Депутатите отхвърлиха идеята за абсолютна 10-годишна давност на частните дългове.

Депутатите отхвърлиха концепцията за безспорна 10-годишна отминалост на частните задължения. Решението пристигна с признатите дефинитивно промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предложението бе на ГЕРБ, като ръководещите обясняваха желанията си с готовност да се отстрани фигурата на "вечния дебитор ". Те обаче се отхвърлиха от текстовете с претекст, че не са срещнали утвърждение от юридическата общественост на неотдавнашната конференция за резултата от настоящия Граждански процесуален кодекс, който е в действие от март 2008 година Коментарите били, че 10 години са къс период за темповете на родното съдопроизводство, написа в. "Сега ".
В момента в Закона за отговорностите и договорите съществува петгодишна отминалост за всички вземания, която обаче прекъсва при дейности от страна на кредитора по събиране на дълга.
Осъдените длъжници на банки към този момент ще могат да оспорват оценката на парцелите си, оповестени за обществена обмен, взеха решение депутатите. Оспорването ще е допустимо в 7-дневен период след оповестяване на оценката. Преди търга правосъдният реализатор ще е задължен да назначи лицензирано експерт, което да дефинира цената на парцела. Досега такова се назначаваше по искане на някоя от страните. Ако притежателят на парцела оспори направената оценка, той ще има право да уточни друго експерт, което да направи нова, само че ще поеме разноските. При две и повече оценки цената на парцела ще се дефинира като средноаритметична от всички.
След като с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи и "Воля " Народното събрание отхвърли предлагането банките да не са измежду институциите, които имат право да събират отговорности въз основа единствено на счетоводни бумаги сходно на страната и общините, депутатите гласоподаваха въпреки всичко длъжниците по-лесно да стопират изпълнителните листове на банките. Прието бе, че това ще може да се случва, в случай че ответникът апелира в 14-дневен период, даже и да няма поръчителство, планувано в Закона за отговорностите и договорите. На тази корекция най-силно се съпротивляваха частните правосъдни реализатори. Длъжниците към този момент ще могат да заплащат в границите на правосъдния развой и при поискано заплащане, без да стигат до частен реализатор, реши още Народното събрание.
Парламентът реши още вноските за наказаните да са обвързани с размера на минималната работна заплата (МРЗ), която сега е 460 лева Досега те започваха от 300 лева и минаваха през разнообразни ставки. Прието бе, че в случай че наказаният получава до една МРЗ, ще е задължен да заплаща една четвърт от нея, а в случай че устоя деца - 1/5.