Ден, след като се навършиха 110 години от безсмъртието на

Ден, откакто се навършиха 110 години от безсмъртието на Пейо Крачолов Яворов и в годината, когато се означават 70 години от откриването на Къща музей „ Яворов ” в Чирпан, Дружеството на пловдивските писатели провежда особено събитие, с което Пловдив да уважи обичания български стихотворец. Специални посетители бяха поетесата и антологист Елка Няголова, както и поетите Анна Чахаровска (Полша) и Евгений Голобев (рускоезичен стихотворец от Латвия). Те бяха подготвили да прочетат преводи на Яворови стихотворения на няколко езика, които са събрани в особено издание във връзка годишнините. Събитието се състоя в Киносалона на Римски стадион и беше намерено от Председателя на Дружеството, доктор Ахавни Кеворкян.
Прочетете още
„ Този бял камък, останал от Древността, се съчетава доста добре с поезията, нашите прочувствени души и духовни търсения. Радвам се, че още веднъж сме тук на това място, което неведнъж ни е приютявало през тази година и ни е давало глътка прохлада в недотам свежото всекидневие. ”

Д-р Кеворкян показа, че до момента в който се приказва за Яворов, никой не помисля за неговата гибел. „ Защото за хора като него гибел няма, а има единствено величие! ” – безапелационна беше тя. А едно име-безсмъртие е това, което свързваше всички присъстващи в едно изключително цяло, представляващо огледало на облика на Яворов.

„ Всеки носи своя Яворов в душата си, а обликът му не е общовалиден. ” – показа Елка Няголова. – „ Въпреки това обаче всички еднообразно учестяват пулса и преглъщат мъчно в избрани обстановки, когато прозвучи избран стих. И аз цялостен живот се запитвам от кое място е магията при него. Дали е от огромното ботевско начало, което носи Яворов и неговата лирика? Защото Ботев не е връх, а първият етаж на небето, а Ботевият героизъм съставлява обединение сред словото и живота. Същото е и при Яворов. Той, както споделя нашият народ, е ботевско коляно, продължение на онази 28-годишна магия с голямо като планински връх чело и на всички хрумвания – международни, общовалидни и за доста животи напред. ”

Елка Няголова разяснява още, че при Яворов голяма роля оказва трагиката на персоналната орис, вписването в едно извънредно антивреме. Макар всяко време да може да е антивреме за поетите, тъй като рядко епохата схваща и съчувства на своите поети. Рядко има потребност от тях в делника си. А след това поетесата показа една персонална история:

„ На 14 юни преди няколко години минахме през Чирпан и се отбихме до родния дом на Яворов, където ни посрещна Тодор Иванов – тогавашния шеф на къщата музей. Още от вратата ни посрещна прочувствено и изиска незабавно да ни покаже „ заприходената нова музейна единица ” - тъмните очила, които поетът е носил сред двете прострелвания, бяха предоставени същия ден от роднина на Яворов. А аз в този момент се запитвам дали той е гледал през тези очила към света, или се е криел зад тях от враждебния, затъващ свят, с цел да опази достолепието си на стихотворец и да прикрие болката си на човек? ”

Елка Няголова не съумя да скрие вълнението си, когато показа, че Тодор Иванов извадил очилата от витрината и ги положил на ръката й.

Вечерта продължи с четене на стихове на Яворов, преведени на съветски и арменски, както и на авторски произведения, отдадени на самия стихотворец и писани от пловдивските създатели, членове на Дружеството на пловдивските писатели. Така до края на събитието се потвърди изказванието, че Яворов е един от безконечните български създатели от международна значителност, а стихотворения като „ Арменци ” ще се помнят и рецитират, до момента в който е жив и последния арменец.