ВМРО: Сръбската репресивна машина се гаври с българите, решили да почетат Деня на Западните покрайнини
Ден преди проведеното пътешестване на българи към Западните околности в един уебсайт за подправени вести бе пусната обява, че пътуването се провежда от футболни агитки, които целят провокации и физически конфликти.
Това разкриха в ефира на Мария Цветкова – член на централното управление на Вътрешна македонска революционна организация, и Христо Иванов от софийската младежка конструкция на партията. Те описаха от първо лице за , при който бяха спрени рейсове с българи, тръгнали към Сърбия да почетат Деня на Западните околности.
Иванов описа още:
В обявата на този уебсайт за подправени вести видяхме разказана организацията на нашето пътешестване. То трябваше да е първото от поредност туристически пътувания, чиято цел е младите да се срещнат с историческите български места, както и с участта на нашите сънародници там. Сред нас нямаше никакви футболни хулигани, а младежи, които се интересуват от историята.
Общо бяхме към 100 индивида – в два рейса и леки коли. Като стигнахме границата бе спрян първият рейс и бе изведен един човек. Бе вкаран в граничния пункт, където е бил налаган с палки и обиждан. Държаха го три часа. Първият рейс го пуснаха след 30-40 минути да премине границата без индивида, който смъкнаха. След това ревизираха нашия бус, откъдето иззеха една моя книга единствено за това, че е българска, продължи описа си Иванов.
Той изясни, че след повече от два часа очакване сръбските граничари са декларирали, че имат проблем със системата и това постанова бавенето. Но в същото това време бяха пропускани леки коли, уточни той.
Слагани са черни печати в паспортите на хората и има документално пояснение, в което се споделя, че повода за недопускането им на сръбска територия било, че управляващите не са сигурни най-общо казано за положителните планове на хората за визитата им в Босилеград.
Христо Иванов, който е бил отговорник на втория рейс, описа още, че самият той е бил псуван и заплашван с пердах от сръбските управляващи на границата. Според него по този начин са се пробвали да го предизвикат, с цел да попречат на още от пътуващите наши сънародници да посетят Босилеград.
Прецених, че не би трябвало да отвръщам по никакъв метод, с цел да не давам съображение на сръбските гранични управляващи да спрат рейса. Дори ми предложиха да се върнем и да си получа книгата назад и всички от рейса да се върнем „ по живо, по крепко “ в България. Не се върнахме за книгата и след известно чакана въпреки всичко бяхме позволени на сръбска територия, съобщи Иванов.
Денят на Западните околности е черна дата в българската история. По традиция се отбелязва в дните сред 6 и 8 ноември. Трябва да го помним, тъй като на 6 ноември 1920 година Западните околности за безпощадно откъснати от снагата на Българското родно място по силата н Ньойския диктата от 1919 година, подписан след Първата международна война, разкри повече за датата Мария Цветкова. По думите ѝ това се случва в прорез с интернационалното право. Сърбия заграбва изконно български земи – Босилеградско, Царибродско, Кулско, Трънско, Струмишко – преди да има решение на интернационалната комисия.
Представители на Вътрешна македонска революционна организация от доста години пътуват към Западните околности, с цел да отбележат трагичната дата. И освен – като знак на съпричастност ние вървим при нашите сънародници там за отбелязването на всички паметни за българите дати, добави Цветкова.
Според нея случката на границата демонстрира, че сръбската репресивна машина е добре смазана и продължава да работи.
Това разкриха в ефира на Мария Цветкова – член на централното управление на Вътрешна македонска революционна организация, и Христо Иванов от софийската младежка конструкция на партията. Те описаха от първо лице за , при който бяха спрени рейсове с българи, тръгнали към Сърбия да почетат Деня на Западните околности.
Иванов описа още:
В обявата на този уебсайт за подправени вести видяхме разказана организацията на нашето пътешестване. То трябваше да е първото от поредност туристически пътувания, чиято цел е младите да се срещнат с историческите български места, както и с участта на нашите сънародници там. Сред нас нямаше никакви футболни хулигани, а младежи, които се интересуват от историята.
Общо бяхме към 100 индивида – в два рейса и леки коли. Като стигнахме границата бе спрян първият рейс и бе изведен един човек. Бе вкаран в граничния пункт, където е бил налаган с палки и обиждан. Държаха го три часа. Първият рейс го пуснаха след 30-40 минути да премине границата без индивида, който смъкнаха. След това ревизираха нашия бус, откъдето иззеха една моя книга единствено за това, че е българска, продължи описа си Иванов.
Той изясни, че след повече от два часа очакване сръбските граничари са декларирали, че имат проблем със системата и това постанова бавенето. Но в същото това време бяха пропускани леки коли, уточни той.
Слагани са черни печати в паспортите на хората и има документално пояснение, в което се споделя, че повода за недопускането им на сръбска територия било, че управляващите не са сигурни най-общо казано за положителните планове на хората за визитата им в Босилеград.
Христо Иванов, който е бил отговорник на втория рейс, описа още, че самият той е бил псуван и заплашван с пердах от сръбските управляващи на границата. Според него по този начин са се пробвали да го предизвикат, с цел да попречат на още от пътуващите наши сънародници да посетят Босилеград.
Прецених, че не би трябвало да отвръщам по никакъв метод, с цел да не давам съображение на сръбските гранични управляващи да спрат рейса. Дори ми предложиха да се върнем и да си получа книгата назад и всички от рейса да се върнем „ по живо, по крепко “ в България. Не се върнахме за книгата и след известно чакана въпреки всичко бяхме позволени на сръбска територия, съобщи Иванов.
Денят на Западните околности е черна дата в българската история. По традиция се отбелязва в дните сред 6 и 8 ноември. Трябва да го помним, тъй като на 6 ноември 1920 година Западните околности за безпощадно откъснати от снагата на Българското родно място по силата н Ньойския диктата от 1919 година, подписан след Първата международна война, разкри повече за датата Мария Цветкова. По думите ѝ това се случва в прорез с интернационалното право. Сърбия заграбва изконно български земи – Босилеградско, Царибродско, Кулско, Трънско, Струмишко – преди да има решение на интернационалната комисия.
Представители на Вътрешна македонска революционна организация от доста години пътуват към Западните околности, с цел да отбележат трагичната дата. И освен – като знак на съпричастност ние вървим при нашите сънародници там за отбелязването на всички паметни за българите дати, добави Цветкова.
Според нея случката на границата демонстрира, че сръбската репресивна машина е добре смазана и продължава да работи.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ