Депресията при другия. Как да помогнем?
Депресията е съществено, само че лечимо разстройство, което визира милиони хора по света, от млади до остарели и от всички сфери на живота. Депресията осакатява всекидневието, причинявайки голяма болежка освен на страдащите от нея, а и на хората към тях.
Здравето ни
Да си болен от рак и да си от неверната страна на ЕвропаТоксини в кухнята " Изкуственият разсъдък ще замести патолога, само че няма по какъв начин да е напълно "Много постоянно за нея разбираме късно. Питаме се какво сме пропуснали, по какъв начин сме го пропуснали и за какво не сме приели на съществено постепенната смяна в индивида до нас. Вината е това, което по-силно разяжда от възприятието на беззащитност, фрустрация, яд, боязън или горест, когато наш непосредствен минава през тежък интервал. За никого не е елементарно да се оправи с депресията на другар или член на фамилията, по тази причина и множеството хора избират да се оттеглен и да чакат нещата да се случат от единствено себе си - държание, което обрича всички на дълги и тягостни дни.
Не е истина, че депресията се лекува единствено след предопределение от психиатър или доктор - психотерапевт. Не е истина, че членовете на фамилията и приятелския кръг би трябвало да трансформират стила си на живот в този интервал, с цел да не тормозят, нервират, напрягат или притискат пострадалия. Не е истина, че околните не могат да повлияят. Повече от всичко е значимо естественото другарство да се резервира такова, каквото обстановката разрешава, с ясното схващане, че всички са забъркани и не крият казуса един от различен. Тоест, не се вършат, че не виждат слона в кухнята.
Подкрепата е от решаващо значение за възобновяване на депресирания. При предпочитание и верен метод всеки може да помогне индивидът до него да се оправи със признаците на меланхолия, да преодолее отрицателните мисли и да си възвърне силата, оптимизма и насладата от живота. Но като за начало, би трябвало човек да е осведомен какво съставлява депресията и по какъв начин най-правилно и тъкмо би трябвало да се приказва за нея със засегнатия другар или член на фамилията. В хода на всичко това не би трябвало да се занемарява грижата за личното психологично и прочувствено здраве, тъй като депресията увлича след себе си и нанася белези. Само когато човек е квалифициран за това, против което се изправя, единствено тогава може същински да бъде потребен.
Разбирайте, а не анализирайте!
Депресията е съществено положение, което не трябва да се подценява. Тя изтощава силата, оптимизма и мотивацията на човек. Първото, с което би трябвало да сте наясно, е, че вашият депресиран непосредствен не може просто да се " измъкне " от нея само с изпитание на волята. Също по този начин не приемайте признаците на депресията персонално: човек в такова положение не може да се свърже на надълбоко прочувствено равнище с който и да било, минимум с хората, които обича най-вече. Затова и най-близките най-трудно оказват помощ. Фрустрацията и възприятието за беззащитност визира и двете страни в сходни връзки и по тази причина е по този начин постоянно срещано депресираните лица да приказват обидни неща или да избухват в яд против околните си. Просто помнете, че сходно държание не е ориентирано съответно към вас, а е гласът на депресията и отчаянието.
От друга страна, както към този момент загатнах, скриването на казуса няма да го накара да изчезне. Не оказва помощ на никого, в случай че се пробвате да се оправдавате, да прикривате казуса или да лъжете за другар или член на фамилията, който е депресиран. Това от време на време е спънка депресираният човек да потърси лекуване.
Друго, което би трябвало да знаете за депресията, е, че тя няма общо с мързела и с мотивацията. Вашият непосредствен нито е ленив, нито демотивиран. За страдащия от меланхолия единствено мисълта да направи нещо, което би могло да му помогне да се усеща по-добре, може да му се стори изтощително или невероятно за случване. Вашето самообладание ще е това, което ще насърчи обичания ви човек да направи първите дребни стъпки към възобновяване.
Разпознайте признаците на меланхолия у другия
Обикновено разпознаваме депресията у другия като неприятно въодушевление, отвращение за дейности в до неотдавна приятни интензивности, отрицателни мисли и затваряне в себе си, постоянно изразено с отвращение за шерване. Депресията обаче съществува в разнообразни форми и степени. Не постоянно проявлението й е извънредно, суицидно или оставя пострадалия на легло в цялостна прострация. Ще се изненадате да разберете с какъв брой хора се разминавате всекидневно, които носят бремето на депресията, само че както се споделя " Не могат да си я разрешат " заради една или друга причина. На множеството хора с меланхолия им се постанова да отглеждат деца, да вървят на работа, да гледат заболели родственици, да вземат участие по обвързване в интензивности, от които с лекост биха избягали. Баровете, казината и нощните заведения са място, в което депресията постоянно се дави в литри алкохол, безразборни контакти, нападателно или провокативно държание, целящо да избие насъбраното напрежение.
Нещото, което най-често липсва на депресирания, са сълзите. Те просто не се случват. Няма една съответна причина за депресията. Дори да наподобява, че има (напр. гибел в фамилията или несполучлива обич, безпаричие, болест), то същинската причина е сложна и идва от обработването на напрежението и изводите, които всеки самичък прави за себе си. Чувствата и страстите, мислите и разбора, са напълно в ръцете на този, който претърпява, и никой не може да повлияе на чувството за надвиснала бездна, в която индивидът потъва, губейки себе си и своята еднаквост. Депресията не е единствено загуба на смисъл. Тя е загуба на конструкция и причина. Понякога тази конструкция може да се възвърне последователно и ненатрапливо от фамилията и приятелите, като първа линия на отбрана в тази битка. Консултацията е втората, само че до нея от време на време достъпът е възпрепятстван или от неналичието на експерт в обитаемото място, или заради нежеланието на пациента. Ето за какво е значимо да разбирате признаците и признаците на меланхолия. Може да забележите казуса у депресиран непосредствен, преди той самият да го направи, а вашето въздействие и грижа могат да го стимулират да потърси помощ или самичък да си помогне.
1. Ако вашият непосредствен е бил деен човек, интересуващ се от доста неща, с изявени занимания и привички (напр. да гледа футбол с другари, да върви на лов на риба, да излиза обществено вечер, да върви на срещи и т.н.), само че последователно стартира да губи интерес към всичко това и се е откъснал от другари, семейство и други обществени действия, затвори се у дома и за всичко намира рационално опрощение, очевидно би трябвало да обърнете по-задълбочено внимание. Депресията нормално ограбва последователно живота на индивида, до момента в който го остави самичък, затворен в личните му мисли. Намерете път до тях!
2. Ако вашият непосредствен стартира да става песимист и отрицателен, печален, раздразним, експлозивен, сериозен или като цяло тъмен, зад това нормално седи възприятие на боязън, беззащитност или безнадежност. Цинизмът, банализацията и прочувственото оттегляне, неналичието на емпатия и безразличието към прочувствено тежки непознати обстановки са мощен маркер за меланхолия. Тя може да настъпи даже от банални обстановки като безсилие или изтощеност и да премине в чувство за въвличане в живот, за който не ти стига време да се обърнеш към себе си. Това е постоянно срещан спусък към депресията, към която вместо да има ответна реакция на укор и втълпяване на възприятие за виновност, би трябвало да се подходи с схващане, угриженост и покана за по-задълбочен диалог в търсене на общи решения за справяне. От такива обстановки към момента изходът е непосредствен.
3. Понякога депресията идва с телесни недоволства. Когато човек е прекомерно ангажиран да обърне внимание на интимните си чувства и заобикаля в дълги интервали да се свърже със себе си, нормално тялото го принуждава да си обърне внимание. Такива хора показват депресията си с чести недоволства от болки - в главата, в стомаха, в гърба, в ставите на ръцете или краката. Те са изложени на по-висок риск от мускулни и сухожилни разтежения, както и от произшествия, свързани с рухвания и удряния. Имат неточен корем, нередовни изхождания и разтревожен, малоценен сън. Нивата на кортизол са прекомерно високи и предразположените към диабет и автоимунни положения могат в такива интервали да ги отключат. А възприятието за отмалялост и извънредно безсилие приписват на неналичието на пълноценна отмора, само че те, нормално, вървят паралелно с депресията. Това, което можете да извършите с подобен човек е, не да го водите от кабинет на кабинет, а да му помогнете да пренареди целите си и да акцентира на физическото натоварване под формата на йога, разходки или лек спорт.
4. Като споменахме съня, той самичък по себе си е също маркер за меланхолия. Ако близкият ви спи по-малко от нормално или преспива, в резултат на което е станал неуверен, заплеснат, безсистемен или " не като себе си ", обърнете внимание и му помогнете посредством основаване на рутина преди сън, помощни средства като хранителни добавки или успокоителни билкови чайове, а в краен случай и с здравна консултация.
5. Резките промени в тежестта са различен индикатор. Ако няма обяснима причина за бързо намаляване или напълняване, неналичието на вкус или непрекъснатото отваряне на хладилника могат да са белези на меланхолия. Обърнете внимание и в случай че е нужно направете дневник на храненията, след което ги обсъдете с умело лице - диетолог, психолог или психиатър. Много хора се хранят прочувствено или при стрес стопират да ядат. Често храната се трансформира в отплата на психични неналичия, които водят елементарно и бързо до меланхолия.
6. Подобен е казусът с алкохола и злоупотребата с медикаменти, в това число хапчета за сън и болкоуспокояващи, като метод за самолечение на възприятията. Трябва да имате поради, че нищо прекомерно не идва от предпочитание за бърз резултат, а за кратковременен резултат.
Говорете с депресирания, само че верните неща
Трудно е да намерите верните думи и да изразите верните послания, когато говорите с някого за меланхолия. Може да се страхувате, че в случай че споменете терзанията си, индивидът ще се ядоса, ще се почувства афектиран или ще пренебрегва терзанията ви. Може да не сте сигурни и какви въпроси да зададете или по какъв начин да бъдете подкрепящи. При всички случаи опитите за разговор са по-верния метод от избягването да се отваря тематиката. Ако не знаете от кое място да започнете, следните оферти може да ви оказват помощ, само че не забравяйте, че да бъдете съчувствен слушател е доста по-важно от даването на препоръки. На депресираният препоръки не му трябват, тъй като той си ги е дал всичките, и то по доста пъти, просто тъй като никой човек не харесва възприятието на меланхолия. Ако можеше всеки самичък да излезе от нея, нямаше да има потребност да четете тази публикация.
В никакъв случай не се опитвайте да " поправите " човек в меланхолия. Не му говорете неща със задна дата какво е могъл или трябвало да направи, не му припомняйте за тези негови черти в характера, които очевидно са го довели до това положение, просто бъдете добър слушател, в случай че въобще реши да беседва с вас. Често елементарният акт на диалог лице в лице може да бъде голяма помощ за някой, измъчен от меланхолия. Насърчете депресирания човек да приказва за възприятията си и бъдете подготвени да слушате без наказание. Но и не очаквайте с един диалог на него да му олекне (като по филмите) и да проясни погледа си оздравял от вашата отзивчивост. Не, това не се случва по този начин. Понякога минават седмици в циклене на един и същи роман, толкоз, колкото е нужно на човек, с цел да смели събития, усеща, прекарвания, да ги обработи и да ги изнесе отвън себе си.
Как да окажете вербална помощ на непосредствен в меланхолия?
Признавам си, че тази част на публикацията съм я взела от един американски справочник за домашна помощ при меланхолия. Съгласна съм, че множеството фрази даже на британски звучат като от буквар за обикновено другарство, който всички ние би трябвало да сме прочели още при прохождането си в връзката с другия, само че след това се замислих, че тази деликатна обстановка, каквато е диалога с човек в меланхолия, не е по този начин елементарно изпълнима. Депресираният е подозрителен, той знае и си дава сметка, че тревожи близките, само че съвсем в никакъв случай не е уверен за какво те целят неговото богатство - с цел да понижат товара върху него или върху себе си. По тази причина не репликите, а отношението, с което се показват е това, което първо основава доверие във формата на другарство, а посланията оставам на вашата преценка. Аз съм добавила мой коментар към всяка имитация.
Какво да кажете на човек, който е депресиран
Първият диалог за меланхолия с депресиран е постоянно най-трудната част. За да се легитимира положението би трябвало да няма мотив за защитна реакция. Ето няколко образеца:
Напоследък се усещам обезпокоен за теб. - Послание: Отношенията ни не са същите като преди и това ми липсва.
Напоследък виждам някои разлики в теб и се чудя по какъв начин си. - Послание: Не съм имала време да се задълбоча, поради мои проблеми, и се оправдавам, в случай че съм те неглижирал.
Исках да се чуя с теб, тъй като в последно време изглеждаш много подтиснат. - Послание: считам, че сме задоволително близки, с цел да споделиш с мен паниките си, само че разбирам, че не си желал да се натрапваш, с цел да не ме натоварваш.
След като започнете да говорите, можете да задавате въпроси като:
Кога стартира да се чувстваш по този начин?
Случи ли се нещо, което те накара да се чувстваш по този начин?
Как мога най-добре да те поддържа сега?
Мислил ли си да потърсиш помощ?
Не забравяйте, че поддръжката включва предложение на поощрение и вяра. Много постоянно това е въпрос на това да приказваш с индивида на език, който той ще разбере и на който може да отговори, до момента в който е в депресивно положение. Избягвайте дългите монолози и изложение на вашата морално-оценъчна позиция, както и не поставяйте в центъра себе си. Този диалог е за другия, не за вас.
Какво МОЖЕТЕ да кажете, което да помогне:
Не си самичък. Тук съм за теб в този сложен миг.
Може да ти е мъчно да повярваш сега, само че методът, по който се чувстваш, ще се промени.
Моля те, кажи ми какво мога да направя в този миг, с цел да ти оказа помощ.
Дори и да не мога да схвана тъкмо по какъв начин се чувстваш, аз съм тук за теб и желая да ти оказа помощ.
Важен си ми. Животът ти е значим за мен - тук не съм уверена, че човек в меланхолия има потенциала да поеме отговорности за прочувственото положение на други хора, още повече когато няма концепция по какъв начин да се оправи със личното си положение.
Когато искаш да се откажеш, кажи си, че ще издържиш още единствено един ден, час или минута - Тази техника е добра за хората със суицидни мисли. Нещо като контракт при условия, в които околните на депресирания нямат опция да са непрекъснато в близост.
Какво би трябвало да ИЗБЯГВАТЕ да казвате:
Всичко това е в главата ти - Естествено, всичките ни усеща и страсти са в главата ни, само че това не ги прави по-малко същински и годни.
Всеки минава през сложни моменти - Това е като някой да ти каже " Не плачи за загубата на кучето си, знаеш ли какъв брой деца гладуват в Сомалия! "
Опитай се да гледаш от светлата страна - Коя Е светлата страна? На езика на безразличието всичко е сиво.
Защо искаш да умреш, когато имаш толкоз доста защо да живееш? - Ако имаше едно нещо, за което да живее човек - да вземем за пример, за себе си, - нямаше да си посегне на живота. Ако това не е задоволителен мотиватор - да живееш поради себе си, кое друго по-важно би било то? Някой ще кажат " децата ". Да, за децата си заслужава, само че първо ти би трябвало да си освен жив физически, само че и кадърен да ги гледаш или да им се радваш. Когато това отсъства?
Не мога да направя нищо по въпроса ти - това е приказка - фантазия. Предполагам, че всеки депресиран желае да се изправи против лимитите на околните си. Иронично казано, несъмнено.
Просто се съвземи - това е имитация на човек, за който депресията е нещо като мусене, че не си получил от живота това, което си очаквал.
Вече би трябвало да се чувстваш по-добре - След кое? След нещо, което вие сте създали, и неотложно би трябвало да получите удостоверение за положителния ви ход, или просто часовникът ви демонстрира прекалено много време, изгубено в меланхолия.
В последна сметка каквото и както и да говорите, правете го без обвинявания, без рецензия и без упътвания. Присъствайте и се показвайте толкоз постоянно, колкото е нужно. Когато близкият ви излезе от това положение, той ще знае, че сте били там, без боязън, без съмнение и без условия. А това желаеме всички от връзките ни с околните. Те и по тази причина са ни близки.
