Петър Петров: Заседанието на ВСС за и.ф. главен прокурор е твърде закъсняло
Депутатът позволи, че е допустимо съвещанието на Висш съдебен съвет да бъде саботирано и да не се организира всъщност
Депутатът от „ Възраждане “ Петър Петров разяснява в студиото на предстоящото , на което би трябвало да бъде разисквана процедура за установяване на нов изпълняващ функционалностите основен прокурор. Според него дейностите на кадровия орган на правосъдната власт идват със забавяне, откакто мандатът на Борислав Сарафов като и.ф. основен прокурор е изминал на 22 юли.
„ Това съвещание е прекомерно закъсняло. Промените в закона бяха направени в края на януари 2025 година, в това число с начинания на „ Възраждане “, точно с цел да се приключи висящата процедура и да се вкара ограничаване от шест месеца за изпълняващ функционалностите основен прокурор. Мандатът на Сарафов изтече на 22 юли и съдиите от Върховен касационен съд вярно разтълкуваха волята на законодателя. Законът е явен – шест месеца и нито ден повече “, съобщи Петров.
По мотив разногласията дали ограничаването от шест месеца важи и за заварени случаи, Петров беше безапелационен:
„ Няма малка врата. Пределно ясно е изразена волята на народните представители в стенограмите, по този начин е разтълкувано и от Върховния касационен съд в определенията след 22 юли. Законодателните промени бяха направени по този начин, че едно лице може да извършва тази служба шест месеца – не повече и не втори мандат. Няма заварени положения. “
Той позволи, че е допустимо съвещанието на Висш съдебен съвет да бъде саботирано и да не се организира всъщност. Според „ Възраждане “ проблемите в страната са директно свързани с недостатъци в правосъдната система:
„ Ние влизаме в изборите със поръчка, че ни е нужна нова Конституция. Всички нередности в страната имат връзка с нередностите в правосъдната система – с неправилното или съзнателно неприлагане на закона, с неналичието на правдивост и с неналичието на следствие на закононарушения. Готови сме да участваме в диалози за промени и в никакъв случай не сме отказвали да го създадем “, уточни Петров.
По думите му актуалният състав на Висш съдебен съвет и инспекторатът към него от дълго време са с изминал мандат, само че Народното събрание не е извършил задължението си да ги обнови.
Петров разяснява и вчерашното чуване на управлението на Министерство на вътрешните работи в Народното събрание:
„ Единственото, което произлезе, са нови подозрения за метода, по който работи Министерство на вътрешните работи. Не виждам нищо необичайно в промяната на основния секретар, нито в самото чуване. Но стана ясно, че в неработен ден, в ресторант, министърът е извикал началника на „ Криминална полиция “, с цел да му дава информация. Самият той призна, че е обсъждал с директния си шеф каква информация може да даде. Това значи, че не е бил сигурен дали е редно. “
По случая „ Петрохан “ Петров съобщи, че в България съвсем всяка тематика се трансформира в инструмент на политическа акция:
„ Това е извънредно деликатна тематика, изключително в случай че става дума за възможни закононарушения като педофилия, в случай че такива бъдат потвърдени. Дали ще бъде употребявано политически? Всичко в България през последните години се употребява в подтекста на политически поръчки и акции. Редът за определяне на обстоятелствата е организиран в закона, само че не трябва да се учудваме, че тематики с публичен отзив влизат в политическия спор. “
Днес по искане на „ Възраждане “ следва чуване на няколко министри във връзка със .
„ Искаме да разберем кой е дал позволение тези самолети да бъдат тук, каква е тяхната цел и докога ще останат. Свързано ли е това с разполагането на американска военна техника и какви биха били последствията за България. Българската външна политика би трябвало да е уравновесена и да не въвлича страната ни във военни удари “, сподели Петров.
Той акцентира, че съгласно него страната би трябвало да заобикаля присъединяване в спорове и да следва политика на неутралитет.
Петров отбрани и измененията в Изборния кодекс, с които се лимитира броят на секциите отвън Европейски Съюз до 20:
„ Ограничението от 20 секции в Турция, вместо 168 както на последните избори, ще помогне за честността на вота. На последните президентски избори имаше към 90 000 гласа от Турция. Не желаеме сходна централизация на избор, който може да изкриви представителството. “
На въпрос дали това няма да докара до избирателен туризъм, той счита, че отговорността е на изпълнителната власт.
Депутатът от „ Възраждане “ Петър Петров разяснява в студиото на предстоящото , на което би трябвало да бъде разисквана процедура за установяване на нов изпълняващ функционалностите основен прокурор. Според него дейностите на кадровия орган на правосъдната власт идват със забавяне, откакто мандатът на Борислав Сарафов като и.ф. основен прокурор е изминал на 22 юли.
„ Това съвещание е прекомерно закъсняло. Промените в закона бяха направени в края на януари 2025 година, в това число с начинания на „ Възраждане “, точно с цел да се приключи висящата процедура и да се вкара ограничаване от шест месеца за изпълняващ функционалностите основен прокурор. Мандатът на Сарафов изтече на 22 юли и съдиите от Върховен касационен съд вярно разтълкуваха волята на законодателя. Законът е явен – шест месеца и нито ден повече “, съобщи Петров.
По мотив разногласията дали ограничаването от шест месеца важи и за заварени случаи, Петров беше безапелационен:
„ Няма малка врата. Пределно ясно е изразена волята на народните представители в стенограмите, по този начин е разтълкувано и от Върховния касационен съд в определенията след 22 юли. Законодателните промени бяха направени по този начин, че едно лице може да извършва тази служба шест месеца – не повече и не втори мандат. Няма заварени положения. “
Той позволи, че е допустимо съвещанието на Висш съдебен съвет да бъде саботирано и да не се организира всъщност. Според „ Възраждане “ проблемите в страната са директно свързани с недостатъци в правосъдната система:
„ Ние влизаме в изборите със поръчка, че ни е нужна нова Конституция. Всички нередности в страната имат връзка с нередностите в правосъдната система – с неправилното или съзнателно неприлагане на закона, с неналичието на правдивост и с неналичието на следствие на закононарушения. Готови сме да участваме в диалози за промени и в никакъв случай не сме отказвали да го създадем “, уточни Петров.
По думите му актуалният състав на Висш съдебен съвет и инспекторатът към него от дълго време са с изминал мандат, само че Народното събрание не е извършил задължението си да ги обнови.
Петров разяснява и вчерашното чуване на управлението на Министерство на вътрешните работи в Народното събрание:
„ Единственото, което произлезе, са нови подозрения за метода, по който работи Министерство на вътрешните работи. Не виждам нищо необичайно в промяната на основния секретар, нито в самото чуване. Но стана ясно, че в неработен ден, в ресторант, министърът е извикал началника на „ Криминална полиция “, с цел да му дава информация. Самият той призна, че е обсъждал с директния си шеф каква информация може да даде. Това значи, че не е бил сигурен дали е редно. “
По случая „ Петрохан “ Петров съобщи, че в България съвсем всяка тематика се трансформира в инструмент на политическа акция:
„ Това е извънредно деликатна тематика, изключително в случай че става дума за възможни закононарушения като педофилия, в случай че такива бъдат потвърдени. Дали ще бъде употребявано политически? Всичко в България през последните години се употребява в подтекста на политически поръчки и акции. Редът за определяне на обстоятелствата е организиран в закона, само че не трябва да се учудваме, че тематики с публичен отзив влизат в политическия спор. “
Днес по искане на „ Възраждане “ следва чуване на няколко министри във връзка със .
„ Искаме да разберем кой е дал позволение тези самолети да бъдат тук, каква е тяхната цел и докога ще останат. Свързано ли е това с разполагането на американска военна техника и какви биха били последствията за България. Българската външна политика би трябвало да е уравновесена и да не въвлича страната ни във военни удари “, сподели Петров.
Той акцентира, че съгласно него страната би трябвало да заобикаля присъединяване в спорове и да следва политика на неутралитет.
Петров отбрани и измененията в Изборния кодекс, с които се лимитира броят на секциите отвън Европейски Съюз до 20:
„ Ограничението от 20 секции в Турция, вместо 168 както на последните избори, ще помогне за честността на вота. На последните президентски избори имаше към 90 000 гласа от Турция. Не желаеме сходна централизация на избор, който може да изкриви представителството. “
На въпрос дали това няма да докара до избирателен туризъм, той счита, че отговорността е на изпълнителната власт.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ