Депутатът и издател от Пловдив Манол Пейков с поредна препирня

Депутатът и издател от Пловдив Манол Пейков с поредна свада с народните представители от " Възраждане ". За това съобщи той в страницата си в обществените мрежи. Пейков изяснява, че след края на днешното заседание депутати от националистическата партия са го наобиколили и са почнали да го блъскат и ритат.

Ето неговия роман за днешните събития:

" След дългите прения в Народното събрание през днешния ден (по време на които ГЕРБ за следващ път съумяха да се изплъзнат от отговорност), се стигна до гласоподаване, което заплашваше да разобличи същинската тактика на хората на Бойко – единствено дето " Възраждане " ги избави момент преди финалния гонг.

Гласуването на първи тур за ген. Атанасов (ДСБ), доцент Киселова (БСП) и Петър Петров (Възраждане) към този момент бе минало; последна (по азбучен ред нa имената) трябваше да се гласоподава кандидатурата на Силви Кирилов (ИТН).

След гласуването (на което всички от групата на " Възраждане " бяха " срещу " ) стана ясно, че на балотаж отиват Атанасов и Киселова – което поставяше ГЕРБ в извънредно неуместното състояние да би трябвало да признаят, че избират претендента на Българска социалистическа партия пред този на партия от личното им европейско политическо семейство.

След къс момент на безмълвие, някой от залата изиска прегласуване (всеки народен представител има право на това, само че не може да се прегласува повече от веднъж).

Сетне – о, каква изненада! – ц я л а т а група на " Възраждане " (без изключение!) п р о м е н и вота си, като поддържа кандидатурата на Силви Кирилов – което автоматизирано го изпрати на балотаж с Киселова и по този начин измъкна ГЕРБ от евентуално разобличаващата ги обстановка.

Аз, несъмнено, не им го спестих – когато няколко минути по-късно на излизане от залата се оказах в непосредствена непосредственост до Костадин Костадинов, с жизнен и нетърпящ несъгласие глас заявих очевидното, а точно – че " Възраждане " са слугинаж на ГЕРБ.

Той (както обикновено) се изхили неудобно и направи несръчен опит да ме иронизира, на което аз делово прибавих, че " Възраждане " в и н а г и са били слугинаж на ГЕРБ. (Което, прочее, стана до болежка явно през последните две седмици – по време на които " Възраждане " всекидневно заставаха на амбразурата наместо ГЕРБ: хем да ги заслонят от отговорност, хем да трансферират цялата виновност върху нас, затрупвайки ни с допустимо най-мерзките ругатни и обвинявания, за които им стига въображението.)

Прочее, очевидно съм улучил някакъв болен нерв – броени секунди по-късно цяла глутница щурмоваци от " Възраждане " (поне десетима) ме наобиколиха пред личната ми стая (тяхната е на двайсетина метра по-надолу по коридора).

Аз продължих да ги провокирам вербално (б е з физически досег) с релативно сдържан език (най-тежката засегнатост, която произнесох по техен адрес, е " смотльовци " – дума, която явно крепко ги възпалява).

И техният бяс безусловно преля.

Първо започнаха да ме блъскат, след това да ме ритат по глезените (любимият им мръснишки прийом, тъй като мъчно се улавя от камерите, когато хората са близо един до друг), след това няколко удара в тялото. Аз не отстъпих, продължих словесно да се конфронтирам с тях. Някъде по това време от лявата ми страна се промъкна един завързак, който, възползвайки се от разчетвореното ми внимание, ме хвана за палеца на лявата ръка, след което методично и с очебийно садистична приятност стартира да го огъва под формата на прецел.

Колегите ми, несъмнено, незабавно застанаха до мен – пред мен, зад мен, край мен – и им се опълчиха. Малко преди да ме придърпат в стаята (с о б с т в е н а т а ни парламентарна стая, чийто вход късописалковците бяха о б с а д и л и отвсякъде) изляха върху нас и шише с вода.

Глъчта в коридора продължи много време по-късно.

Ако въобще е имало някакви квестори – не съм ги видял; или не са се появили въобще, или не са им стигнали силите. Честно казано, те поначало са прекомерно малобройни и прекомерно възпитани, с цел да се оправят с сходна обстановка.

Сега, до момента в който очаквам колата ми да се зареди с електричество на една бензиностанция, си седнал съм с извит пръст (почти не се поду, въпреки да ме наболява) и обмислям: с т р у в а ли си в действителност да се занимавам с тези хора?...

Струва ли си да им влизам в тона, да ги нервирам, репликирам, предизвиквам, вадя от равновесие?

Струва ли си нервите, жертвите, ударите, обидите, омерзението?

Питам се не за първи път. И всякога си давам отговор по еднакъв метод.

Да. Струва си.

Някой би трябвало да се изправи пред надигащия се екстремизъм. Да му ограничи територията.

Да покаже, че не го е боязън. И че няма да отстъпи пред него.

Да го изобличи.

Преди да е станало прекомерно късно ", добавя Пейков.