Будителите са сред нас! Седмокласници слушат с внимание уроците на най-младия учител в Пловдивско
Денят на Народните будители е един от тези празници през годината, които ни дават мотив да спрем замалко забързания си ход и да отдадем заслужената респект на личностите от предишното и сегашното, съдействали със своята отдаденост за развиването на българската просвета. А възрастта им е последното нещо, което има значение за делата. Това разбираме за следващ път, когато се срещаме с най-младия преподавател в Област Пловдив.
Прочетете още
Той се споделя Теодор Коев и е единствено на 22 години. Преподава „ История и цивилизация ” и „ География и стопанска система ” на учениците от междинен курс в ОУ „ Васил Левски ” в село Рогош. Класен началник е на 7б клас, а това е първият випуск, който извежда, а по едно и също време с работата следва в четвърти курс по специалността „ Педагогика на образованието по история и география ” във Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий ”.
И това напълно не е всичко. Преди месеци, когато заместник-директора напуща позицията, господин Коев стартира да извършва и административни функционалности. Оказва се, че воденето на документи той познава чудесно поради подготовката, която получава по време на образованието си в Националната комерсиална гимназия в Пловдив. Освен това преди тъкмо една година и още веднъж във връзка Деня на Народните будители учениците на тогавашния 6б клас, на които е класен, се класират на 2-ро място на учебно равнище в Проекта „ Народните будители и Аз ”.
Срещаме се с Теодор Коев в класната му стая. Още от входа се вижда голям тапет с илюстрация на исторически персони, а от двете страни на бялата дъска са изложени планове, направени от учениците. Разговорът ни стартира още от двора на учебното заведение.
- Г-н Коев, а Вие по какъв начин в действителност решихте да станете преподавател?
- Сигурно ще Ви бъде мъчно да повярвате, само че аз още в 4-ти клас взех решение твърдо и изрично, че ще стана преподавател. Може би единственото, което се промени, беше изборът на предмет. Първоначално желаех да е „ Български език и литература ”, само че в пети клас историята и географията доста ми харесваха. В осми клас към този момент взех решение, че това ще бъдат моите предмети.
Тогава на моята класна ръководителка в Търговската гимназия в Пловдив й беше забавно по какъв начин в една среда, където учениците имат интерес да станат икономисти и финансисти, аз желая да бъда преподавател. Дори ме е питала за какво съм избрал да изучавам „ Икономика и мениджмънт ” в Търговската, щом желая да преподавам. Изпитваше подозрения, че до завършването няма да трансформира желанието си. Даже на изпращането в 12-ти клас пристигна да ме пита дали към момента твърдо съм решен да ставам преподавател, а аз й споделих, че към този момент съм признат в специалността „ Педагогика на образованието по история и география ” във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий ”. Съвсем умишлено даже се записах и в задочно образование, тъй като желаех да упражнявам специалността, до момента в който изучавам. А опцията се появи много бързо.
Първоначално най-големи терзания имах за дисциплината, само че доста бързо съумях да овладея класовете и да печеля доверието им. Те знаят, че могат да ми споделят всичко, само че имат и съответното почитание, знаят къде е границата. Моята цел е на първо време да основа интерес към образователния предмет и по-късно към този момент вече да работя в посока трупане на познания и повече четене.
Освен това постоянно диря противоположната връзка от учениците – за образователната материя, кое е забавно и кое не е чак толкоз за тях, - и от родителите – за наблюденията им върху резултатите.
- Как избрахте учебното заведение, в което преподавате?
- В края на декември имаше оповестена свободна позиция, по която аплайвах. Точно в този миг нямаше „ постоянни ” претенденти, а съгласно закона в такава обстановка може да бъде нает студент, откакто даде нужните документи. След едномесечен интервал на акомодация директорката ме извика, с цел да ми заяви, че се оправям добре и доста би се радвала да остана.
- Какви съгласно Вас са днешните деца, при изискване че нямате база за съпоставяне с предходни генерации?
- Днешните деца са децата на бързата информация. Те са привикнали до всичко да стигат бързо. И в случай че в предишното, както са ми разказвали, учениците са имали привички да се трудят, в този момент това е нещото, което липсва. Те не обичат да четат, не им харесва да пишат. Затова ние сме тези, които би трябвало да ги накараме да го вършат по един интерактивен метод. И аз се стремя в детайли да изяснявам нещата благодарение на цифровата дъска, на която пресъздавам разнообразни новаторски материали. Освен това адресирам и спомагателни клипчета, които да подкрепят разбирането на материята.
Нещо доста значимо за мен самия е да се стремя непрекъснато да надграждам себе си. Защото, когато човек развива самичък себе си и е стимулиран, това се отразява и на децата против него. А днешните деца са доста интелигентни и от пръв взор схващат какъв човек е застанал пред тях.
- Значи, от това, което разказвате, можем да създадем извода, че за един актуален учител-будител е наложително да съчетава книгите и техниката, по този начин ли?
- Абсолютно. И в реалност през днешния ден посредством техниката може да се сътвори интерес към книгите. И в практиката си виждам по какъв начин в действителност децата стартират да четат повече, тъй като им става забавно.
В края на нашия диалог пристигна време за час и учениците влязоха в класната стая. Очите им блестяха от неспокойствие и предпочитание да научат нещо ново по история. Занятието стартира с къс преговор на предходния урок, а на всеки въпрос децата се надпреварваха с повдигане на ръка. А това напълно не беше „ режисура пред госта ”, както би си помислил някой. По-късно, когато се срещнахме и с шефа госпожа Мария Мирова в двора на учебното заведение, където се състоя особено празненство във връзка 1-ви ноември, тя показа, че е процедура децата да не са предизвестени, в случай че има посетител.
След края на тържеството с госпожа Мирова се разходихме из цялото учебно заведение. Тя описа в детайли за модернизирането на образователната база, с каквато цел се оборудва кухненски блок, предопределен за часовете по трудово образование. Освен него се довършва и специфичен тематичен кабинет с материали и макети по химия, а за спортните тимове на учебното заведение има планувани няколко комплекта екипи за съответните спортове.
От престоя в сходно учебно заведение на човек му излиза наяве, че средищата на будителството не просто съществуват и до през днешния ден, само че и са по-близки и съвременни отвсякога.
Прочетете още
Той се споделя Теодор Коев и е единствено на 22 години. Преподава „ История и цивилизация ” и „ География и стопанска система ” на учениците от междинен курс в ОУ „ Васил Левски ” в село Рогош. Класен началник е на 7б клас, а това е първият випуск, който извежда, а по едно и също време с работата следва в четвърти курс по специалността „ Педагогика на образованието по история и география ” във Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий ”.
И това напълно не е всичко. Преди месеци, когато заместник-директора напуща позицията, господин Коев стартира да извършва и административни функционалности. Оказва се, че воденето на документи той познава чудесно поради подготовката, която получава по време на образованието си в Националната комерсиална гимназия в Пловдив. Освен това преди тъкмо една година и още веднъж във връзка Деня на Народните будители учениците на тогавашния 6б клас, на които е класен, се класират на 2-ро място на учебно равнище в Проекта „ Народните будители и Аз ”.
Срещаме се с Теодор Коев в класната му стая. Още от входа се вижда голям тапет с илюстрация на исторически персони, а от двете страни на бялата дъска са изложени планове, направени от учениците. Разговорът ни стартира още от двора на учебното заведение.
- Г-н Коев, а Вие по какъв начин в действителност решихте да станете преподавател?
- Сигурно ще Ви бъде мъчно да повярвате, само че аз още в 4-ти клас взех решение твърдо и изрично, че ще стана преподавател. Може би единственото, което се промени, беше изборът на предмет. Първоначално желаех да е „ Български език и литература ”, само че в пети клас историята и географията доста ми харесваха. В осми клас към този момент взех решение, че това ще бъдат моите предмети.
Тогава на моята класна ръководителка в Търговската гимназия в Пловдив й беше забавно по какъв начин в една среда, където учениците имат интерес да станат икономисти и финансисти, аз желая да бъда преподавател. Дори ме е питала за какво съм избрал да изучавам „ Икономика и мениджмънт ” в Търговската, щом желая да преподавам. Изпитваше подозрения, че до завършването няма да трансформира желанието си. Даже на изпращането в 12-ти клас пристигна да ме пита дали към момента твърдо съм решен да ставам преподавател, а аз й споделих, че към този момент съм признат в специалността „ Педагогика на образованието по история и география ” във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий ”. Съвсем умишлено даже се записах и в задочно образование, тъй като желаех да упражнявам специалността, до момента в който изучавам. А опцията се появи много бързо.
Първоначално най-големи терзания имах за дисциплината, само че доста бързо съумях да овладея класовете и да печеля доверието им. Те знаят, че могат да ми споделят всичко, само че имат и съответното почитание, знаят къде е границата. Моята цел е на първо време да основа интерес към образователния предмет и по-късно към този момент вече да работя в посока трупане на познания и повече четене.
Освен това постоянно диря противоположната връзка от учениците – за образователната материя, кое е забавно и кое не е чак толкоз за тях, - и от родителите – за наблюденията им върху резултатите.
- Как избрахте учебното заведение, в което преподавате?
- В края на декември имаше оповестена свободна позиция, по която аплайвах. Точно в този миг нямаше „ постоянни ” претенденти, а съгласно закона в такава обстановка може да бъде нает студент, откакто даде нужните документи. След едномесечен интервал на акомодация директорката ме извика, с цел да ми заяви, че се оправям добре и доста би се радвала да остана.
- Какви съгласно Вас са днешните деца, при изискване че нямате база за съпоставяне с предходни генерации?
- Днешните деца са децата на бързата информация. Те са привикнали до всичко да стигат бързо. И в случай че в предишното, както са ми разказвали, учениците са имали привички да се трудят, в този момент това е нещото, което липсва. Те не обичат да четат, не им харесва да пишат. Затова ние сме тези, които би трябвало да ги накараме да го вършат по един интерактивен метод. И аз се стремя в детайли да изяснявам нещата благодарение на цифровата дъска, на която пресъздавам разнообразни новаторски материали. Освен това адресирам и спомагателни клипчета, които да подкрепят разбирането на материята.
Нещо доста значимо за мен самия е да се стремя непрекъснато да надграждам себе си. Защото, когато човек развива самичък себе си и е стимулиран, това се отразява и на децата против него. А днешните деца са доста интелигентни и от пръв взор схващат какъв човек е застанал пред тях.
- Значи, от това, което разказвате, можем да създадем извода, че за един актуален учител-будител е наложително да съчетава книгите и техниката, по този начин ли?
- Абсолютно. И в реалност през днешния ден посредством техниката може да се сътвори интерес към книгите. И в практиката си виждам по какъв начин в действителност децата стартират да четат повече, тъй като им става забавно.
В края на нашия диалог пристигна време за час и учениците влязоха в класната стая. Очите им блестяха от неспокойствие и предпочитание да научат нещо ново по история. Занятието стартира с къс преговор на предходния урок, а на всеки въпрос децата се надпреварваха с повдигане на ръка. А това напълно не беше „ режисура пред госта ”, както би си помислил някой. По-късно, когато се срещнахме и с шефа госпожа Мария Мирова в двора на учебното заведение, където се състоя особено празненство във връзка 1-ви ноември, тя показа, че е процедура децата да не са предизвестени, в случай че има посетител.
След края на тържеството с госпожа Мирова се разходихме из цялото учебно заведение. Тя описа в детайли за модернизирането на образователната база, с каквато цел се оборудва кухненски блок, предопределен за часовете по трудово образование. Освен него се довършва и специфичен тематичен кабинет с материали и макети по химия, а за спортните тимове на учебното заведение има планувани няколко комплекта екипи за съответните спортове.
От престоя в сходно учебно заведение на човек му излиза наяве, че средищата на будителството не просто съществуват и до през днешния ден, само че и са по-близки и съвременни отвсякога.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ