Депутати от управляващата коалиция изразиха различно мнение относно възможността за

Депутати от ръководещата коалиция показаха друго мнение по отношение на опцията за приемането на страната ни в еврозоната от 1 януари 2024 година Пред публицисти в Народното събрание депутатите Любомир Каримански от ПГ „ ИТН “ (ИТН) и ръководител на парламентарната бюджетна комисия, и двамата му заместници - Венко Сабрутев от ПГ „ Продължаваме Промяната “ (ПП) и Румен Гечев от ПГ „ Българска социалистическа партия за България “ (БСП) разясниха тематиката пред публицисти преди началото на кръглата маса, отдадена на изгодите и рисковете от приемането на страната ни в еврозоната, организирина от бюджетната парламентарна комисия. Поводът за полемиката е признатият в края на предходната седмица от държавното управление действен проект за приемане на еврото от 1 януари 2024 година. Вижте още: Още в петък Каримански съобщи пред медиите, че проектът е признат макар неналичието на разбор, за какъвто се е договорила обединението. По тематиката за приемане на еврото са извършени и два експертни съдружни съвета, в които са взели участие представители на четирите партийни обединения от ръководещата коалиция - Политическа партия, Има Такъв Народ, Демократична България и Българска социалистическа партия за България. Именно въз основа на тях ръководителят на бюджетната комисия подсети на съдружните си сътрудници, че е била реализирана сделка Министерство на финансите да изготви прелиминарен разбор на изгодите и рисковете с въвеждането на еврото от 1 януари 2024 година, акцентира Каримански. Днес преди обед депутати, специалисти, икономисти, бизнесмени, някогашни финансови министри разясниха и тематиката за антиинфлационните ограничения на държавното управление, които бяха разисквани в понеделник на изключително съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Вижте още: Каримански не скри скептицизма си, че България няма огромен шансза за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 година Съвсем противоположна позиция изрази Венко Сабрутев, който акцентира, че датата е постижима. Румен Гечев не беше краен, само че изрази безпокойство, че ранното влизане на страната ни може да донесе отрицателни последствия. „ Проблемът за еврозоната не е инфлацията в България, защото тя е малко по-висока от междинната. Проблемът за България е, че ние имаме слаба конкурентоспособност, най-слабо развитата страна сме в Европейски Съюз и това ни слага в особени условия, защото няма по какъв начин общата парична политика на Европейски Съюз да бъде идентична – за развити и за едва развити страни “, изясни Гечев. По думите на Венко Сабрутев, ограниченията, които държавното управление предлага против инфлацията, са таргетирани и задоволително добре диференцирани. Любомир Каримански уточни, че няма задоволително ясна формулировка за уязвими групи и на база на тази формулировка да се приложат разнообразни ограничения. Той означи, че в годината, в която страните, които към този момент са приели еврото, инфлацията е спаднала по отношение на предходната, а втората година след приемането на еврото, се е задържала на равнището от първата година. Сиреч - това, че има по-висока инфлация, не би следвало да бъде проблем за стопанската система като цяло, съобщи ръководителят на бюджетната парламентарна комисия. Това, което ние би трябвало да създадем като страна в този миг е да капитализираме процеса по осъществяване на уговорките за приемане на еврото, съобщи Сабрутев. Ние виждаме, че инфлацията е в цяла Европа, тъй че би трябвало да имаме разбирането на нашите европейски сътрудници, добави депутатът по отношение на невъзможността за осъществяването на този аршин от страна на България за участие в еврозоната. В хода на полемиката заместник-председателят на ПГ Движение за права и свободи Йордан Цонев и заместник-председател на бюджетната комисия означи, че в залата са петима някогашни министри на финансите, а актуалният го няма. Скандално е, тъй като цялата тази материя касае най-вече него, акцентира депутатът. Акценти от полемиката Цветан Симеонов, ръководител на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП): Ако в България след присъединението към еврото има инфлация, главният фактор няма да бъде присъединението към еврото. Повече от 25 години БТПП следи по какъв начин върви въвеждането на еврото и предходната година е направено изследване, което палатата те е оповестила. През 2002 година осем страни са се включили към еврозоната и в нито в една от страните инфлацията в годината на присъединението не е била по-висока от годината преди присъединението, а инфлацията след годината на присъединението на никое място не е била по-висока от тази в годината на присъединението. Най-голямото терзание на бизнесмените е натискът за нарастване на заплатите. Това, което би трябвало да се направи, е една акция за тези обстоятелства, които са се случили след въвеждането на еврото в предходните страни, включили се към Еврозоната, и те да станат известни на обществото. Димитър Радев, шеф на Българска народна банка: Вероятността една страна да катастрофира стопански е по-голяма, в случай че е в периферията на Европейски Съюз, в сравнение с в еврозоната. Предимството да бъдеш в еврозоната е, че изключително след световната финансова рецесия и рецесията в Гърция еврозоната построи и продължава да построява механизми за предварителна защита и отбрана против сходни рецесии. Еврозоната, обаче, не може да бъде сурогат за добра макроикономическа политика. България би трябвало да се причисли към ядрото на Европейски Съюз, където се взимат най-важните решения, или да остане в периферията на Европейски Съюз, където се намираме сега и където тези решения се свеждат за осъществяване За мен, най-малко на база на опита и знанията, които имам, този въпрос е риторичен. Риторичен е също по този начин и въпросът по кое време това нещо да стане. При днешната геополитическа обстановка за мен разумният отговор е в този момент или допустимо най-скоро, а не след пет или 10 години. Радев предложи да се направи по-прецизна оценка на икономическите критерии за еврозоната за задачите на присъединение към еврозоната. Дефицитът се мери на начислена, а не на касова основа. Между двете величини има разлика и в нашия случай, изключително за тази година, тази разлика не е пренебрежимо дребна. Най-спорният и несъмнено най-труден за осъществяване е критерият за инфлацията, който се мери на база на средногодишната инфлация, измерена от Евростат, по хармонизирания показател на потребителските цени от 1 май до 30 април на идната година. Т.е. в случай че ние преглеждаме присъединяване на България в еврозоната с небосвод 1 януари 2024 година, при нас инфлацията ще се мери от 1 май т.г. до 30 април идната година. Колкото и сложен да изгледа въпросът с инфлацията, той не би трябвало да ни откаже от това, което имаме като проект. Фискалните критерии при същия небосвод 1 януари 2024 година ще се мерят на база на осъществяването на бюджета за 2022 година По отношение на дълга като % от Брутният вътрешен продукт нямаме потребност от облекчено отнасяне, а дефицитът ще бъде обект на облекчено отнасяне. Най-близкият образец до България е Хърватия, която съвсем несъмнено към този момент ще стане 20-ия член на Еврозоната на 1 януари 2023 година Ако се съпоставят икономическите разбори, в това число по осъществяване на номиналните критерии, може да се направи осведомено резюме, че България и Хърватия не се намират в кардинално друга позиция по отношение на еврозоната, само че разликата е, че Хърватия показва доста явен и мощен политически ангажимент към процеса. Калин Христов, подуправител на Българска народна банка: Има голям риск за нахлуване в инфлационна серпантина, по тази причина би трябвало да се ползват таргетирани ограничения за най-уязвимите групи в обществото, а не за механично използване на антиинфлационни ограничения. Трябва да се оказва помощ на тези, които са най-уязвими. Хората като мен нямат потребност от антиинфлационни ограничения. Световната история демонстрира, че висока инфлация се стопира с позитивни действителни лихви и криза. За да дефинираме политики и ограничения, ние би трябвало да разбираме нейната природа, а диагнозата на настоящата инфлация е, че ние имаме една от най-трудните за надзор, сложна за ръководство и сложна за угнетяване инфлация, сходна на тази, която е имало през 70-те години до началото на 80-те години. В световен мащаб тя е комбиниране на два фактора шокове, както ги назоваваме – световни фактори на предложение (цени, вериги на доставки, увеличение на разходите) и световно стесняване на работната мощ, изразяващо се в стесняване на предлагането на труд. И въпреки това - потрес на търсенето доста мощно и неустойчиво надуване на търсенето в резултат на неверна фискална и парична политика в главните стопански зони - Съединени американски щати и еврозоната. До 2030 година нашата работна мощ ще се свие с 10 процентни пункта. Доц. доктор Калоян Ганев, учител в СУ „ Климент Охридски “: Основният проблем е инфлацията, само че нямаме икономическа рецесия. Трябва да вършим политика не като за икономическа рецесия, а като за инфлационна конюнктура. Той предложи да се пазим от принос на вътрешните фактори върху инфлацията. Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система: Увеличаването на минимални работни заплати, пенсии, изключително пък възнагражденията на държавни чиновници и на народни представители, не би трябвало да продължава по този метод. Политиката, която би трябвало да се следва оттук насетне, е основаване на допустимо най-високата предвидимост и на най-дългосрочната непоклатимост на процесите в стопанската система, което значи да не се пипат разноски, да не се помпат хонорари, да се продължат всички вероятни контракти, които работят в стопанската система - от концесиите на плажа на Обзор до минните концесии.