Учен: Има и съвременни будители, но трябва да ги подкрепим
Денят на националните будители ознаменува делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се народен дух, блян към обучение и словесност.
Денят е и празник на всички техни следовници, поели пътя да будят българския дух и съхраняват българщина.
За актуалните будители, за българите по света и у нас, беседваме с доцент доктор Ана Кочева от Института по български език към Българска академия на науките. Тя е създател на "Картата на българския език на ново място по света ", която разрушава досегашните показа за българската диаспора и за носения от нея български език. Участва в правенето на последната карта на българските приказва, която обгръща над 100 диалекта.
Наскоро разказа в книга езика на българската общественост във Виена. Изнася лекции пред български възпитаници от Бесарабия, Западните околности и Македония, проведени годишно от фондация „ Българска памет”. Автор е на две монографии, няколко студии и десетки публикации по езикови въпроси.
- Вие сте създател на доста проучвания на българската диаспора зад граница. Бихте ли разказали по какъв начин българите зад граница съхраняват българския дух и съзнание?
- Това е огромна тематика, тъй като, без значение че става дума за БЪЛГАРИ, всяка една от общностите ни по света е повече или по-малко друга от другите. Това е обвързвано както с тяхната специфичност, с това какви хора доминират в тези общности, с какво обучение, специалности са, по този начин и с мястото, което те са избрали за собствен втори дом.
Има, несъмнено, и задоволително доста неща, по които те си наподобяват, популярност Богу, че е по този начин и едно от тях са таман българските празници, българското учебно заведение, българската черква, сдруженията, в които са се самоорганизирали…
Българите по света имат своите обичани български празници, които не стопират да празнуват на всички места и такива са 24 май и Баба Марта. Денят на националните будители, за жалост, не е измежду най-популярните, както прочее и тук, в България, до неотдавна не беше, само че допускам, че е въпрос на време да навлезе трайно в празничния календар, тъй като в последна сметка той е обвързван с учебното заведение, с учителите, които са днешните будители.
Достатъчно е да припомня думите на огромния съветски медиевист акад. Дмитрий Лихачов, който споделя: „ Плътта на българската страна сътвори Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. И непознатите завоеватели не можеха да поробят тази страна на духа, тъй като в отбрана на българския народ в компактен строй застанаха писмеността, езикът, литературата... ". Последните три изброени, дружно с българските учители, не престават да поддържат българщината по света, макар неизбежните чуждоезикови въздействия.
- За каква България мечтаят българите в чужбина?
- Е, в това отношение не се разграничаваме въобще! За същата, за която си мечтаем и ние, останалите тук – България, която, клиширано, само че правилно казано, е майка, а не мащеха. Спокойна, уредена, с благоприятни условия за работа, за положително обучение, за качествено опазване на здравето, осигуряваща спокойни старини за възрастните хора… Приличаща на страните, които българите в чужбина са избрали за собствен дом.
Искам обаче тук да се опълчва на постоянно прокрадващата се борба – ние, тук, които останахме, надали не жертвите и героите, изнесли прехода и тези, там, дето избягаха и се избавиха! Всеки прави изборите си самичък в последна сметка! Едни и същи сме, без значение в коя част на света се намираме; през днешния ден той се е смалил ненадейно за нас, самите, а и всеки всеки път може да реши да се реалокира от едно място на друго.
Все отново България е тази, която ни събира и иска ми се да имам вяра, ще го прави постоянно. Не просто физически, макар че и това го има - мнозина наши сънародници постоянно провеждат времето си в чужбина сред завръщанията си в България.
Нека не се заблуждаваме, че на открито им е доста лесно; има българи, които физически са надалеч, само че не престават да стоят много капсулирани единствено в българска среда, съвсем не излизат от нея, у дома гледат българска телевизия, непрекъснато са в интернет из български уеб сайтове, портали, скайп и други канали за връзка със своите. Това също не е най-хубавото решение, тъй като концепцията да напуснеш едни граници не е да се обградиш с други, изключително когато имаш опция за знание. Тоест, отново стигнахме до тематиката за "будността ", за „ събудеността “, да си безсънен, значи да си „ зрящ “, да имаш сетива за новото и непознатото, което те заобикаля.
- Защо за будителите все няма задоволително пари, нали те чертаят бъдещето на една страна?
- На този въпрос персонално аз нямам логически отговор. Представител съм на научните среди, практикувам филологически науки, с езикознание, в прочут смисъл с будителство в ново време. Положението, в което сме сложени всички ние към този момент години наред, е общоизвестен факт - плачевно, печално, неприлично, унизително, непочтено, … мога да продължа с градацията и всичко изредено ще е правилно.
Вече няма с кого да бъдем съпоставени във връзка с заплащането, тук не приказвам изобщо за съпоставки с сътрудниците ни от чужбина, тъй като става дума за несъпоставими величини, приказвам за другите класи, които към този момент са надалеч напред. Парадоксът обаче е, че науката постоянно е на опашката, вместо да бъде отпред.
Васил Друмев е споделил: "Един народ, който има схващане, просвета, книжовност, просвета, безусловно ще има светлa и трайнa бъднина! “ Сред ръководещите, които се занимават с бюджет, сякаш няма схващане за просвета и за нейната стойност.
Миналата година ни посъветваха да предлагаме продукцията си на пазара, като стока и да чакаме, че в случай че е конкурентна, тя ще се продаде. Само че нашите речници, атласи, книги, справочници, публикации, студии, тъй като това произвеждаме ние, не са чушки и домати, не са стока в онази единствена парадигма, в която някои разсъждават. Науката е надстройка, тя би трябвало да бъде обгрижвана съществено, особено, дълготрайно и визионерски.
- Не би трябвало ли и будителите да станат по-активни, с цел да им бъде чут гласът?
- Гласът на будителите би трябвало да звучи по други мотиви, само че явно се постанова и това, което вие визирате с въпроса си. Учените са изключително съсловие, ние не сме кресливи, нахални, избираме разговора, силата на думите, нас може да ни намерите зад бюрата, зад компютрите, по библиотеките…
Трудно си представям сътрудниците от Българска академия на науките, налягали на „ Орлов мост “, само че в случай че унижението продължава, евентуално и това би трябвало да се случи. Наистина не разбирам, за какво у нас думите и причините не работят, а единствено извиването на ръце?!
- Какво е вашето обръщение, което желаете да бъде чуто през днешния ден в Деня на националните будители?
- "Напред, науката е слънце, което във душите грей! “ - Стоян Михайловски го е написал най-точно, неслучайно този всеучилищен химн е станал всеобщ.
Книжовниците и просветителите са съхранили духовните полезности на нацията ни, без значение че през днешния ден тя ни се коства обезсилена, обезбългарена и обездухотворена.
Много ми се ще обществото ни да се сеща за будителите си повече от един път годишно, на 1-ви ноември, и да проумее, че това не е просто следващият обред по издигане на националния байрак и тържествена промяна на гвардейския часовой.
Когато има действителна опасност от раздробяване на националната ценностна система, българите би трябвало да се вгледат в делата на тези, които в мъчно време, с мощта на своята мисъл, са прибирали равновесието и духовната непоклатимост на народа. Има ги и през днешния ден! Честит празник!
Денят е и празник на всички техни следовници, поели пътя да будят българския дух и съхраняват българщина.
За актуалните будители, за българите по света и у нас, беседваме с доцент доктор Ана Кочева от Института по български език към Българска академия на науките. Тя е създател на "Картата на българския език на ново място по света ", която разрушава досегашните показа за българската диаспора и за носения от нея български език. Участва в правенето на последната карта на българските приказва, която обгръща над 100 диалекта.
Наскоро разказа в книга езика на българската общественост във Виена. Изнася лекции пред български възпитаници от Бесарабия, Западните околности и Македония, проведени годишно от фондация „ Българска памет”. Автор е на две монографии, няколко студии и десетки публикации по езикови въпроси.
- Вие сте създател на доста проучвания на българската диаспора зад граница. Бихте ли разказали по какъв начин българите зад граница съхраняват българския дух и съзнание?
- Това е огромна тематика, тъй като, без значение че става дума за БЪЛГАРИ, всяка една от общностите ни по света е повече или по-малко друга от другите. Това е обвързвано както с тяхната специфичност, с това какви хора доминират в тези общности, с какво обучение, специалности са, по този начин и с мястото, което те са избрали за собствен втори дом.
Има, несъмнено, и задоволително доста неща, по които те си наподобяват, популярност Богу, че е по този начин и едно от тях са таман българските празници, българското учебно заведение, българската черква, сдруженията, в които са се самоорганизирали…
Българите по света имат своите обичани български празници, които не стопират да празнуват на всички места и такива са 24 май и Баба Марта. Денят на националните будители, за жалост, не е измежду най-популярните, както прочее и тук, в България, до неотдавна не беше, само че допускам, че е въпрос на време да навлезе трайно в празничния календар, тъй като в последна сметка той е обвързван с учебното заведение, с учителите, които са днешните будители.
Достатъчно е да припомня думите на огромния съветски медиевист акад. Дмитрий Лихачов, който споделя: „ Плътта на българската страна сътвори Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. И непознатите завоеватели не можеха да поробят тази страна на духа, тъй като в отбрана на българския народ в компактен строй застанаха писмеността, езикът, литературата... ". Последните три изброени, дружно с българските учители, не престават да поддържат българщината по света, макар неизбежните чуждоезикови въздействия.
- За каква България мечтаят българите в чужбина?
- Е, в това отношение не се разграничаваме въобще! За същата, за която си мечтаем и ние, останалите тук – България, която, клиширано, само че правилно казано, е майка, а не мащеха. Спокойна, уредена, с благоприятни условия за работа, за положително обучение, за качествено опазване на здравето, осигуряваща спокойни старини за възрастните хора… Приличаща на страните, които българите в чужбина са избрали за собствен дом.
Искам обаче тук да се опълчва на постоянно прокрадващата се борба – ние, тук, които останахме, надали не жертвите и героите, изнесли прехода и тези, там, дето избягаха и се избавиха! Всеки прави изборите си самичък в последна сметка! Едни и същи сме, без значение в коя част на света се намираме; през днешния ден той се е смалил ненадейно за нас, самите, а и всеки всеки път може да реши да се реалокира от едно място на друго.
Все отново България е тази, която ни събира и иска ми се да имам вяра, ще го прави постоянно. Не просто физически, макар че и това го има - мнозина наши сънародници постоянно провеждат времето си в чужбина сред завръщанията си в България.
Нека не се заблуждаваме, че на открито им е доста лесно; има българи, които физически са надалеч, само че не престават да стоят много капсулирани единствено в българска среда, съвсем не излизат от нея, у дома гледат българска телевизия, непрекъснато са в интернет из български уеб сайтове, портали, скайп и други канали за връзка със своите. Това също не е най-хубавото решение, тъй като концепцията да напуснеш едни граници не е да се обградиш с други, изключително когато имаш опция за знание. Тоест, отново стигнахме до тематиката за "будността ", за „ събудеността “, да си безсънен, значи да си „ зрящ “, да имаш сетива за новото и непознатото, което те заобикаля.
- Защо за будителите все няма задоволително пари, нали те чертаят бъдещето на една страна?
- На този въпрос персонално аз нямам логически отговор. Представител съм на научните среди, практикувам филологически науки, с езикознание, в прочут смисъл с будителство в ново време. Положението, в което сме сложени всички ние към този момент години наред, е общоизвестен факт - плачевно, печално, неприлично, унизително, непочтено, … мога да продължа с градацията и всичко изредено ще е правилно.
Вече няма с кого да бъдем съпоставени във връзка с заплащането, тук не приказвам изобщо за съпоставки с сътрудниците ни от чужбина, тъй като става дума за несъпоставими величини, приказвам за другите класи, които към този момент са надалеч напред. Парадоксът обаче е, че науката постоянно е на опашката, вместо да бъде отпред.
Васил Друмев е споделил: "Един народ, който има схващане, просвета, книжовност, просвета, безусловно ще има светлa и трайнa бъднина! “ Сред ръководещите, които се занимават с бюджет, сякаш няма схващане за просвета и за нейната стойност.
Миналата година ни посъветваха да предлагаме продукцията си на пазара, като стока и да чакаме, че в случай че е конкурентна, тя ще се продаде. Само че нашите речници, атласи, книги, справочници, публикации, студии, тъй като това произвеждаме ние, не са чушки и домати, не са стока в онази единствена парадигма, в която някои разсъждават. Науката е надстройка, тя би трябвало да бъде обгрижвана съществено, особено, дълготрайно и визионерски.
- Не би трябвало ли и будителите да станат по-активни, с цел да им бъде чут гласът?
- Гласът на будителите би трябвало да звучи по други мотиви, само че явно се постанова и това, което вие визирате с въпроса си. Учените са изключително съсловие, ние не сме кресливи, нахални, избираме разговора, силата на думите, нас може да ни намерите зад бюрата, зад компютрите, по библиотеките…
Трудно си представям сътрудниците от Българска академия на науките, налягали на „ Орлов мост “, само че в случай че унижението продължава, евентуално и това би трябвало да се случи. Наистина не разбирам, за какво у нас думите и причините не работят, а единствено извиването на ръце?!
- Какво е вашето обръщение, което желаете да бъде чуто през днешния ден в Деня на националните будители?
- "Напред, науката е слънце, което във душите грей! “ - Стоян Михайловски го е написал най-точно, неслучайно този всеучилищен химн е станал всеобщ.
Книжовниците и просветителите са съхранили духовните полезности на нацията ни, без значение че през днешния ден тя ни се коства обезсилена, обезбългарена и обездухотворена.
Много ми се ще обществото ни да се сеща за будителите си повече от един път годишно, на 1-ви ноември, и да проумее, че това не е просто следващият обред по издигане на националния байрак и тържествена промяна на гвардейския часовой.
Когато има действителна опасност от раздробяване на националната ценностна система, българите би трябвало да се вгледат в делата на тези, които в мъчно време, с мощта на своята мисъл, са прибирали равновесието и духовната непоклатимост на народа. Има ги и през днешния ден! Честит празник!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ