Денят, в който през 1945 година е освободен лагерът на

...
Денят, в който през 1945 година е освободен лагерът на
Коментари Харесай

Музеят Лохамей агетаот пази български следи от Холокоста

Денят, в който през 1945 година е освободен лагерът на гибелта Освиенцим - 27 януари, е избран за Международен възпоменателен ден на Холокоста.                              В Израел има две институции, които се занимават главно с Холокоста: институтът-музей " Яд Вашем " и музей в едно неизмеримо населено място в Израел, учредено единствено от оживели от концлагерите - Лохамей  агетаот (Героите на гетата).В архива на музея в Лохамей агетаот се пази по нещо от евреите във всяка страна, взела участие в във Втората международна война. И в случай че против името на България в " Яд Вашем " е изписан броят депортирани евреи от Тракия и Македония и чак в експозицията с две думи се загатва за избавените български евреи, в Лохемей агетаот има два предмета: дребна бакелитова жълта значка, която евреите е трябвало да носят, с цел да проличава, че правата им в Царство България са лимитирани, и торбичка от хасе. В нея, съгласно тогавашния Закон за отбрана на нацията всички евреи е трябвало да слагат валутата, която имат, а също по този начин златни и платинени предмети и полезности, в това число часовниците си. Дори да са били зашити, тези торбички са могли да изкушат някого, само че притежателите на торбичката, когато са я предавали в музея, са декларирали, че са им върнали  наличието непокътнато.
Баща ми е роден в Белград, само че фамилията му е от Лясковец. Той ми е разказвал, че е единственият оживял от Холокоста. Преди две години обаче се разбра, че имаме огромно семейство, а за наша най-голяма наслада то е българско, което в Израел се смята за огромна благословия, описа в предаването " Преди всички " шефът на архива Лохамей агетаот  Анат Алхалел-Братван .
Всички членове на нашия кибуц имат обща контузия - те са оживели, а роднините им са починали. Още когато основават селището се събират и вземат решение, че ще живеят и поради околните си. Това е оптимистично решение. Погледнете нашата експозиция. В нея акцентът е Полша. Това е роман за ужасни неща, само че откъм човешката им позиция. В началото имаме фрагменти и документи за евреите във Варшава преди войната -  от мощно религиозни, през последователи на скорошно преселване на териториите на тогавашна Юдея, до мощно интегрирани, които са се чувствали поляци, даже са си сменили името. /.../ След това описваме за нападението на Германия над Полша с фрагменти, снимани от американски публицист. Личат жертвите от бомбардировките - деца, останали сираци, горящи църкви и домове, колоната от бягащи хора. Не са евреи. Поляци са. Жертви на войната.
Още за историческите събития слушайте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР