БСП се опита да провали минутата мълчание за жертвите на тероризма
Депутатът от Българска социалистическа партия Валери Жаблянов, който е и зам.-председател на Народното събрание, се опита да провали минутата безмълвие в респект на жертвите на тероризма, която беше оповестена от ръководителя Цвета Караянчева.
Парламентарният ден стартира с декларация от името на ГЕРБ, прочетена от някогашния наследник кмет на Пловдив Спас Гърневски за 1 февруари, ден разгласен за респект на жертвите на комунизма. " В своята многострадална история България е запаметила доста трагични дати. Но несъмнено една от най-безродните, най-престъпните, трансформирала се в знак за злоба и садизъм е датата 1 февруари 1945г. ", стартира Гърневски. На тази дата през през 1945-та година е извършен " Народният съд ". Осъдени са на гибел посредством разстрел и убити още същата нощ с изстрели в тила са 147 жертви - регентите княз Кирил, Богдан Филов – министър ръководител и ген. Никола Михов, министър ръководителите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници. Гърневски добави и, че с решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия от декември същата година " на Държавна сигурност се разрешава да арестува по свое убеждение всички лица, за които има сведения, че са профашистки и реакционно настроени, без значение в коя партия членуват. Арестувани са 28 000 души. От тях 12 122 са предадени на " Народния съд ". " Господа приятели, не е грях, че някой се е заблуждавал и вярвал в абстракцията на комунизма или са го принуждавали да бъде партиен член. Грях е когато си схванал истината за закононарушенията на комунизма и все пак си му останал правилен поради парите и властта ", сподели още Гърневски по адрес на Българска социалистическа партия. (Цялата декларация може да прочетете по-долу в текста).
© Юлия Лазарова
Спас Гърневски (с очилата)
След него думата взе Йордан Цонев, който добави към закононарушенията на комунизма и опита за етническо и религиозно пречистване на българските мюсюлмани. Когато приказваме за жертвите на този режим, не можем да не поменем и тези, които борейки се за своята независимост и вяра са изгубили живота си, сподели Цонев.
Валери Жаблянов също изиска да се изкаже макар, че минутата към този момент беше оповестена. " Ще изразя страдание за метода по който се развива българския парламентаризъм към този момент близо 30 година Смятам, че Българска социалистическа партия няма по какъв начин да бъде изправена на подсъдимата пейка, тъй като беше партията, която водеше въоръжената битка против фашизма и монархофашизма ", сподели Жаблянов. Той разви теза в която оправдава терора и дейностите на Народния съд. " На 1.11.1943 година е подписан секретният протокол на Московската конференция от външните министри на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, в чиято 18 точка е записана декларация за отговорността на хитлеристите, за осъществените техни зверства и за политическата отговорност на фашизма. В тази декларация категорично е конкретизирано, че не визира въпросите за основните военни нарушители, закононарушенията, които не са свързани с избрана географска територия и които ще бъдат осъдени със взаимно решение на държавните управления на съдружниците. ", сподели Жаблянов. " По време на Кримската конференция ръководителите на трите съюзнически страни – Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, провела се от 4 до 11 февруари 1945 година препотвърждава решението на Московската конференция, а след нея министър-председателят на Англия Уинстън Чърчил декларира: " най-добре би било всички военнопрестъпници и фашисти да бъдат разстреляни дружно с основните нарушители сега, в който бъдат хванати ". По време на същата конференция изказването на Йосиф Сталин е " Моля, преди разстрела, упорствам въпреки всичко да бъдат съдени " ", добави още Жаблянов комфортно пропускайки, че Кримската конференция се е провела по-късно от провеждането на " Народния съд ". Той предложи с едноминутно безмълвие да бъдат почетени и жертвите на битката с фашизма.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева му подсети, че денят е за респект на жертвите на комунизма и разгласи минутата безмълвие. Докато залата ставаше Жаблянов крещеше, че би трябвало да бъдат почетени жертвите на битката с фашизма и десетките партизани и борци, и Гео Милев, до момента в който не му бе спрян микрофона. Депутатите от Българска социалистическа партия въпреки всичко станаха за минутата безмълвие, в това число и Жаблянов, който се върна на мястото си.
Д Е К Л А Р А Ц И Я
От Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ
(Запазен е истинския правопис б.а.)
В своята многострадална история България е запаметила доста трагични дати. Но несъмнено една от най- безродните, най- незаконните, трансформирала се в знак за злоба и садизъм е датата 1 февруари 1945г.
На този ден преди 73 години се организира по този начин нареченият " Народен съд ", проведен от комунистическата партия, закрепена на власт от щиковете на алената войска – окупаторка. Този съд, основан с Наредба – Закон от О.Ф. на 06 октомври 1944г., е безусловно противозаконен, тъй като е в цялостен прорез с настоящата тогава Търновска конституция.
Осъдени са на гибел посредством разстрел и убити още същата нощ с изстрели в тила по болшевишки патент, регентите княз Кирил, Богдан Филов – министър ръководител и ген. Никола Михов, министър ръководителите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници. Цели 147 жертви, представляващи елита на нацията, са заровени със сгурия в няколко общи ями във централните софийски гробища. Групата реализатор на присъдата е предвождана от Фердинант Козовски – предстоящ ръководител на Народното събрание, Изидор Леви – палач-следовател, специфичен сътрудник на Лаврентий Берия от Болшевишкото Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Лев Главинчев – садист, участник в доста комунистически зверства още преди 1944г. Именно те дават отговор присъдите да се изпълнят с нужната свирепост, експедитивност и мистериозност. За това и 1 февруари е признат от държавното управление на ГЕРБ през 2011 година като дата, която да се " уважава като Ден наизуст за жертвите на комунизма ". Но с тази дата присъдите и разстрелите не се изчерпват. С решения на висшите и регионални правосъдни сформира през идващите няколко месеца не престават да бъдат съдени така наречен " врагове на народа ", а в действителност врагове на комунистическия режим. Бившият началник на шесто ръководство на Държавна сигурност Димитър Иванов написа: " На 17 декември 1944 година с решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а не на държавното управление, на Държавна сигурност се разрешава да арестува по свое убеждение всички лица, за които има сведения, че са профашистки и реакционно настроени, без значение в коя партия членуват. Арестувани са 28 000 души. От тях 12 122 са предадени на " Народния съд ".
Някои от убийствата преди 1 февруари са узаконени по формулировката " неприсъствено съдени ". Целта на " неприсъствените присъди " е цялото движимо и недвижимо имущество на наказаните да бъде иззето. В доста от домовете на жертвите безогледно се настаняват новите управници. Избитите преди 1 февруари, незабавно след 9 септември без съд и присъда хиляди българи са оповестени за безследно изчезнали.
На 3 юли 1945 година основният национален обвинител Георги Петров рапортува, че са произнесени както следва: 2618 смъртни присъди; 1226 – доживотни; 8 – двадесет годишни;
946 – 15 годишни; 687 – 10 годишни; 3741 – по – къси.
На 15 години е наказан и спасителят на българските евреи Димитър Пешев – за фашистка и антисемитска активност. Цялата тази вахканалия се случва за по – малко от година. Ако към този брой прибавим и десетките хиляди избивани и изтезавани по – късно в комунистическите концлагери, почтени и почтени българи, ще си отговорим на въпроса кой е най – човеконенавистичният режим в България.
Разбира се, че когато обстоятелствата приказват от докладите на самите високо сложени палачи мненията са непотребни. Но не е ненужно, в противен случай тъкмо в този момент е безпределно належащо цялата истина за най – огромното зло на 20-ти век след фашизма – комунизма да бъде осветлена такава, каквато е. Без митове и легенди. Без маска и грим.
Като се стартира от 100 годишния принудителен път в битка за власт и нереалната концепция за комунизъм на проболшевишистката комунистическа партия;
През терористичното партизанско придвижване тръгнало с огън и патрони да смъква конституционната българска власт;
Окупацията на България през 1944 година;
Насилието и терора след 9 септември против несъгласните с насилствената комунизация на страната;
Привилегиите съгласно чл.1 от димитровската конституция за 20 % от народа в лицето на комунистическата номенклатура и безпътицата и неналичието на вероятност за 80 % простосмъртни българи и за унизените им съдби;
За опитите на Централен комитет на Българска комунистическа партия на два пъти да хариза България на Съветския съюз като 16 република;
За измяната на Българска комунистическа партия към личните и идеалисти на 10 ноември 1989 година, като се отхвърля от комунизма и ограбвайки народа ни се превъплъти в ролята на строител на днешния капитализъм. Не продадохте ли другарки и приятели на тази дата концепциите на Вапцаров, който постоянно споменавате тук. Не се ли превърнахте в духовните му убийци. След като се пребоядисахте в капиталисти, не убихте ли неговата вяря, бронирана крепко в гърдите. Нали за нея нямаше бронебойни патрони открити? И какъв брой бързо бяха открити, щом ви замирисаха властта и парите?
27 години мимикрия, в началото струпване на капитал, всичко което народът бе основал макар вас през годините го присвоихте. Децата ви са на запад, извън ви чакат тежки западни лимузини;
Пленумът ви е натежал от милионери от псевдо- приватизацията, само че мозъците ви са все там на изток, към гнездото на злото. Защото без него нямаше да имате безконтролната си власт цялостен половин век. Защото като ви виждам и чувам разбирам, че от комунистическата болест избавяне няма. И който въпреки всичко успее да се измъкне от лапите и, го заклеймявате в описи, прочетени от тази естрада.
Господа приятели, не е грях, че някой се е заблуждавал и вярвал в абстракцията на комунизма или са го принуждавали да бъде партиен член. Грях е когато си схванал истината за закононарушенията на комунизма и все пак си му останал правилен поради парите и властта.
Ако остарялата десница, когато имаше цялата власт бе лустрирала партията ви, бе разказала и то в учебниците за какво България е бедна и банкрутирала страна и бе разсекретила досиетата ви, през днешния ден нямаше да водим диспути що е то корупция. Днес нямаше крадецът да вика дръжте крадеца. Днес нямаше децата на България да се скитат немили-недраги по чужбините. Днес от дълго време щяхме да сме естествена европейска страна.
Слава богу, нещата към този момент се случват. Онова, което бе пропиляно в първите 20 години от прехода, в последните 3 мандата на държавните управления на Борисов, оптимизмът е налице и то все по - осезаемо. Няма да изреждам какво тъкмо се случва, вие го знаете чудесно. Но щом от ден на ден млади българи поемат противоположния път към родината, очевидно очакванията се завръщат.
Пропуснах да кажа, че в тези 45 години всеки петък се " радвахме " на напълно съветска стратегия по единствената телевизия. Гледахме и не неприятни филми. И когато въпреки всичко свършваха, следваше дежурен край с надпис: конец фильма.
Към днешна дата, имайки поради падналите ви маски, този край ми звучи все по – оптимистично и ще го преразказвам: товарищи конец фильма. А по наше му това значи - Играта Свърши.
Днес макар опитите Ви за реституция, България е Свободна, Независима и Достойна страна. Тя е такава както я разказа един огромен пловдивски стихотворец преди 17 години, надалеч преди да бъдем членове на НАТО и Европейски Съюз:
Той съобщи в поантата на превъзходен стих
" България не е сърцето на Европа,
само че е част от нейното сърце
Моля всички родолюбиви народни представители с едноминутно безмълвие да сведем глави пред паметта на жертвите от незаконния комунистически режим.
Парламентарният ден стартира с декларация от името на ГЕРБ, прочетена от някогашния наследник кмет на Пловдив Спас Гърневски за 1 февруари, ден разгласен за респект на жертвите на комунизма. " В своята многострадална история България е запаметила доста трагични дати. Но несъмнено една от най-безродните, най-престъпните, трансформирала се в знак за злоба и садизъм е датата 1 февруари 1945г. ", стартира Гърневски. На тази дата през през 1945-та година е извършен " Народният съд ". Осъдени са на гибел посредством разстрел и убити още същата нощ с изстрели в тила са 147 жертви - регентите княз Кирил, Богдан Филов – министър ръководител и ген. Никола Михов, министър ръководителите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници. Гърневски добави и, че с решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия от декември същата година " на Държавна сигурност се разрешава да арестува по свое убеждение всички лица, за които има сведения, че са профашистки и реакционно настроени, без значение в коя партия членуват. Арестувани са 28 000 души. От тях 12 122 са предадени на " Народния съд ". " Господа приятели, не е грях, че някой се е заблуждавал и вярвал в абстракцията на комунизма или са го принуждавали да бъде партиен член. Грях е когато си схванал истината за закононарушенията на комунизма и все пак си му останал правилен поради парите и властта ", сподели още Гърневски по адрес на Българска социалистическа партия. (Цялата декларация може да прочетете по-долу в текста).
© Юлия Лазарова
Спас Гърневски (с очилата)
След него думата взе Йордан Цонев, който добави към закононарушенията на комунизма и опита за етническо и религиозно пречистване на българските мюсюлмани. Когато приказваме за жертвите на този режим, не можем да не поменем и тези, които борейки се за своята независимост и вяра са изгубили живота си, сподели Цонев.
Валери Жаблянов също изиска да се изкаже макар, че минутата към този момент беше оповестена. " Ще изразя страдание за метода по който се развива българския парламентаризъм към този момент близо 30 година Смятам, че Българска социалистическа партия няма по какъв начин да бъде изправена на подсъдимата пейка, тъй като беше партията, която водеше въоръжената битка против фашизма и монархофашизма ", сподели Жаблянов. Той разви теза в която оправдава терора и дейностите на Народния съд. " На 1.11.1943 година е подписан секретният протокол на Московската конференция от външните министри на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, в чиято 18 точка е записана декларация за отговорността на хитлеристите, за осъществените техни зверства и за политическата отговорност на фашизма. В тази декларация категорично е конкретизирано, че не визира въпросите за основните военни нарушители, закононарушенията, които не са свързани с избрана географска територия и които ще бъдат осъдени със взаимно решение на държавните управления на съдружниците. ", сподели Жаблянов. " По време на Кримската конференция ръководителите на трите съюзнически страни – Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, провела се от 4 до 11 февруари 1945 година препотвърждава решението на Московската конференция, а след нея министър-председателят на Англия Уинстън Чърчил декларира: " най-добре би било всички военнопрестъпници и фашисти да бъдат разстреляни дружно с основните нарушители сега, в който бъдат хванати ". По време на същата конференция изказването на Йосиф Сталин е " Моля, преди разстрела, упорствам въпреки всичко да бъдат съдени " ", добави още Жаблянов комфортно пропускайки, че Кримската конференция се е провела по-късно от провеждането на " Народния съд ". Той предложи с едноминутно безмълвие да бъдат почетени и жертвите на битката с фашизма.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева му подсети, че денят е за респект на жертвите на комунизма и разгласи минутата безмълвие. Докато залата ставаше Жаблянов крещеше, че би трябвало да бъдат почетени жертвите на битката с фашизма и десетките партизани и борци, и Гео Милев, до момента в който не му бе спрян микрофона. Депутатите от Българска социалистическа партия въпреки всичко станаха за минутата безмълвие, в това число и Жаблянов, който се върна на мястото си.
Д Е К Л А Р А Ц И Я
От Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ
(Запазен е истинския правопис б.а.)
В своята многострадална история България е запаметила доста трагични дати. Но несъмнено една от най- безродните, най- незаконните, трансформирала се в знак за злоба и садизъм е датата 1 февруари 1945г.
На този ден преди 73 години се организира по този начин нареченият " Народен съд ", проведен от комунистическата партия, закрепена на власт от щиковете на алената войска – окупаторка. Този съд, основан с Наредба – Закон от О.Ф. на 06 октомври 1944г., е безусловно противозаконен, тъй като е в цялостен прорез с настоящата тогава Търновска конституция.
Осъдени са на гибел посредством разстрел и убити още същата нощ с изстрели в тила по болшевишки патент, регентите княз Кирил, Богдан Филов – министър ръководител и ген. Никола Михов, министър ръководителите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници. Цели 147 жертви, представляващи елита на нацията, са заровени със сгурия в няколко общи ями във централните софийски гробища. Групата реализатор на присъдата е предвождана от Фердинант Козовски – предстоящ ръководител на Народното събрание, Изидор Леви – палач-следовател, специфичен сътрудник на Лаврентий Берия от Болшевишкото Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Лев Главинчев – садист, участник в доста комунистически зверства още преди 1944г. Именно те дават отговор присъдите да се изпълнят с нужната свирепост, експедитивност и мистериозност. За това и 1 февруари е признат от държавното управление на ГЕРБ през 2011 година като дата, която да се " уважава като Ден наизуст за жертвите на комунизма ". Но с тази дата присъдите и разстрелите не се изчерпват. С решения на висшите и регионални правосъдни сформира през идващите няколко месеца не престават да бъдат съдени така наречен " врагове на народа ", а в действителност врагове на комунистическия режим. Бившият началник на шесто ръководство на Държавна сигурност Димитър Иванов написа: " На 17 декември 1944 година с решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а не на държавното управление, на Държавна сигурност се разрешава да арестува по свое убеждение всички лица, за които има сведения, че са профашистки и реакционно настроени, без значение в коя партия членуват. Арестувани са 28 000 души. От тях 12 122 са предадени на " Народния съд ".
Някои от убийствата преди 1 февруари са узаконени по формулировката " неприсъствено съдени ". Целта на " неприсъствените присъди " е цялото движимо и недвижимо имущество на наказаните да бъде иззето. В доста от домовете на жертвите безогледно се настаняват новите управници. Избитите преди 1 февруари, незабавно след 9 септември без съд и присъда хиляди българи са оповестени за безследно изчезнали.
На 3 юли 1945 година основният национален обвинител Георги Петров рапортува, че са произнесени както следва: 2618 смъртни присъди; 1226 – доживотни; 8 – двадесет годишни;
946 – 15 годишни; 687 – 10 годишни; 3741 – по – къси.
На 15 години е наказан и спасителят на българските евреи Димитър Пешев – за фашистка и антисемитска активност. Цялата тази вахканалия се случва за по – малко от година. Ако към този брой прибавим и десетките хиляди избивани и изтезавани по – късно в комунистическите концлагери, почтени и почтени българи, ще си отговорим на въпроса кой е най – човеконенавистичният режим в България.
Разбира се, че когато обстоятелствата приказват от докладите на самите високо сложени палачи мненията са непотребни. Но не е ненужно, в противен случай тъкмо в този момент е безпределно належащо цялата истина за най – огромното зло на 20-ти век след фашизма – комунизма да бъде осветлена такава, каквато е. Без митове и легенди. Без маска и грим.
Като се стартира от 100 годишния принудителен път в битка за власт и нереалната концепция за комунизъм на проболшевишистката комунистическа партия;
През терористичното партизанско придвижване тръгнало с огън и патрони да смъква конституционната българска власт;
Окупацията на България през 1944 година;
Насилието и терора след 9 септември против несъгласните с насилствената комунизация на страната;
Привилегиите съгласно чл.1 от димитровската конституция за 20 % от народа в лицето на комунистическата номенклатура и безпътицата и неналичието на вероятност за 80 % простосмъртни българи и за унизените им съдби;
За опитите на Централен комитет на Българска комунистическа партия на два пъти да хариза България на Съветския съюз като 16 република;
За измяната на Българска комунистическа партия към личните и идеалисти на 10 ноември 1989 година, като се отхвърля от комунизма и ограбвайки народа ни се превъплъти в ролята на строител на днешния капитализъм. Не продадохте ли другарки и приятели на тази дата концепциите на Вапцаров, който постоянно споменавате тук. Не се ли превърнахте в духовните му убийци. След като се пребоядисахте в капиталисти, не убихте ли неговата вяря, бронирана крепко в гърдите. Нали за нея нямаше бронебойни патрони открити? И какъв брой бързо бяха открити, щом ви замирисаха властта и парите?
27 години мимикрия, в началото струпване на капитал, всичко което народът бе основал макар вас през годините го присвоихте. Децата ви са на запад, извън ви чакат тежки западни лимузини;
Пленумът ви е натежал от милионери от псевдо- приватизацията, само че мозъците ви са все там на изток, към гнездото на злото. Защото без него нямаше да имате безконтролната си власт цялостен половин век. Защото като ви виждам и чувам разбирам, че от комунистическата болест избавяне няма. И който въпреки всичко успее да се измъкне от лапите и, го заклеймявате в описи, прочетени от тази естрада.
Господа приятели, не е грях, че някой се е заблуждавал и вярвал в абстракцията на комунизма или са го принуждавали да бъде партиен член. Грях е когато си схванал истината за закононарушенията на комунизма и все пак си му останал правилен поради парите и властта.
Ако остарялата десница, когато имаше цялата власт бе лустрирала партията ви, бе разказала и то в учебниците за какво България е бедна и банкрутирала страна и бе разсекретила досиетата ви, през днешния ден нямаше да водим диспути що е то корупция. Днес нямаше крадецът да вика дръжте крадеца. Днес нямаше децата на България да се скитат немили-недраги по чужбините. Днес от дълго време щяхме да сме естествена европейска страна.
Слава богу, нещата към този момент се случват. Онова, което бе пропиляно в първите 20 години от прехода, в последните 3 мандата на държавните управления на Борисов, оптимизмът е налице и то все по - осезаемо. Няма да изреждам какво тъкмо се случва, вие го знаете чудесно. Но щом от ден на ден млади българи поемат противоположния път към родината, очевидно очакванията се завръщат.
Пропуснах да кажа, че в тези 45 години всеки петък се " радвахме " на напълно съветска стратегия по единствената телевизия. Гледахме и не неприятни филми. И когато въпреки всичко свършваха, следваше дежурен край с надпис: конец фильма.
Към днешна дата, имайки поради падналите ви маски, този край ми звучи все по – оптимистично и ще го преразказвам: товарищи конец фильма. А по наше му това значи - Играта Свърши.
Днес макар опитите Ви за реституция, България е Свободна, Независима и Достойна страна. Тя е такава както я разказа един огромен пловдивски стихотворец преди 17 години, надалеч преди да бъдем членове на НАТО и Европейски Съюз:
Той съобщи в поантата на превъзходен стих
" България не е сърцето на Европа,
само че е част от нейното сърце
Моля всички родолюбиви народни представители с едноминутно безмълвие да сведем глави пред паметта на жертвите от незаконния комунистически режим.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ