Депутатите ни са неподготвени по темета с РСМ, не трябваше

Депутатите ни са неподготвени по темета с РСМ, не трябваше да одобряват парижкото предложение, което не се харесва даже и от западните ни съседи

Искаме от Скопие да оправят техните учебници, а като погледнем нашите, се вижда че и те не са кой знае какъв брой по-добри, споделя пред Faktor.bg историкът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Билярски, позволиха ли историческа неточност депутатите, които поддържаха така наречен „ френско предложение “ за участието на Северна Македония или страната ни сподели европейско държание?

- Отношението ми към държанието на нашия парламент несъмнено е негативно. Нашите парламентаристи за следващ път се демонстрираха като некомпетентни хора, които не познават историята и даже актуалното състояние на Македонския въпрос. Те надали знаят каква е позицията на Франция по Македонския въпрос в предишното. В момента имаме проектопротокол, който не е подписан нито от българска, нито от скопска страна. Аз преди упреквах нашата част от Съвместна мултидисциплинарна комисия сред България и Северна Македония в непросветеност, а се оказа, че в Народното събрание нещата са доста по-зле и това, което слушахме от ораторите, граничи с нелепостта. Ако човек се върне обратно в историята на Наполеоновците и пътешествениците, ще види, че Франция е била доста наясно какво население живее в Егейска и Вардарска Македония. По нашите земи са минавали пътешественици като Ламартин, Бланки, Иван дьо Вестин и други Едва ли можем да забравим и писанията на Огюст Дозон, Густав Шлюмберже, Луй Леже, Анри Пози, Виктор Берар, Пол Анри д`Естурнел дьо Констан, Леон Ламуш, Андре Мазон, Жан Жорес, Жорж Десбон, Жюстен Годар и др.Правилното отношение на Франция по Македонския въпрос обаче продължава до включването на България в Първата международна война на страната на Германия, Австро-Унгария и на Турция. До есента на 1915 година Франция натиска Сърбия да ни върне Безспорната зона в Македония. След това към този момент Париж заема антибългарска позиция и френските войски водят война с нас на Македонския фронт, командвани от военачалник Сарай, а по-късно от Франше Д`Епре и пробивът на Добро поле го правят точно те. Излизането от войната и капитулацията ни са признати от френския командващ Източните армии в Солун в края на септември 1918 година От тогава нататък ние не можем да разчитаме на Франция за Македонския въпрос. Тя, която допреди е твърдяла, че в Македония живеят най-вече българи, към този момент застава на страната на поробителите на македонските българи. За интервала от началото на ХХ век и до ден сегашен най-сериозният извор за българския темперамент на популацията и за революционната му организация в Македония са Френските жълти книги с дипломатически документи, издадени от външния министър на Франция Теофил Делкасе. След Първата международна война българска Македония е предадена в ръцете на Сърбия и на Гърция. Трябва да си напомним и различен значим случай. При сключването на Ньойския контракт решаваща дума за страната ни още веднъж има Франция, подкрепена от Англия и Италия. Един от държавниците ѝ, Жорж Клемансо, който по време на Илинденско-Преображенското въстание, а и по-късно написа, че в Македония живеят българи, има решаващата дума при налагането на Ньойския диктат. Френската ненавист стартира от есента на 1915 година, когато страната ни става съдружник с Германия и Австро-Унгария. В Ньойския контракт даже няма решение за Западна Тракия, която до Парижката конференция е в границите на България. След войната тя се назовава Междусъюзническа Тракия и е под ръководството на Франция, която я предава на Гърция. Едва ли през днешния ден би трябвало да разчитаме, че Франция и Европейски Съюз ще съумее да отстои историческата истина за Македония, откакто не я познава. Независимо от това, какво е решил обаче нашият парламент, всичко зависи и от решението на Скопие, а към този момент сигналите от там са, меко казано, отрицателни.

- Това може ли да се дефинира като изменничество на българските ползи, както някои от обединенията към този момент квалифицираха поддръжката на френското предложение?

- Едва ли можем да приказваме за изменничество, що се касае за непросветеност и непознаване на обстоятелствата от нашите народни представители. Ако в миналото е имало изменничество на българските ползи, то това на първо време се случва в Македония, когато тамошните българи станаха македонци, кои принудително, кои непринудено. Отново наблягам, че френските пътешественици, картографи, фолклористи, историци и вестникари в предишното не са писали за македонски народ, а за български. Днешните хора към Вардара приказват и се държат несъответстващо, без връзка с историческата истина, като се има поради, че огромна част от документите по Македонския въпрос е оповестена и в Скопие. А това, че и нашите политици не четат, е различен въпрос. Ние желаеме от Скопие да оправят лъжите в техните учебници, а като погледнем нашите, се вижда че и те не са кой знае какъв брой по-добри. Нещата не са толкоз елементарни.

- Изненадва ли ви държанието на някои от партиите в Народното събрание в последните дни, които гласоподаваха против документа от Париж?

- Българска социалистическа партия не поддържа френското предложение, като се знае „ столетницата “ на коя партия е правоприемник и от къде произлиза. За Има Такъв Народ не ми се разяснява – там некомпетентността и грандоманията е безгранична. Дори един от депутатите разправяше, че това, което ставало с митингите в София, било прелом. По принцип преврати вършат не ръководещите, а опозицията. Може би един ден някой ловко пишещ ще седне и ще събере бисерите от Народното събрание, съществено конкуриращи кандидатстудентските. Близо 40 година съм работил в българските архиви. От тези умници в Народното събрание нито един не съм видял да влезе даже в кафенето на архивите, а камо ли да е чел нещо, да не приказваме, че не познават хилядите страници с оповестени достоверни документи по Македонския въпрос!

- По-бързото приемане на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз няма ли обаче да обезврежда съветското въздействие?

- Това е следващата нелепост. Част от страните на така наречен Западни Балкани като Северна Македония и Албания са членове на НАТО. За какво съветско въздействие може да се приказва? Кремъл несъмнено има своите ползи и си ги пази както откри за добре. Но да напомня, че неотдавна Балканите блокираха въздушното си пространство за Русия. Как им е хрумнало, че ще отстраняват сходно кремълско въздействие, което е най-силно сега в Сърбия, която не припира чак толкоз да влиза в НАТО или в Европейски Съюз.

- Имаше ли напън над България да гласоподава оферти от Париж вид за решение на казуса с договарянията на РСМ за участие в Европейски Съюз?

- Това даже публично беше прието от френския президент, а и от нашите ръководещи. Явно е, че има сериозен и политически, и стопански напън, защото в последно време страната ни се изредиха да я посещават какви ли не европейски и американски представители. Когато преди време учехме история в Университета, икономическият фактор постоянно беше определящ. Явно и през днешния ден нищо не се е трансформирало и не е значима единствено политиката. Въпросът с парите и през днешния ден е настоящ – или ще слушате, или ще ви спрем финансирането. Интересното е, че от българска страна се одобри с лека ръка това френско предложение, а в това време ние нямахме никакви условия към Европейски Съюз, който ни натиска. В случая можеше да се реши въпросът за шенгенското пространство, да вземем за пример, както и доста други неща.

- Подобен документ, който се гласоподава в Народното събрание, доколко подсигурява, че Северна Македония ще извърши изискванията по контракта, който е подписала с България и за какво Европейски Съюз бърза толкоз доста за Западните Балкани?

- Това френско предложение по никакъв метод не може да задължи Скопие да извърши изискванията, колкото и да са половинчати. Нашата информация е може би много лимитирана. Виждаме обаче изказванията, дейностите и митингите в Скопие против страната ни както от ръководещите, по този начин и от опозиционната ВМРО-ДПМН. Последното изявление беше, че френското предложение щяло да докара до българизация на Северна Македония. В Скопие започнаха да се чуват и гласове против Еманюел Макрон. Нещата въобще не са оптимистични и България не трябваше да приема френското предложение без съществени гаранции. Франция не е единствената страна, която бърза да одобри Северна Македония и Албания в Европейски Съюз. Ако си спомняте, Германия действаше по същия метод. Явно има някакво съревнование в Европейски Съюз кой ще причисли повече членове, както бяха преди време социалистическите надпревари кой ще свърши повече работа. Последно Украйна и Молдова ще стават претенденти за членки на Европейски Съюз, в което няма нищо неприятно. Особено в Молдова огромна част от популацията е с румънски корени и паспорти, само че не го крие, за разлика от нашите западни съседи, които се пробват да не помнят българския си генезис. България още веднъж остана сама, както е било от Междусъюзническата война насам и никой не я пази по Македонския въпрос. След Париж председателството в Европейски Съюз се поема от Прага. Ние не можем да разчитаме, че Чехия ще отстоява истината по Македонския въпрос, още повече, че там излиза забележителна по размер литература в отбрана на македонските неистини. Чешката позиция за страната ни ще бъде може би още по-проблемна в сравнение с е френската. Не знам по какъв начин ще повлияем на света, откакто ние не можем да наваксаме даже това, което беше направено до 1989 година България е сама по извънредно сериозен въпрос, макар че страната ни е водила толкоз доста войни за тази Македония и всичките ни национални произшествия са вследствие на нерешения Македонски въпрос. Нашата агитация е доста слаба - и в предишното, и в този момент, и не можем да я съпоставяме с тамошната, за която очевидно се отделят доста средства. Този въпрос скоро няма да завърши, без значение по какъв начин се е произнесъл нашият парламент или какво ни постановат от Европейски Съюз. България е закъсняла доста и не виждам по какъв начин може да наваксаме.