Делят децата 50/50 при развод
Депутати от ГЕРБ-СДС, “Възраждане ” и Има Такъв Народ внесоха фрапантни промени в Семейния кодекс
Споделеното родителство става най-малко “127 дни на годишна база ”
Усещане за фамилна среда
Нови правила за споделено родителство след бракоразвод влизат в Семейния кодекс с промени, които депутати от ГЕРБ-СДС, “Възраждане ” и Има Такъв Народ внесоха в Народното събрание в последния работен ден преди ваканцията си за Коледа посредством тях децата ще би трябвало да живеят и при двамата родители. Юристи с дълготраен опит в гражданското право и с процедура при законодателни начинания разясниха пред “Труд news ”, че в огромната си част предложенията за изменение на Семейния кодекс ще основат още повече проблеми при бракоразводните каузи, ще забавят правосъдните решения по обособените проблеми, а има хипотези и за нарушение ползите на децата.
В трите законопроекта липсва детайлно определение за “споделено родителство ”, само че в част от текстовете се фискират наложителни периоди, които съдът би трябвало да постанови за децата да живеят при другия родител.
Предложенията на ГЕРБ-СДС са с причините, че с измененията ще се резервира “усещането на децата за фамилна среда ”, а родителите ще могат сами да поделят правата за развъждане на децата си при положение на бракоразвод. Всеки спор за пътешестване в чужбина ще се взема решение от съда.
От Има Такъв Народ оферират времето да е “127 дни на годишна база ”, даже презумпцията за споделеното родителство да се обори. А в случай че по каквато и да е причина детето не прекара избраното време със съответния родител, последният да не дължи прехрана за съответния месец. Хората на Слави Трифонов обаче пишат още, че в случай че повода за неспазването на режима е в родителя, то той ще дължи двойна месечна прехрана.
От “Възраждане ” фиксират най-малък интервал от 10 дни за виждане на родител и дете в месеца, което за година е 120 дни. Бракоразводни юристи разясниха пред “Труд news ”, че сходен график би бил комплициран за детето, в случай че е в учебна възраст. “Ако родителят с родителските права живее в “Младост 4 ” с детето, а другият родител - в Люлин, то най-малко 2 пъти в месеца за по няколко дни хлапето ще би трябвало да пътува по-дълго до учебно заведение и в работните дни ”, дадоха образец адвокати. И допълниха, че казусът става още по-сериозен, в случай че след развода родителите живеят в разнообразни градове, примерно в София и в Пловдив.
От Има Такъв Народ имат ексцентрично предложение и за дистанциите - в случай че се промени дистанцията на местоживеене на детето в друго обитаемо място, което е над 100 км от предходното му местопребиваване, то другият родител може да възрази и съдът е задължен незабавно да разпореди връщането на детето в мястото, където е живяло. Ако този текст влезе в действие, то проблем след развода “майката е в София, а бащата - в Пловдив ” може и да няма, тъй като дистанцията е малко над 140 км. И родителят с детето ще би трябвало да желае единодушието на някогашния си брачен партньор.
Сред особените оферти на Има Такъв Народ са и промени в Граждански процесуален кодекс, където първо правосъдно произвеждане по юридически спор сред родителите не се приключва до навършването на 18 години на детето и всички следващи правни разногласия, свързани с детето се преглеждат в границите на това произвеждане.
В Наказателния кодекс също се оферират промени, като вместо “до 6 месеца отнемане от независимост ”, наказването за неспазено правосъдно решение по наставнически права да е “до 5 години ”.
Адвокат Петър Николов: Детето не е движимост, нито бродяга
Даниела Фархи,
Труд news, Варна
При бъдещи промени в Семейния кодекс законодателите първо би трябвало да основат ефикасен механизъм за осъществяване на правосъдните решения по отношение на режима на персонални връзки и да слагат в центъра ползите на детето, а не на родителите.
Спорове и сега съдът преценява кое е най-хубаво за детето, само че и подрастващи на 5-6 година под давление на близки могат да откажат да се видят с единия си родител и по този начин избраният режим да не бъде спазен. Промяната му също става постепенно, само че и законовите корекции не трябва да са внезапни, а да дават опция за самостоятелен метод.
Адвокат Николов изясни, че не е осведомен детайлно с трите законопроекта, само че изрично не приема концепцията при спор за наставнически права детето да прекарва не по-малко от 127 дни годишно, с който и да е от родителите си. “Това е неизпълнимо изискване. Ако детето върви на учебно заведение или градина, а родителите не живеят в един и същи град и даже квартал, няма по какъв начин да се обезпечат нужните му условия. Детето не е движимост, нито бродяга. Дори да приемем, че ще е при единия родител през всички ваканции и почивни дни, то тогава другият е ощетен, тъй като няма да има време да поддържа връзка с детето си, с изключение на да извършва всекидневните си отговорности ”, разяснява Николов. Според него, когато разграничените двойки са в положителни връзки, те сами си уголемяват обсега на наложения от съда режим и назад. Има случаи, в които поотраснали деца не желаят да виждат единия си родител, тъй като не са удовлетворени от държанието му, а той влиза в ролята на жертва. “Всеки случай е друг и не може принудително да се дефинира даден режим. Такова изискване не е извлечено от практиката и единствено ще усили фамилните войни ”, счита Петър Николов.
Карло Луканов*, посредник: И медът е доста потребен, само че става токсичен, в случай че прекалиш
Няма нищо по-добро от това и след бракоразвод децата да продължат да имат и двамата си родители. Това е повода да настояваме за споделено родителство при оборима хипотеза. Обозрима, тъй като всеки, когато счита, че в съответния случай няма да работи добре може да възрази пред съда и в случай че съдът реши, няма да има споделено родителство, а различен вид.
Споделеното родителство има два аспекта - първият е юридическо споделено родителство или властта да се вземат значими решения. На първо място е местоживеене на детето, избор на учебно заведение, изповедание, лекуване, когато се постанова планувано лекуване, избор на персонален доктор, извънкласни занимания. Ежедневните решения всеки родител ги взема, когато детето е при него.
Вторият аспект е физическото споделено родителство- времето, което детето прекарва с всеки един от родителите си. Заблуда е, че би трябвало да е 50:50. Приема се, че има споделено родителство когато детето е с всеки от родителите си най-малко 1/3 от времето. Всичко сред 1/3 и 50% е споделено родителство. Хубавото на споделеното родителство е, че има доста разновидности да се практикува. Като се стартира от 2 на два дни когато хората работят на смени -на мен като посредник ми се е случвало. Може да бъде седмица на седмица, 15/15 дни. Някои хора практикуват така наречен “нестинг ” (от гнездо). При този вид би трябвало да има три жилища. Детето остава в фамилното жилище, с цел да не се мести. Местят се родителите. Примерно, едната седмица единият родител живее с детето, а другата седмица - другият родител. Хубавото е, че всяка двойка може да си избере вид, който е най-подходящ за нейния случай.
Споделеното родителство ще е мъчно, в случай че родителите са в разнообразни градове. Това би означавало през по-голямата част лятото и ваканциите детето да е при този, при който не живее непрекъснато. Има процедура на Върховен касационен съд за географската раздалеченост, която споделя, че режимът би трябвало да е подобен, че родителят би трябвало по-рядко да вижда детето, само че за по-дълги интервали. Това ще е мъчно, само че концепцията е да накара родителите да се спогаждат.
Споделеното родителство не панацея, И това е потвърдено в страните, където от 20 години се практикува. Но текстовете в Семейния кодекс би трябвало да са доста прецизни, тъй като и медът е доста потребен, само че в случай че прекалиш, може да се отровиш.
(Карло Луканов е посредник и към фондация „ За споделено родителство ”)
Ивайло Василев, лекар по гражданско и фамилно право, пред “Труд news ”: Родителите и децата не се нуждаят от " сурвакане ", а от бързо и дейно правораздаване
Промени в Семейния кодекс би трябвало да се вършат доста деликатно, доста премислено, надлежно при съществено координиране както с представители от правосъдната процедура, по този начин и с представители на правната доктрина. Има теоретични структури, които са заложени в българското право, които съществуват от десетилетия. От тази позиция обществото ни е контролирано, и родителите и децата, и правораздавателните органи се преценяват с тези структури, които в годините са се построили посредством голям брой насъбрана правосъдна процедура. Респективно по този начин се основава и предвидимост, по тази причина и моята позиция е, че преди да се оферират промени, те би трябвало да са минали през една социална полемика. Едва по-късно може да се приказва за едно добре премислено решение, което да бъде поднесено под формата на законодателна самодейност.
Настоящите законопроекти за изменение на Семейния кодекс са препоръчани малко преждевременно и в случай че се стигне до гласоподаване в пленарна зала, би било хубаво да се употребява рационално и рационално времето сред първо и второ четене за прецизиране на текстовете. Трябва да се потърси експертното мнение на съдии и юристи. Това са лицата, които се сблъскват в практиката си с проблематиката, препоръчана от народните представители на нашето внимание. Имайте поради, че това е доста сериозна проблематика и основава доста главоболия за родителите и децата. Според мен основен миг във всички законопроекти е точно този: Без ефикасни наказания при несъблюдение на обвързване на родител е невероятно предлаганите оферти за изменение и допълнение на Семеен кодекс да се окачествят като положителни в предлагания вид.
Родителите и децата не се нуждаят от “сурвакане ” по Коледните празници, а от бързо и дейно правораздаване, което да е обезпечено от закона!
Из предложенията на парламентарните групи за промени в Семейния кодекс
ГЕРБ-СДС: Съдът постановява взаимното практикуване на родителските права и разногласията за пътешестване
Чл. 59 (1) При бракоразвод съпрузите по общо единодушие вземат решение въпросите по отношение на развъждането и възпитанието на ненавършилите пълноправие деца от брака в техен интерес. Споразумение може да се реализира и за взаимно практикуване на родителските права, като в този случай съпрузите би трябвало да предложат съответни ограничения за разпределение на практикуване на родителските права. Споразумението може да бъде реализирано при всяко състояние на делото, в това число и със съдействието на посредник. Съдът утвърждава съглашението.
(2)Ако не се реализира съглашение по ал.1, съдът служебно дефинира местоживеенето на децата, на кого от родителите се дава упражняването на родителските права, дефинира ограниченията по отношение на упражняването на тези права, включително Пътуването на децата в чужбина и издаването на персонални документи за това, както и режима на персоналните връзки сред децата и родителите, и издръжката на децата. Когато и двамата родители желаят да упражняват родителските права, съдът може да постанови взаимното им практикуване, като дефинира съответни ограничения за всеки родител.
Чл. 127 а (1) Когато въпросите, свързани с пътешестване на дете в чужбина и издаването на персонални документи за това не са уредени по Семеен кодекс и родителите не реализиран единодушие, разногласието сред тях се взема решение от районния съд по сегашния адрес на детето.
Възраждане: Минималният интервал на месец за родител е 10 дни с децата, избрани по последователност от съда
Чл. 59, алинея 3 Определянето на режима на персоналните връзки сред родителите и децата включва установяване на интервал или на дни, в които родителят, който не упражнява родителските права, може да вижда и взема всяко дете, в това число през учебните ваканции, формалните празници и персоналните празници, както и по друго време. Минималният интервал или дни за месеца, в които този родител има право да взима и вижда децата е 10 календарни дни в съответния месец, избрани в последователност по преценка на съда, съгласно ползите на детето и отчитайки ваканциите, формалните и персоналните празници на детето.
Има Такъв Народ: Детето е при всеки от родителите не по-малко от 127 дни за година и живее до 100 км от другия родител
Чл. 59 (5) 2. За пребивавания в чужбина за повече от 1 месец, съдът издава позволение, в случай че родителят, който желае да изведе детето предложи задоволителни гаранции за реализиране на правото на детето на постоянни персонални контакти с другия родител, както и за връщането на детето на територията на Република България. Гаранцията за връщане на детето от чужбина следва да е минимум в двоен размер на разноските за връщане на детето по Хагската спогодба за гражданските аспекти на интернационалното похищение на деца.
(6) Ранната детска възраст, огромната географска раздалеченост на местоживеенето на двамата родители и неразбирателството сред родителите, не са задоволителни условия за оборването на презумпцията за споделено родителство.
(7) Когато презумпцията за споделено родителство се обори, съдът разпределя времето на детето при всеки от родителите по този начин, че то да живее не по-малко от 127 дни на годишна база при всеки от родителите си, в случай че родителят не заплашва живота и здравето на детето.
Чл. 126 (6) При смяна на местоживеенето на детето в друго обитаемо място, което се намира на разстояние над 100 км от предходното му местопребиваване, за което не е обещано единодушие от единия родител, съдът е задължен да разпореди неотложно връщане на детето в мястото, където е живяло преди смяната на местоживеенето, в случай че това не е в негов интерес.
Споделеното родителство става най-малко “127 дни на годишна база ”
Усещане за фамилна среда
Нови правила за споделено родителство след бракоразвод влизат в Семейния кодекс с промени, които депутати от ГЕРБ-СДС, “Възраждане ” и Има Такъв Народ внесоха в Народното събрание в последния работен ден преди ваканцията си за Коледа посредством тях децата ще би трябвало да живеят и при двамата родители. Юристи с дълготраен опит в гражданското право и с процедура при законодателни начинания разясниха пред “Труд news ”, че в огромната си част предложенията за изменение на Семейния кодекс ще основат още повече проблеми при бракоразводните каузи, ще забавят правосъдните решения по обособените проблеми, а има хипотези и за нарушение ползите на децата.
В трите законопроекта липсва детайлно определение за “споделено родителство ”, само че в част от текстовете се фискират наложителни периоди, които съдът би трябвало да постанови за децата да живеят при другия родител.
Предложенията на ГЕРБ-СДС са с причините, че с измененията ще се резервира “усещането на децата за фамилна среда ”, а родителите ще могат сами да поделят правата за развъждане на децата си при положение на бракоразвод. Всеки спор за пътешестване в чужбина ще се взема решение от съда.
От Има Такъв Народ оферират времето да е “127 дни на годишна база ”, даже презумпцията за споделеното родителство да се обори. А в случай че по каквато и да е причина детето не прекара избраното време със съответния родител, последният да не дължи прехрана за съответния месец. Хората на Слави Трифонов обаче пишат още, че в случай че повода за неспазването на режима е в родителя, то той ще дължи двойна месечна прехрана.
От “Възраждане ” фиксират най-малък интервал от 10 дни за виждане на родител и дете в месеца, което за година е 120 дни. Бракоразводни юристи разясниха пред “Труд news ”, че сходен график би бил комплициран за детето, в случай че е в учебна възраст. “Ако родителят с родителските права живее в “Младост 4 ” с детето, а другият родител - в Люлин, то най-малко 2 пъти в месеца за по няколко дни хлапето ще би трябвало да пътува по-дълго до учебно заведение и в работните дни ”, дадоха образец адвокати. И допълниха, че казусът става още по-сериозен, в случай че след развода родителите живеят в разнообразни градове, примерно в София и в Пловдив.
От Има Такъв Народ имат ексцентрично предложение и за дистанциите - в случай че се промени дистанцията на местоживеене на детето в друго обитаемо място, което е над 100 км от предходното му местопребиваване, то другият родител може да възрази и съдът е задължен незабавно да разпореди връщането на детето в мястото, където е живяло. Ако този текст влезе в действие, то проблем след развода “майката е в София, а бащата - в Пловдив ” може и да няма, тъй като дистанцията е малко над 140 км. И родителят с детето ще би трябвало да желае единодушието на някогашния си брачен партньор.
Сред особените оферти на Има Такъв Народ са и промени в Граждански процесуален кодекс, където първо правосъдно произвеждане по юридически спор сред родителите не се приключва до навършването на 18 години на детето и всички следващи правни разногласия, свързани с детето се преглеждат в границите на това произвеждане.
В Наказателния кодекс също се оферират промени, като вместо “до 6 месеца отнемане от независимост ”, наказването за неспазено правосъдно решение по наставнически права да е “до 5 години ”.
Адвокат Петър Николов: Детето не е движимост, нито бродяга
Даниела Фархи,
Труд news, Варна
При бъдещи промени в Семейния кодекс законодателите първо би трябвало да основат ефикасен механизъм за осъществяване на правосъдните решения по отношение на режима на персонални връзки и да слагат в центъра ползите на детето, а не на родителите.
Спорове и сега съдът преценява кое е най-хубаво за детето, само че и подрастващи на 5-6 година под давление на близки могат да откажат да се видят с единия си родител и по този начин избраният режим да не бъде спазен. Промяната му също става постепенно, само че и законовите корекции не трябва да са внезапни, а да дават опция за самостоятелен метод.
Адвокат Николов изясни, че не е осведомен детайлно с трите законопроекта, само че изрично не приема концепцията при спор за наставнически права детето да прекарва не по-малко от 127 дни годишно, с който и да е от родителите си. “Това е неизпълнимо изискване. Ако детето върви на учебно заведение или градина, а родителите не живеят в един и същи град и даже квартал, няма по какъв начин да се обезпечат нужните му условия. Детето не е движимост, нито бродяга. Дори да приемем, че ще е при единия родител през всички ваканции и почивни дни, то тогава другият е ощетен, тъй като няма да има време да поддържа връзка с детето си, с изключение на да извършва всекидневните си отговорности ”, разяснява Николов. Според него, когато разграничените двойки са в положителни връзки, те сами си уголемяват обсега на наложения от съда режим и назад. Има случаи, в които поотраснали деца не желаят да виждат единия си родител, тъй като не са удовлетворени от държанието му, а той влиза в ролята на жертва. “Всеки случай е друг и не може принудително да се дефинира даден режим. Такова изискване не е извлечено от практиката и единствено ще усили фамилните войни ”, счита Петър Николов.
Карло Луканов*, посредник: И медът е доста потребен, само че става токсичен, в случай че прекалиш
Няма нищо по-добро от това и след бракоразвод децата да продължат да имат и двамата си родители. Това е повода да настояваме за споделено родителство при оборима хипотеза. Обозрима, тъй като всеки, когато счита, че в съответния случай няма да работи добре може да възрази пред съда и в случай че съдът реши, няма да има споделено родителство, а различен вид.
Споделеното родителство има два аспекта - първият е юридическо споделено родителство или властта да се вземат значими решения. На първо място е местоживеене на детето, избор на учебно заведение, изповедание, лекуване, когато се постанова планувано лекуване, избор на персонален доктор, извънкласни занимания. Ежедневните решения всеки родител ги взема, когато детето е при него.
Вторият аспект е физическото споделено родителство- времето, което детето прекарва с всеки един от родителите си. Заблуда е, че би трябвало да е 50:50. Приема се, че има споделено родителство когато детето е с всеки от родителите си най-малко 1/3 от времето. Всичко сред 1/3 и 50% е споделено родителство. Хубавото на споделеното родителство е, че има доста разновидности да се практикува. Като се стартира от 2 на два дни когато хората работят на смени -на мен като посредник ми се е случвало. Може да бъде седмица на седмица, 15/15 дни. Някои хора практикуват така наречен “нестинг ” (от гнездо). При този вид би трябвало да има три жилища. Детето остава в фамилното жилище, с цел да не се мести. Местят се родителите. Примерно, едната седмица единият родител живее с детето, а другата седмица - другият родител. Хубавото е, че всяка двойка може да си избере вид, който е най-подходящ за нейния случай.
Споделеното родителство ще е мъчно, в случай че родителите са в разнообразни градове. Това би означавало през по-голямата част лятото и ваканциите детето да е при този, при който не живее непрекъснато. Има процедура на Върховен касационен съд за географската раздалеченост, която споделя, че режимът би трябвало да е подобен, че родителят би трябвало по-рядко да вижда детето, само че за по-дълги интервали. Това ще е мъчно, само че концепцията е да накара родителите да се спогаждат.
Споделеното родителство не панацея, И това е потвърдено в страните, където от 20 години се практикува. Но текстовете в Семейния кодекс би трябвало да са доста прецизни, тъй като и медът е доста потребен, само че в случай че прекалиш, може да се отровиш.
(Карло Луканов е посредник и към фондация „ За споделено родителство ”)
Ивайло Василев, лекар по гражданско и фамилно право, пред “Труд news ”: Родителите и децата не се нуждаят от " сурвакане ", а от бързо и дейно правораздаване
Промени в Семейния кодекс би трябвало да се вършат доста деликатно, доста премислено, надлежно при съществено координиране както с представители от правосъдната процедура, по този начин и с представители на правната доктрина. Има теоретични структури, които са заложени в българското право, които съществуват от десетилетия. От тази позиция обществото ни е контролирано, и родителите и децата, и правораздавателните органи се преценяват с тези структури, които в годините са се построили посредством голям брой насъбрана правосъдна процедура. Респективно по този начин се основава и предвидимост, по тази причина и моята позиция е, че преди да се оферират промени, те би трябвало да са минали през една социална полемика. Едва по-късно може да се приказва за едно добре премислено решение, което да бъде поднесено под формата на законодателна самодейност.
Настоящите законопроекти за изменение на Семейния кодекс са препоръчани малко преждевременно и в случай че се стигне до гласоподаване в пленарна зала, би било хубаво да се употребява рационално и рационално времето сред първо и второ четене за прецизиране на текстовете. Трябва да се потърси експертното мнение на съдии и юристи. Това са лицата, които се сблъскват в практиката си с проблематиката, препоръчана от народните представители на нашето внимание. Имайте поради, че това е доста сериозна проблематика и основава доста главоболия за родителите и децата. Според мен основен миг във всички законопроекти е точно този: Без ефикасни наказания при несъблюдение на обвързване на родител е невероятно предлаганите оферти за изменение и допълнение на Семеен кодекс да се окачествят като положителни в предлагания вид.
Родителите и децата не се нуждаят от “сурвакане ” по Коледните празници, а от бързо и дейно правораздаване, което да е обезпечено от закона!
Из предложенията на парламентарните групи за промени в Семейния кодекс
ГЕРБ-СДС: Съдът постановява взаимното практикуване на родителските права и разногласията за пътешестване
Чл. 59 (1) При бракоразвод съпрузите по общо единодушие вземат решение въпросите по отношение на развъждането и възпитанието на ненавършилите пълноправие деца от брака в техен интерес. Споразумение може да се реализира и за взаимно практикуване на родителските права, като в този случай съпрузите би трябвало да предложат съответни ограничения за разпределение на практикуване на родителските права. Споразумението може да бъде реализирано при всяко състояние на делото, в това число и със съдействието на посредник. Съдът утвърждава съглашението.
(2)Ако не се реализира съглашение по ал.1, съдът служебно дефинира местоживеенето на децата, на кого от родителите се дава упражняването на родителските права, дефинира ограниченията по отношение на упражняването на тези права, включително Пътуването на децата в чужбина и издаването на персонални документи за това, както и режима на персоналните връзки сред децата и родителите, и издръжката на децата. Когато и двамата родители желаят да упражняват родителските права, съдът може да постанови взаимното им практикуване, като дефинира съответни ограничения за всеки родител.
Чл. 127 а (1) Когато въпросите, свързани с пътешестване на дете в чужбина и издаването на персонални документи за това не са уредени по Семеен кодекс и родителите не реализиран единодушие, разногласието сред тях се взема решение от районния съд по сегашния адрес на детето.
Възраждане: Минималният интервал на месец за родител е 10 дни с децата, избрани по последователност от съда
Чл. 59, алинея 3 Определянето на режима на персоналните връзки сред родителите и децата включва установяване на интервал или на дни, в които родителят, който не упражнява родителските права, може да вижда и взема всяко дете, в това число през учебните ваканции, формалните празници и персоналните празници, както и по друго време. Минималният интервал или дни за месеца, в които този родител има право да взима и вижда децата е 10 календарни дни в съответния месец, избрани в последователност по преценка на съда, съгласно ползите на детето и отчитайки ваканциите, формалните и персоналните празници на детето.
Има Такъв Народ: Детето е при всеки от родителите не по-малко от 127 дни за година и живее до 100 км от другия родител
Чл. 59 (5) 2. За пребивавания в чужбина за повече от 1 месец, съдът издава позволение, в случай че родителят, който желае да изведе детето предложи задоволителни гаранции за реализиране на правото на детето на постоянни персонални контакти с другия родител, както и за връщането на детето на територията на Република България. Гаранцията за връщане на детето от чужбина следва да е минимум в двоен размер на разноските за връщане на детето по Хагската спогодба за гражданските аспекти на интернационалното похищение на деца.
(6) Ранната детска възраст, огромната географска раздалеченост на местоживеенето на двамата родители и неразбирателството сред родителите, не са задоволителни условия за оборването на презумпцията за споделено родителство.
(7) Когато презумпцията за споделено родителство се обори, съдът разпределя времето на детето при всеки от родителите по този начин, че то да живее не по-малко от 127 дни на годишна база при всеки от родителите си, в случай че родителят не заплашва живота и здравето на детето.
Чл. 126 (6) При смяна на местоживеенето на детето в друго обитаемо място, което се намира на разстояние над 100 км от предходното му местопребиваване, за което не е обещано единодушие от единия родител, съдът е задължен да разпореди неотложно връщане на детето в мястото, където е живяло преди смяната на местоживеенето, в случай че това не е в негов интерес.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ