Гибелта на 16 съветски адмирали и генерали: Как дефицитът обезглави Тихоокеанския флот на СССР
Денят е 7 февруари 1981 година. Часът - 18, а мястото - летище " Пушкин " в Ленинград, Съюз на съветските социалистически републики. От пистата излетява пътнически аероплан Ту-104, а на борда му са главнокомандващите на Тихоокеанския флот на Съветския съюз. Там са 16 адмирали и генерали, в това число основният пълководец - адмирал Емил Спиридонов и брачната половинка му. Офицерите са участвали на значим брифинг, а мотивът за него са обтягащите се връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. Новият по това време президент на Щатите, Роналд Рейгън, е един от най-яростните антикомунисти в Белия дом, който не се опасява от ескалация на Студената война.
Обстановката на летището е естествена за сезона, само че самолетът не излетява по разписание, тъй като товаренето му се проточва по-дълго от плануваното. Съобразявайки се със забавянето, диспечерите от контролната кула дават зелена светлина, а пътническият Ту-104 стартира своя полет назад до Владивосток.
Секунди след излитането самолетът се разрушава. Мощна детонация разпръсква останките му на пистата. Взривът е толкоз мощен, че пасажерите нямат никакъв късмет. Само за един момент руският флот губи най-ценните си адмирали.
Ту-104 е един от най-опасните руски самолети
Снимка: Getty Images
Най-голямата злополука в руския флот
Кремъл и руският флот в частност не са претърпявали сходна загуба даже през Втората международна война. По време на най-кървавия спор в историята Съюз на съветските социалистически републики губи единствено 4 адмирала. Тежките сражения обаче не могат да унищожат изцяло цялото основно командване на дадена армейска или военноморска група.
Разрушенията по време на войната са поправими. Производството на корабите е развой, изискващ само запаси. Много по-ценни са точно хората. Израстването в ранга е обвързвано с персонални качества и умения, които се получават и развиват доста дълго, само че някои от тях са неповторими и свързани със самия човек.
Загубата на цялото основно командването на Тихоокеанския флот може да е равностойна на загуба във войната.
Разположените във Владивосток военноморски сили играят решаващо значение при установяване на изхода от една борба сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Освен да пазят тихоокеанския бряг от инвазия и да пазят целия Далечен Изток от американските самолетоносачи, флотът разполага с огромен боеприпас от нуклеарни подводници. Те подсигуряват, че при положение на изненадваща офанзива Москва ще има опция да нанесе ответен удар.
Разбиването на командната конструкция би провокирало безпорядък, който би премахнал най-силния руски боен коз - опцията за ответен удар. Подводниците в океана може да не получат кодовете си за офанзива, а Съюз на съветските социалистически републики да се трансформира безнаказано в нуклеарна пустиня.
В състава на Тихоокеанския флот влиза най-големия военен транспортен съд в света, който не са самолетоносач
Снимка: MITSUO SHIBATA/Defense Intelligence Agency
В цялостна бойна подготвеност
Още до момента в който пожарните пътуват към останките на самолета, Кремъл вкарва въоръжените си сили в положение на цялостна бойна подготвеност. В Москва са уверени, че самолетът е погубен от сполучлива специфична интервенция, осъществена преди неизбежното начало на Третата международна война.
Времето минава, само че радарите на страната не регистрират нараснала вражеска интензивност. Липсват сведения за изстреляни към територията на Съюз на съветските социалистически републики ракети. Бойните кораби в океана не виждат никакви признаци за идна ескалация на напрежението - врагът стои в базите си.
Диверсия
Специален екип е изпратен да огледа затвореното летище на Ленинград. Районът към него е претърсен за секретни документи и доказателства. Разпитани са всички очевидци, чиновници на летището и фамилиите им. Скоро излиза наяве, че самолетът не е избухнал поради сполучлива интервенция на Централно разузнавателно управление на САЩ. Това удостоверяват и данните за изчезналата интензивност на американските бойни елементи. Взривът не е част от подготовката за възможна Трета международна война.
Военноморският щаб незабавно се насочва към втората най-логична версия - измама от вътрешната страна. В Кремъл подозират, че самолетът е саботиран или от антикомунист в редиците им, или от почитан офицер, който би имал изгоди от гибелта на сътрудниците си.
Провежданите регулярно разпити и подборът на фрагментите отстраняват опцията адмиралите да са станали жертва на вътрешен скрит план или на офанзивата на уединен терорист.
Всички адмирали на Тихоокеанския флот губят живота си, с изключение на неговия вицеадмирал Рудолф Голосов.
Голосов трябвало да бъде на същия полет, само че минути преди самолета да излети, направил позвъняване, в което декларирал, че няма да може да пътува. Въпреки това името му попада в листата на пасажерите. Голосов е втори в командването след адмирал Емил Спиридонов и негов най-логичен правоприемник на поста.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) задейства огромна интервенция - вицеадмиралът хванат на път към свои родственици и ескортиран за разпит. Разследващите скоро схващат, че няма по какъв начин Голосов да е провел бойкот. Вицеадмиралът липсва от полета, тъй като малко преди него взема позволение за къс отпуск, който да му разреши да се види с щерка си, живееща на хиляди километри от Владивосток.
Адмирал Емил Спиридонов е пълководец на балистична подводница
Снимка: Getty Images
Проблемът с бананите
В началото на ХХ век Русия е земеделска и бедна страна с необразовано население. Съветският съюз съумява да реализира всеобща индустриализация и бързо се трансформира във втората международна суперсила. Страната изключително доста се гордее с научните и софтуерните си достижения.
Междувременно руската стопанска система обръща малко или съвсем никакво внимание на леката индустрия и снабдяването на популацията със артикули. Съюз на съветските социалистически републики изпраща първия човек в космоса през 1961 година, само че едвам 8 години по-късно в страната отваря порти първият цех за тоалетна хартия.
Докато магазините в Москва и Ленинград са добре заредени, тези в провинцията постоянно страдат от дефицит на артикули от първа нужда. От недостига не са пощадени даже висшите военни.
Когато адмиралите кацат в Ленинград, те употребяват свободното си време за покупки.
Много от военните купуват плодове, като банани и портокали. Жените им пазарят килими и колбаси. Семействата се презапасяват и с тоалетна хартия.
Мнозинството от офицерите вземат решение да се запасят със артикули за цяла година. Част от адмиралите употребяват персонални средства и връзки, с цел да натоварят самолета с скъпа печатарска хартия. Тя ще обезпечи потребностите на профилирания вестник на Тихоокеанския флот, с който офицерите се гордеят.
Покупките нагоре са същинската причина за обезглавяването на руския флот.
Оказва се, че самолетът започва от пистата претрупан. Той мъчно набира скорост. Когато колесниците се отлепят от асфалта, натоварените рула с печатарска хартия се плъзват обратно. Те са " последният гвоздей " в ковчега на трагичния полет. Претовареният аероплан внезапно губи центъра на тежестта си, обръща се и се разрушава. Фактът, че резервоарите му са цялостни с гориво трансформират случая в огнена детонация.
Трагедията със загубата на основното командване на Тихоокеанския флот се приема от някои историци като предвестител за бъдещето на Съюз на съветските социалистически републики. 80-те години на предишния век стартират по извънредно сложен метод, а натрупващите се отрицателни фактори и произшествия катализират края на руския опит.
Липсата на артикули е същинският провинен за нещастието в Съюз на съветските социалистически републики
Снимка: Getty Images
Обстановката на летището е естествена за сезона, само че самолетът не излетява по разписание, тъй като товаренето му се проточва по-дълго от плануваното. Съобразявайки се със забавянето, диспечерите от контролната кула дават зелена светлина, а пътническият Ту-104 стартира своя полет назад до Владивосток.
Секунди след излитането самолетът се разрушава. Мощна детонация разпръсква останките му на пистата. Взривът е толкоз мощен, че пасажерите нямат никакъв късмет. Само за един момент руският флот губи най-ценните си адмирали.
Ту-104 е един от най-опасните руски самолети
Снимка: Getty Images
Най-голямата злополука в руския флот
Кремъл и руският флот в частност не са претърпявали сходна загуба даже през Втората международна война. По време на най-кървавия спор в историята Съюз на съветските социалистически републики губи единствено 4 адмирала. Тежките сражения обаче не могат да унищожат изцяло цялото основно командване на дадена армейска или военноморска група.
Разрушенията по време на войната са поправими. Производството на корабите е развой, изискващ само запаси. Много по-ценни са точно хората. Израстването в ранга е обвързвано с персонални качества и умения, които се получават и развиват доста дълго, само че някои от тях са неповторими и свързани със самия човек.
Загубата на цялото основно командването на Тихоокеанския флот може да е равностойна на загуба във войната.
Разположените във Владивосток военноморски сили играят решаващо значение при установяване на изхода от една борба сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Освен да пазят тихоокеанския бряг от инвазия и да пазят целия Далечен Изток от американските самолетоносачи, флотът разполага с огромен боеприпас от нуклеарни подводници. Те подсигуряват, че при положение на изненадваща офанзива Москва ще има опция да нанесе ответен удар.
Разбиването на командната конструкция би провокирало безпорядък, който би премахнал най-силния руски боен коз - опцията за ответен удар. Подводниците в океана може да не получат кодовете си за офанзива, а Съюз на съветските социалистически републики да се трансформира безнаказано в нуклеарна пустиня.
В състава на Тихоокеанския флот влиза най-големия военен транспортен съд в света, който не са самолетоносач
Снимка: MITSUO SHIBATA/Defense Intelligence Agency
В цялостна бойна подготвеност
Още до момента в който пожарните пътуват към останките на самолета, Кремъл вкарва въоръжените си сили в положение на цялостна бойна подготвеност. В Москва са уверени, че самолетът е погубен от сполучлива специфична интервенция, осъществена преди неизбежното начало на Третата международна война.
Времето минава, само че радарите на страната не регистрират нараснала вражеска интензивност. Липсват сведения за изстреляни към територията на Съюз на съветските социалистически републики ракети. Бойните кораби в океана не виждат никакви признаци за идна ескалация на напрежението - врагът стои в базите си.
Диверсия
Специален екип е изпратен да огледа затвореното летище на Ленинград. Районът към него е претърсен за секретни документи и доказателства. Разпитани са всички очевидци, чиновници на летището и фамилиите им. Скоро излиза наяве, че самолетът не е избухнал поради сполучлива интервенция на Централно разузнавателно управление на САЩ. Това удостоверяват и данните за изчезналата интензивност на американските бойни елементи. Взривът не е част от подготовката за възможна Трета международна война.
Военноморският щаб незабавно се насочва към втората най-логична версия - измама от вътрешната страна. В Кремъл подозират, че самолетът е саботиран или от антикомунист в редиците им, или от почитан офицер, който би имал изгоди от гибелта на сътрудниците си.
Провежданите регулярно разпити и подборът на фрагментите отстраняват опцията адмиралите да са станали жертва на вътрешен скрит план или на офанзивата на уединен терорист.
Всички адмирали на Тихоокеанския флот губят живота си, с изключение на неговия вицеадмирал Рудолф Голосов.
Голосов трябвало да бъде на същия полет, само че минути преди самолета да излети, направил позвъняване, в което декларирал, че няма да може да пътува. Въпреки това името му попада в листата на пасажерите. Голосов е втори в командването след адмирал Емил Спиридонов и негов най-логичен правоприемник на поста.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) задейства огромна интервенция - вицеадмиралът хванат на път към свои родственици и ескортиран за разпит. Разследващите скоро схващат, че няма по какъв начин Голосов да е провел бойкот. Вицеадмиралът липсва от полета, тъй като малко преди него взема позволение за къс отпуск, който да му разреши да се види с щерка си, живееща на хиляди километри от Владивосток.
Адмирал Емил Спиридонов е пълководец на балистична подводница
Снимка: Getty Images
Проблемът с бананите
В началото на ХХ век Русия е земеделска и бедна страна с необразовано население. Съветският съюз съумява да реализира всеобща индустриализация и бързо се трансформира във втората международна суперсила. Страната изключително доста се гордее с научните и софтуерните си достижения.
Междувременно руската стопанска система обръща малко или съвсем никакво внимание на леката индустрия и снабдяването на популацията със артикули. Съюз на съветските социалистически републики изпраща първия човек в космоса през 1961 година, само че едвам 8 години по-късно в страната отваря порти първият цех за тоалетна хартия.
Докато магазините в Москва и Ленинград са добре заредени, тези в провинцията постоянно страдат от дефицит на артикули от първа нужда. От недостига не са пощадени даже висшите военни.
Когато адмиралите кацат в Ленинград, те употребяват свободното си време за покупки.
Много от военните купуват плодове, като банани и портокали. Жените им пазарят килими и колбаси. Семействата се презапасяват и с тоалетна хартия.
Мнозинството от офицерите вземат решение да се запасят със артикули за цяла година. Част от адмиралите употребяват персонални средства и връзки, с цел да натоварят самолета с скъпа печатарска хартия. Тя ще обезпечи потребностите на профилирания вестник на Тихоокеанския флот, с който офицерите се гордеят.
Покупките нагоре са същинската причина за обезглавяването на руския флот.
Оказва се, че самолетът започва от пистата претрупан. Той мъчно набира скорост. Когато колесниците се отлепят от асфалта, натоварените рула с печатарска хартия се плъзват обратно. Те са " последният гвоздей " в ковчега на трагичния полет. Претовареният аероплан внезапно губи центъра на тежестта си, обръща се и се разрушава. Фактът, че резервоарите му са цялостни с гориво трансформират случая в огнена детонация.
Трагедията със загубата на основното командване на Тихоокеанския флот се приема от някои историци като предвестител за бъдещето на Съюз на съветските социалистически републики. 80-те години на предишния век стартират по извънредно сложен метод, а натрупващите се отрицателни фактори и произшествия катализират края на руския опит.
Липсата на артикули е същинският провинен за нещастието в Съюз на съветските социалистически републики
Снимка: Getty Images
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ