Защо 24 май е обединяващата дата за национален празник? frognews.bg
Денят на българската книжовност и просвета е безусловно неповторим празник в международен мащаб. В множеството случаи националният празник на една страна е дата, на която е оповестена самостоятелност, избавление, или сключването на основен за историята на страната контракт - за мир, или друго историческо събитие - да вземем за пример, Румъния празнува като народен празник съединението на пет от историческите румънски области. Досега България е следвала тази наклонност.
24 май, обаче, не е просто дата в календара - зад този горделив празник, посредством който - с поднасянето на цветя и венци пред паметника на " Св. Св. Кирил и Методий " са израснали генерации българчета, - това е празник в същинския смисъл на думата - и на духа, и на националното ни съзнание. Страни като Индия, Тайланд, Южна Корея и Бангладеш честват своя език и писменост, само че не са трансформирали тези дати в национални празници.
Нека си напомним, че на кирилицата пишат 21 страни по света, и нашата писменост е популяризирала името на България по света. Точно както обобщава Иван Вазов, че " и ний сме дали нещо на света "!
А писмеността не е единствено поредност от знаци - въз основа на нея се гради словото, писмеността, културата и изкуството през вековете.
Историята е разнопосочна за точните корени на празника, въпреки че сигурно за първи път се отбелязва през Възраждането. Официално е признато, че първото честване се състои на 11 май 1851 година в Пловдив по самодейност на Найден Геров.
Малко по-късно празникът се загатва в Христоматия на славянските езици на Неофит Рилски, а през 1857 година се отбелязва и в Цариград - в Желязната черква " Свети Стефан ". Именно тогава датата се утвърждава освен като Ден на българската книжовност, само че и като ослепителен знак на битката за църковна самостоятелност на България.
Химнът на българската култура - " Върви, народе възродени ", е основан по текст на Стоян Михайловски и по музика на Панайот Пипков, и за първи път е изпълнен в Ловеч. През 1892 година Михайловски се завръща в Мъжката гимназия в Русе, отчаян от политиката, откакто два пъти е бил избиран за депутат, и написва 14-те куплета на стихотворението „ Кирил и Методий “, което е било план за всеучилищна ария.
Историята на основаването на музиката към нещо е още по-интересна: през 1901 година, на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подобаващ текст и непрекъснато отсрочва. На 9 май Пипков вижда, че едно от момчетата концентрирано чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. Взема тебешира и стартира да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На учебния празник я запява цялото учебно заведение.
Така песента " Върви, народе възродени " се трансформира освен в безсмъртна прослава на делото на Светите братя, само че и в химн на българската култура и просвета.
Ловеч - градът, в който се е родил химнът на българската култура, и през днешния ден е белязан от този исторически акт. В Ловеч грее и храм с имената на светите равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий, а самият град също празнува своя празник на 24 май.
И не на последно място - да обърнем изключително внимание на обстоятелството, че 24 май би бил отличен народен празник и по още една причина - че сплотява българите, не всява раздори и спорове, и е основен образец за развиването на младото ни потомство във времена на цифровизация.
Бисера Илиева, началник на отдел " Вътрешни вести ", Агенция БГНЕС
24 май, обаче, не е просто дата в календара - зад този горделив празник, посредством който - с поднасянето на цветя и венци пред паметника на " Св. Св. Кирил и Методий " са израснали генерации българчета, - това е празник в същинския смисъл на думата - и на духа, и на националното ни съзнание. Страни като Индия, Тайланд, Южна Корея и Бангладеш честват своя език и писменост, само че не са трансформирали тези дати в национални празници.
Нека си напомним, че на кирилицата пишат 21 страни по света, и нашата писменост е популяризирала името на България по света. Точно както обобщава Иван Вазов, че " и ний сме дали нещо на света "!
А писмеността не е единствено поредност от знаци - въз основа на нея се гради словото, писмеността, културата и изкуството през вековете.
Историята е разнопосочна за точните корени на празника, въпреки че сигурно за първи път се отбелязва през Възраждането. Официално е признато, че първото честване се състои на 11 май 1851 година в Пловдив по самодейност на Найден Геров.
Малко по-късно празникът се загатва в Христоматия на славянските езици на Неофит Рилски, а през 1857 година се отбелязва и в Цариград - в Желязната черква " Свети Стефан ". Именно тогава датата се утвърждава освен като Ден на българската книжовност, само че и като ослепителен знак на битката за църковна самостоятелност на България.
Химнът на българската култура - " Върви, народе възродени ", е основан по текст на Стоян Михайловски и по музика на Панайот Пипков, и за първи път е изпълнен в Ловеч. През 1892 година Михайловски се завръща в Мъжката гимназия в Русе, отчаян от политиката, откакто два пъти е бил избиран за депутат, и написва 14-те куплета на стихотворението „ Кирил и Методий “, което е било план за всеучилищна ария.
Историята на основаването на музиката към нещо е още по-интересна: през 1901 година, на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подобаващ текст и непрекъснато отсрочва. На 9 май Пипков вижда, че едно от момчетата концентрирано чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. Взема тебешира и стартира да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На учебния празник я запява цялото учебно заведение.
Така песента " Върви, народе възродени " се трансформира освен в безсмъртна прослава на делото на Светите братя, само че и в химн на българската култура и просвета.
Ловеч - градът, в който се е родил химнът на българската култура, и през днешния ден е белязан от този исторически акт. В Ловеч грее и храм с имената на светите равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий, а самият град също празнува своя празник на 24 май.
И не на последно място - да обърнем изключително внимание на обстоятелството, че 24 май би бил отличен народен празник и по още една причина - че сплотява българите, не всява раздори и спорове, и е основен образец за развиването на младото ни потомство във времена на цифровизация.
Бисера Илиева, началник на отдел " Вътрешни вести ", Агенция БГНЕС
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ