Босненските сърби отхвърлиха решенията на конституционния съд на страната
Депутатите в самостоятелната Република Сръбска на Босна и Херцеговина (БиХ) гласоподаваха във вторник за прекъсване действието на решенията на конституционния съд на БиХ, ход, разказано от специалисти като " законно разединение ", което ще задълбочи политическите разделения в нестабилната балканска страна, предава Ройтерс.
Проруският президент на района Милорад Додик, който от дълго време подлага на критика съда, че в него има задгранични съдии, инициира гласуването, откакто предходната седмица съдът реши да промени разпоредбите, с цел да може да привиква съвещания и да взема решения без сръбски съдии.
Депутатите от Република Сръбска се съгласиха, че решенията и актовете на конституционния съд няма да бъдат прилагани на тяхна територия, до момента в който не бъде признат общонационален закон за съда от националния парламент.
Депутатите се съгласиха също, че сръбските представители в държавните институции няма да вземат участие в каквито и да е договаряния за промени, нужни за интеграцията на БиХ в Европейския съюз, до момента в който конституционният съд не бъде реформиран и офисът на Върховния представител не бъде закрит.
След войната през 90-те години на предишния век БиХ беше разграничена на две самостоятелни области, Република Сръбска и босненско-хърватска федерация, които са свързани посредством едва централно държавно управление.
Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година, което постави завършек на войната, сътвори парламентарен съд с изключителна пълномощия да взема решение всеки спор, който поражда сред областите, сред страната и областите или сред държавните институции.
Трима от деветте членове на съда се назначават от ръководителя на Европейския съд по правата на индивида, а шестима от районните парламенти.
Парламентът на Република Сръбска, който назначава двама сръбски съдии в съда, не номинира нов претендент за запълване на овакантено място, до момента в който Додик и неговите съдружници приканиха другия сръбски арбитър да се отдръпна от съда, който съгласно тях е работил срещу сръбските ползи.
" Това е преднамерен, инквизиционен съд... който е нарушил конституцията в редица случаи ", сподели Додик пред Народното събрание.
Додик, който от дълго време приканва за отделянето на своя район от БиХ, разгласи, че може също по този начин да изиска да спре работата на държавния съд на БиХ, прокуратурата и държавната полицейска организация (СИПА) в Република Сръбска.
" Това е от дълго време оповестено законно разединение на Босна и Херцеговина ", сподели Недим Адемович, специалист по конституционно право, добавяйки, че този ход ще провокира " най-дълбоката рецесия след Дейтънското спокойно съглашение ".
Босненският член на тристранното междуетническо президентство на Босна Денис Бекирович прикани Върховния представител да глоби Додик и неговите съдружници за пропадане на мирното съглашение.
Върховният представител, някогашният немски държавен министър Кристиан Шмид, сподели, че гласуването съставлява офанзива против конституционния ред на БиХ и съществено нарушаване на Дейтънското съглашение.
Проруският президент на района Милорад Додик, който от дълго време подлага на критика съда, че в него има задгранични съдии, инициира гласуването, откакто предходната седмица съдът реши да промени разпоредбите, с цел да може да привиква съвещания и да взема решения без сръбски съдии.
Депутатите от Република Сръбска се съгласиха, че решенията и актовете на конституционния съд няма да бъдат прилагани на тяхна територия, до момента в който не бъде признат общонационален закон за съда от националния парламент.
Депутатите се съгласиха също, че сръбските представители в държавните институции няма да вземат участие в каквито и да е договаряния за промени, нужни за интеграцията на БиХ в Европейския съюз, до момента в който конституционният съд не бъде реформиран и офисът на Върховния представител не бъде закрит.
След войната през 90-те години на предишния век БиХ беше разграничена на две самостоятелни области, Република Сръбска и босненско-хърватска федерация, които са свързани посредством едва централно държавно управление.
Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година, което постави завършек на войната, сътвори парламентарен съд с изключителна пълномощия да взема решение всеки спор, който поражда сред областите, сред страната и областите или сред държавните институции.
Трима от деветте членове на съда се назначават от ръководителя на Европейския съд по правата на индивида, а шестима от районните парламенти.
Парламентът на Република Сръбска, който назначава двама сръбски съдии в съда, не номинира нов претендент за запълване на овакантено място, до момента в който Додик и неговите съдружници приканиха другия сръбски арбитър да се отдръпна от съда, който съгласно тях е работил срещу сръбските ползи.
" Това е преднамерен, инквизиционен съд... който е нарушил конституцията в редица случаи ", сподели Додик пред Народното събрание.
Додик, който от дълго време приканва за отделянето на своя район от БиХ, разгласи, че може също по този начин да изиска да спре работата на държавния съд на БиХ, прокуратурата и държавната полицейска организация (СИПА) в Република Сръбска.
" Това е от дълго време оповестено законно разединение на Босна и Херцеговина ", сподели Недим Адемович, специалист по конституционно право, добавяйки, че този ход ще провокира " най-дълбоката рецесия след Дейтънското спокойно съглашение ".
Босненският член на тристранното междуетническо президентство на Босна Денис Бекирович прикани Върховния представител да глоби Додик и неговите съдружници за пропадане на мирното съглашение.
Върховният представител, някогашният немски държавен министър Кристиан Шмид, сподели, че гласуването съставлява офанзива против конституционния ред на БиХ и съществено нарушаване на Дейтънското съглашение.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ