Дюрант и Дирк Новицки.
Година по-късно обаче, в първия мач от плейофната серия против Филаделфия, избухливият гард получи една от най-тежките травми - скъсани кръстни връзка. Тази контузия отвори Кутията на Пандора и в идващите години Роуз непроменяемо бе преследван от разнообразни травми, които повече не му разрешиха даже да приближи своя капацитет. Той бе " разкаран " от предходното управление на " биковете " през 2016-а и изпратен в Ню Йорк Никс, където направи постоянен сезон 2016/17 със междинни индикатори от 18.0 точки, 3.8 битки и 4.4 асистенции в 64 мача.
Последва елементарно забравим престой в Кливланд Кавалиърс, а по-късно Роуз облече екипа на Минесота Тимбъруулвс. Един от най-паметните моменти в историята от близкото минало на НБА ще остане тези 50 точки, които Ди-Роуз наниза на Юта Джаз при успеха на " вълците " със 128:125 на 31 октомври 2018-а.
“Следващата страница се отнася за това да последвам фантазиите си и да споделям моя опит. Вярвам, че същинският триумф е да се превърнеш в подобен, за какъвто си бил основан, тъй че в този момент желая да покажа на света кой съм аз отвън баскетбола. Дали за положително или неприятно, всеки има една “ами, в случай че.. ” история в живота си. Дори и да можех, аз нямаше да трансформира моята история, тъй като тя ми оказа помощ да намеря същинското благополучие ”, показа Роуз.
Така Роуз поставя завършек на професионалния си път със 723 дуела в постоянния сезон на НБА и още 52 в плейофите. Средните му индикатори са 17.4 точки, 3.2 битки и 5.2 асистенции, като в кариерата си той игра за Чикаго Булс, Ню Йорк Никс, Кливланд Кавалиърс, Минесота Тимбъруулвс, Детройт Пистънс и Мемфис Гризлис.
“Баскетболът беше и постоянно ще е първата ми обич. Като младеж задачата ми беше да стана НБА и състезател и аз съумях да я реализира. Това не е довиждане към играта, която обичам, това е “благодаря ”, показа към този момент някогашният играч.
Освен MVP премията от 2011-а, Роуз имаше три селекции за “Мача на звездите ” сред 2010-а и 2012-а, или по-точно преди тежката травма в коляното. Той бе определен в Идеалната петица на НБА през 2011-а, а две години по-рано завоюва наградата за Новобранец на годината, като бе и в Идеалния тим на новобранците.
“Благодаря ти, моя първа обич. Ти вярваше в мен през всички мои върхове и спадове, беше дружно с мен, когато всичко друго беше нестабилно. Ти ми сподели какво значи същинска обич. Ти трансформира залата в мой храм - дом, където аз можех да се показвам свободно. Ти направи всяка ранна заран и всяка късна вечер да си заслужават всяка пролята капка пот. Ти ми подсещаше непрекъснато, че мога да разгадавам на теб във всеки миг и постоянно, когато изпитвах подозрение в себе си, ти ми показваше на какво съм кадърен. Ти ме показа на нови места и култури, които едно момче от Чикаго в никакъв случай не си е представяло, че ще срещне.
Ти ме научи, че всяка загуба е урок и всяка победа и причина да бъда признателен. Ти ми съобщи мъдростта, че има по-важни неща от играта - животът, дисциплината, хубавичко работа и постоянството. Ти ми сподели, че пристрастеността е нещо, което би трябвало да оценявам, и че би трябвало да влагам сърцето си във всеки дрибъл, всяка пукотевица и всяко отиграване. Ти остана компактно до мен, даже когато светът се беше обърнал против мен. Ти ми даде подарък - нашето време дружно, което ще оценявам до края на живота си. Ти ми сподели, че мога да кажа “сбогом ”, успокоявайки ме, че постоянно ще бъдеш част от мен, без значение къде ме води животът ”, гласи изказването на Роуз.
Роуз бе един от най-зрелищните и впечатляващи баскетболисти в НБА при започване на предишното десетилетие и бързо се трансформира в любим на почитателите на Чикаго Булс след избирането си под №1 в Драфта през 2008-а. Ди-Роуз завоюва премията за MVP през сезон 2010/11 в конкуренцията на играчи като Дуайт Хауърд, ЛеБрон Джеймс, Коби Брайънт, Кевин Дюрант и Дирк Новицки.
Година по-късно обаче, в първия мач от плейофната серия против Филаделфия, избухливият гард получи една от най-тежките травми - скъсани кръстни връзка. Тази контузия отвори Кутията на Пандора и в идващите години Роуз непроменяемо бе преследван от разнообразни травми, които повече не му разрешиха даже да приближи своя капацитет. Той бе " разкаран " от предходното управление на " биковете " през 2016-а и изпратен в Ню Йорк Никс, където направи постоянен сезон 2016/17 със междинни индикатори от 18.0 точки, 3.8 битки и 4.4 асистенции в 64 мача.
Последва елементарно забравим престой в Кливланд Кавалиърс, а по-късно Роуз облече екипа на Минесота Тимбъруулвс. Един от най-паметните моменти в историята от близкото минало на НБА ще остане тези 50 точки, които Ди-Роуз наниза на Юта Джаз при успеха на " вълците " със 128:125 на 31 октомври 2018-а.
“Следващата страница се отнася за това да последвам фантазиите си и да споделям моя опит. Вярвам, че същинският триумф е да се превърнеш в подобен, за какъвто си бил основан, тъй че в този момент желая да покажа на света кой съм аз отвън баскетбола. Дали за положително или неприятно, всеки има една “ами, в случай че.. ” история в живота си. Дори и да можех, аз нямаше да трансформира моята история, тъй като тя ми оказа помощ да намеря същинското благополучие ”, показа Роуз.
Така Роуз поставя завършек на професионалния си път със 723 дуела в постоянния сезон на НБА и още 52 в плейофите. Средните му индикатори са 17.4 точки, 3.2 битки и 5.2 асистенции, като в кариерата си той игра за Чикаго Булс, Ню Йорк Никс, Кливланд Кавалиърс, Минесота Тимбъруулвс, Детройт Пистънс и Мемфис Гризлис.
“Баскетболът беше и постоянно ще е първата ми обич. Като младеж задачата ми беше да стана НБА и състезател и аз съумях да я реализира. Това не е довиждане към играта, която обичам, това е “благодаря ”, показа към този момент някогашният играч.
Освен MVP премията от 2011-а, Роуз имаше три селекции за “Мача на звездите ” сред 2010-а и 2012-а, или по-точно преди тежката травма в коляното. Той бе определен в Идеалната петица на НБА през 2011-а, а две години по-рано завоюва наградата за Новобранец на годината, като бе и в Идеалния тим на новобранците.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ