Депутатите се заеха с промените в Конституцията
Депутатите гледат на второ четене плана за промени в Конституцията. Бившият правосъден министър, сегашен народен представител от парламентарната група на ПП-ДБ и член на Комисията по конституционни въпроси Надежда Йорданова показа измененията и редакциите в Основния закон.
Малко преди този момент пленарната зала в Партийния дом напуснаха парламентарните групи на " Възраждане " и " ИТН ", а в нея останаха представителите на сглобката - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Единствената опозиционна партия, която остана в зала е Българска социалистическа партия.
В плана за промени в Основния закон е записано, че се връща пълномощието на президента да освобождава и да назначава ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. То бе отстранено в първия вид, само че след рецензии и мнения остана. Приет бе текст, съгласно който в случай че няма декрет на президента за назначението на ръководителите на Върховен административен съд, Върховен касационен съд и основния прокурор в 7-дневен период, решението за избора се обнародва автоматизирано и влиза в действие.
Служебните министър председатели ще се избират всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. Ограничения в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани в закон.
Запазва се методическото управление на обвиняването.
Окончателно Висш съдебен съвет ще бъде разграничен на две- прокурорски и съдийски съвет. Квотите в тях ще се запазят по този начин, както е по план, с цел да се подсигурява съдийската самостоятелност. В новия Висш съдебен съвет ще има 15 членове - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, 8 определени от съдиите и 5 от Народното събрание. В прокурорския съвет влизат 10 членове - основният прокурор, двама определени от прокурорите, един от следователите и шест от Народното събрание. Мандатите и на двата съвета ще са от по 4 години.
Сегашният състав на Висш съдебен съвет ще продължи да работи най-малко още девет месеца, макар че е с изминал мандат. Общо заседание ще наследи пленума на Висш съдебен съвет. Неговите пълномощия ще се лимитират до решение единствено на някои въпроси. Главният прокурор и правосъдният министър ще останат в това заседание, само че няма да имат право на глас. Мандатът на основния прокурор става 5 години, а на ръководителите на висшите съдилища - седем.
ВКП и ВАП се закриват и на тяхно място ще има единствено Върховна прокуратура. Също по този начин ще отпадне опцията прокуратурата да прави инспекции във всички администрации, само че пък ще бъде непокътнато правото й да нападна административни актове.
Съдебният инспекторат ще остане в сегашната си форма.
Хора с двойно поданство ще могат да стават депутати. Запазва се концепцията Народното събрание да не се разпуска при неспособност за съставяне на кабинет, а нови избори се създават не по-късно от месец преди приключването на периода на пълномощията на настоящия парламент.
Въвежда се и самостоятелната конституционна тъжба. Така жители ще могат да сезират Конституционен съд, само че филтър ще са съдилищата.
Остава датата на националния ни празник - 3 март.
Малко преди този момент пленарната зала в Партийния дом напуснаха парламентарните групи на " Възраждане " и " ИТН ", а в нея останаха представителите на сглобката - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Единствената опозиционна партия, която остана в зала е Българска социалистическа партия.
В плана за промени в Основния закон е записано, че се връща пълномощието на президента да освобождава и да назначава ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. То бе отстранено в първия вид, само че след рецензии и мнения остана. Приет бе текст, съгласно който в случай че няма декрет на президента за назначението на ръководителите на Върховен административен съд, Върховен касационен съд и основния прокурор в 7-дневен период, решението за избора се обнародва автоматизирано и влиза в действие.
Служебните министър председатели ще се избират всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. Ограничения в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани в закон.
Запазва се методическото управление на обвиняването.
Окончателно Висш съдебен съвет ще бъде разграничен на две- прокурорски и съдийски съвет. Квотите в тях ще се запазят по този начин, както е по план, с цел да се подсигурява съдийската самостоятелност. В новия Висш съдебен съвет ще има 15 членове - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, 8 определени от съдиите и 5 от Народното събрание. В прокурорския съвет влизат 10 членове - основният прокурор, двама определени от прокурорите, един от следователите и шест от Народното събрание. Мандатите и на двата съвета ще са от по 4 години.
Сегашният състав на Висш съдебен съвет ще продължи да работи най-малко още девет месеца, макар че е с изминал мандат. Общо заседание ще наследи пленума на Висш съдебен съвет. Неговите пълномощия ще се лимитират до решение единствено на някои въпроси. Главният прокурор и правосъдният министър ще останат в това заседание, само че няма да имат право на глас. Мандатът на основния прокурор става 5 години, а на ръководителите на висшите съдилища - седем.
ВКП и ВАП се закриват и на тяхно място ще има единствено Върховна прокуратура. Също по този начин ще отпадне опцията прокуратурата да прави инспекции във всички администрации, само че пък ще бъде непокътнато правото й да нападна административни актове.
Съдебният инспекторат ще остане в сегашната си форма.
Хора с двойно поданство ще могат да стават депутати. Запазва се концепцията Народното събрание да не се разпуска при неспособност за съставяне на кабинет, а нови избори се създават не по-късно от месец преди приключването на периода на пълномощията на настоящия парламент.
Въвежда се и самостоятелната конституционна тъжба. Така жители ще могат да сезират Конституционен съд, само че филтър ще са съдилищата.
Остава датата на националния ни празник - 3 март.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ