Форум Фермата 2025“: Как ще изглежда подпомагането на земеделието в ЕС след 2026
На 4 декември 2025 година в Стара Загора се организира годишния конгрес „ Фермата “, проведен от списание Enterprise. За следващ път събитието събра над 150 участника представители на земеделската общественост с основни представители на администрацията и финансовия бранш, с цел да обсъдят визията за селското стопанство, опциите за финансиране, нормативните провокации, приемането на еврото и други тематики.
Мария Христова, основен специалист дирекция “Развитие на селските региони ”, Министерство на земеделието и храните, показа предлагането на Европейската комисия (ЕК) за промяна на финансирането на земеделието в програмния интервал 2028-2034 година
Тя изясни, че се трансформира логиката на финансиране на земеделието от Европейска комисия, както и че България пази противоположна позиция – че бюджетът за земеделие не би трябвало да се конкурира с другите политики на Европейския съюз (ЕС).
Комисията предлага земеделието да се финансира от първото направление на многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз – за икономическо, обществено и териториално доближаване, селско стопанство, разцвет и сигурност на селските и морските региони. Бюджетът на европейско равнище е в размер на 295,7 милиарда евро.
Земеделските фондове се планува да се обединят в един инструмент – народен фонд за партньорство. Държавите ще работят по национални рекомендации по Общата селскостопанска политика според характерни цели, свързани с Общата селскостопанска политика. Плащанията ще зависят от осъществяването на заложените цели и знаци.
Агроекологичните и климатични дейности заместват еко схемите и агроекологичните задължения, изясни Мария Христова. Предвиждат се заплащания за компенсиране на загуби от земеделие в региони с естествени или други характерни ограничавания, заплащания за компенсиране на аграрни и горски стопани за спомагателни разноски и загуби на приход, произлизащи от спазването на наложителни условия по директивите за природозащита, инструмент за ръководство на риска, поддръжка за вложения в резистентност, нововъведения, за възобновяване след естествени бедствия, за млади фермери, за започване на бизнес в селските региони и др.
Цветомира Стайкова, част от екипа на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), показа настоящите интервенции от Стратегическия проект за развиването на земеделието и селските региони за интервала 2023-2027 година Тя акцентира на схемите за преправка на аграрни артикули и вложения в аграрни стопанства.
Допустимите претенденти са аграрни стопани – физически и юридически лица, регистрирани като аграрни стопани от най-малко 24 месеца, с приходи от земеделие и най-малък стопански размер на стопанството, измерен в общоприет индустриален размер, над 8 хиляди евро. Допустими претенденти са и групи и организации на производители, приети в бранша, с доход от продажба на селскостопански артикули или модифицирани селскостопански артикули, и/или получена обществена финансова помощ за продажбата на артикули за настоящата или миналата година.
Общият бюджет на интервенциите е на стойност съвсем 378,5 млн. лв., от които три четвърти, или съвсем 283,9 млн. лв., са ориентирани към чувствителни браншове.
Тя уточни, че оптималният размер на допустимите разноски за един план е 1 млн. евро без Данък добавена стойност. Максималният размер на допустимите разноски за вложения в земеделска техника е до 450 хиляди евро. Подпомагането е до 50% от общата сума за инвестицията, като за сензитивните браншове този дял е повишен до 60%, а за групи и организации на производители – 65%.
Допустими за подкрепяне са вложения за надвишаване условията за хуманно отношение към животните, в земеделска техника и профилирани аграрни транспортни средства (напр. цистерни за мляко, хладилно съоръжение и т.н.), проектантски и консултатски разноски по плана.
Недопустими са заплащания в брой, осъществени разноски преди подаването на заявката за подкрепяне, закупуване на транспортни и транспортни средства, които нямат отношение към активността, разноски за мобилни/преместваеми съоръжения за произвеждане и/или предпазване на сила от ВЕИ, за земя и здания.
Васил Василев, Strategic Lead Sales SBB, Пощенска банка, показа опциите за финансиране на аграрни производители от банката. Банката финансира покупки на здания и активи, осъществяване на капиталови планове, покупка на семена, торове, препарати, горива, съфинансиране при реализиране на утвърдени европейски планове, оборотни средства за покриване на настоящи разноски, закупуване на земеделска земя и др.
Гергана Калинова, шеф отдел „ Инвестиционна и стартова поддръжка за бизнеса “, д-я „ Развитие на селските региони “, Министерство на земеделието и храните, показа индикативната годишна работна стратегия на Програмата за развиване на селските региони (ПРСР) за 2026 г.
През януари отваря приемът за преправка за селскостопански артикули, през март-април – за възобновяване след естествени бедствия и вложения в предварителна защита на естествени бедствия, през септември – за вложения в съществени услуги и дребна инфраструктура в селските региони, а през октомври-декември – стартова помощ за млади аграрни стопани и подпомагането за дребни стопанства, изясни тя.
Финансирате се 50% от допустимите разноски по планове за преправка, а до 10% е спомагателната помощ за чувствителни браншове.
За вложения в съществени услуги в селските региони може да се финансират до 100% от разноските за един план, като разноските за един план са до 3 млн. евро.
Стартовата помощ за млади аграрни стопани е до 40 хиляди евро, а за доста дребните стопанства – 20 хиляди евро.
Елена Цонева, основен специалист, дирекция „ Директни заплащания “, Министерство на земеделието и храните, показа Кампания 2026 за директните заплащания. Тя уточни, че за акция 2025 са декларирани съвсем 1,2 млн. животни, над 3,8 млн. ха площи, над 62,8 хиляди ферми, а бюджетът възлиза на повече от 825,5 млн. евро. Увеличава се доста ползата към екосхемите – декларираните площи са със 73% повече по схемата за биологично земеделие, да вземем за пример, сподели Елена Цонева.
Тя разяснява и предлагането на Европейска комисия за опростяване на Общата селскостопанска политика за настоящия програмен интервал, което се почиства сега и следва да бъде оповестено публично през декември. За идващия програмен интервал тя разяснява, че обвързаната поддръжка се планува да се дава на браншове в усложнение и да се изплаща на хектар или брой животно.
Елена Цонева уточни, че България пази позицията да се резервира характера на Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз за интервала 2028-2034 година, да има два стълба на подкрепяне с задоволителен бюджет, както и да не се съфинансират от страните директните заплащания. България предлага също по този начин по преценка на страните да се ползва намаляването на заплащанията и тавана на заплащанията, както и изключването на фермерите пенсионери от подпомагането.
Ангел Банев, шеф отдел „ Биологични и агроекологични заплащания “, Държавен фонд „ Земеделие “, приключи конференцията с агроекологичните и биологични интервенции за Кампания 2026. Той показа интервенцията за опазването на локални породи, интервенцията за подпомагането на преносимото пчеларство, практиките за сезонна паша, интервенциите за прекосяване към биологично растениевъдство с 3-годишен ангажимент, за биологично пчеларство.
Нова намеса за Кампания 2026 е насърчаването на практиките за консервационни обработки за стабилно ръководство на почвите с тригодишен ангажимент. Нови са и интервенциите за консервационно земеделие и биологично отглеждане на животни.




