България е на номер 100 в световната класация по щастие. Къде се намираш ти?
Депресия, елементарна киселост или пък нова жадност за планове. Всеки се оправя с търсенето на благополучие с самостоятелни метаморфози.
Факт е, че готовност е строго наложителна. Защото оня, който е измислил щастието, го е изпуснал от каишката и в този момент не ти остава никакъв различен избор с изключение на да го преследваш, с цел да го завържеш за себе си.
Почивните дни постоянно са време за повече разсъждение. Повечето свободно време крие своите опасности и изисква своята цена. В свободните дни даже на небето да не виждаш нито едно облаче постоянно известните от часовете по литература екзистенциални въпроси необезпокоявано валят.
В събота заран „ Щастлив ли съм ” е с колеблив отговор.
Възприето е, че образцовият щастливец по канон би трябвало да се гордее с щастливо детство, дълги години образование, гонене на нормативи, безкрайна гонитба на фантазии, сватба/и, деца и в случай че е още по-голям късметлия щастливо пенсионерство, наситено с екскурзии, нови гаджета и постоянни визити на сбирките на клуба. А в случай че ти се прави нещо друго?
Съвети за парите от богатите дами
Тогава в действителност започваш да си насочен до дупка да го хванеш това благополучие и да му обясниш по какъв начин стоят нещата. А откакто обсъдите пререканията си, да го отведеш на бира пред Народния и/или на розе в ресторанта с чудната градина. Все отново е събота.
Защото единствено позитивното мислене не е задоволително, с цел да сграбчиш щастието. Примирението с действителността, което елементарно минава в незаинтересованост и равнодушие, не са задоволителни за цялостно благополучие, от време на време и за половинчато не доближават. Щастието си желае и свалка, и флирт, и битка, и взаимни отстъпки и доста спринтове, само че и също толкоз маратонни бягания. Никой още не го е виждал по спирките, а доста го чакат. Може би не харесва градския превоз.
Хората, които мрънкат, живеят по-дълго
През цялото това пътешестване, в което преследваш щастието, няма нищо по-нормално понякога да се питаш „ за какво ”, „ накъде ” и „ с кого “ върви това пусто благополучие.
Естествено, в случай че тези питания зачестят (разбирай навестяват те по повече от 2 пъти в седмицата), в реда на нещата е да потърсиш помощ, да намалиш работата, да успокоиш темпото или примерно да увеличиш часовете спорт за сметка на задълбочаващите се въпроси.
Най-забавно е, че от време на време толкоз си се забързал, че вместо да го хванеш, съумял си даже да го изпревариш, а то изкусно се е измъкнало.
Дали всяко време е време за благополучие? Почивните дни постоянно са избрани като време за благополучие. Само че Щастието авансово получава VIP предложения за всички празненства и не всеки път съумява даже най-малко да се отбие на всички места. Тъкмо да си помислиш, че Щастието идва в петък в 5 часа и хоп 50 минути в задръстването се карате коя да е радиоточката. Тя желае на секъндхенд базар, той бърза за мача и щастието отива на празненство по единично.
Да се преборим с непрекъснатата тревога
Да се отпускаш в преследването на благополучие, право нямаш. Работният ден и проблемите постоянно дебнат отнякъде. Цялата скица е измислена, доста преди да си се запитал тези тежки въпроси и да си поел по пътя си в рамките й. И с цел да изживееш един благополучен ден, в елементарния случай, постанова се да бачкаш целогодишно и в останалите по-малко щастливи, само че подарените ти от живота дни.
Защото Щастието е като пеперуда. Първо някой го снася, подарява му здрава черупка. Но то е шавливо и желае навънка. Упорито пука стената и стартира битката. Храни се все по-бързо, пораства все по-голямо. Депресията го полазва, само че то дълго време на никого нищо не желае да демонстрира. Започва да се развива наопаки. Затваря се в какавида, и все по този начин никого за нищо не пита. Застоява се в пашкула, само че душата му още веднъж копнее да се изкачи до някоя кула. Един ден се съблича, разпуква и отлита. Рее се свободно и още веднъж никого за нищо не пита. Преследваш ли го прекомерно мощно, отлита. Да, Щастието е като пеперуда, малко живее и бързо отлита.
Елица Стойчева
